Спойлерите атакуват

За новите „Междузвездни войни”, както и за всеки хубав филм трябва да се пише без притеснения от издаване на сюжетните ходове. Цивилизованият човек отива на кино или на театър не толкова за да разбере какво се случва, а по-скоро за да види как то е представено. Дълбокото вълнение е повече в драматичното преживяване, а не толкова в сюжетните обрати, защото истинската митология всъщност никога не ни изненадва. Тя ни връща към неща, които дълбоко в себе си винаги сме знаели. „Междузвездни войни” е истинска митология. Та нали джедайските учители винаги съветват младите падауани да се взрат в сърцата си?

Чаках този филм със смесени чувства. „Дисни” можеше и да са съсипали цялата концепция на Лукас. Несъмнено някои зрители ще решат, че е така. Но за мен „Силата се пробужда” е истински успех. Не ме интересува колко стотици милиона долара ще спечели екипът, макар че сигурно ще са много. Радва ме фактът, че всеки цент ще е заслужен. Епизод VІІ има почти всички достойнства на старата трилогия от 1977-1983 и много малко от слабостите на новата, от 1999-2005.

За малцината останали незапознати: „Междузвездни войни” е поредица от шест (вече седем) научнофантастични филма, които разказват историята на надарено с мистични сили семейство в продължение на две (вече три) поколения, неговите приятели и врагове на фона на гигантски конфликт между Доброто и Злото в една, както се казва, „далечна галактика”. Всъщност и поколения почитатели живеят с приключенията на персонажите от 1977-а до днес. Декорът включва цели звездни системи, мащабни сражения между флотилии от космически кораби и прословутата тайнствена Сила, отношението към която определя философията и етическите избори на главните герои. Основната линия е вдъхновена от вечни митологични архетипи и от стари постижения в киното, например от филмите на Куросава.

„Междузвездни войни” има огромна заслуга за утвърждаването на научната фантастика в продуцентската политика на Холивуд. Поредицата е разделена на две (вече три) трилогии. Предстои излизането на още два филма, с които най-вероятно третата трилогия и цялата дълга сага трябва най-сетне да приключат. Това би трябвало да се случи около 2020 г. „Разширената Вселена”, измислена от Джордж Лукас и доусъвършенствана от безброй сценаристи и съавтори, съдържа стотици персонажи и странични сюжети, разказани в анимационни филми, книги и компютърни игри. Довеждането на този грамаден проект до окончателен финал ще бъде завършекът на най-дълго създаваната поредица в историята на киното. Дали това ще бъде краят на „разширената Вселена”, тоест на чисто търговската марка – това е отделен въпрос. В света на киното звездните приключения на семейство Скайуокър и рицарите-джедаи вече са класика. Практически няма значение какво мисли който и да е кисел скептик. А сега – обратно при новия епизод.

Ще започна от най-хубавото: саундтрака. Музиката на Джон Уилямс винаги е прекрасна. Заедно с Хауърд Шор, Уилямс е на върха на филмовото симфонично озвучаване изобщо. „Междузвездни войни” нямаше да бъдат това, което са, без невероятните пиеси на композитора си. „Силата се пробужда” свободно ползва добре познатите, любими мелодии: основната тема на поредицата, темата на Силата и стария имперски марш. Същевременно въвежда и нови – важните герои и действия си имат своя музика. Има дори ново джазово парче, което много весело припомня Cantina Band от дигитализираната версия на Епизод ІV: „Нова надежда”. Ако има нещо във филма, което да не може да разочарова дори най-фанатичния привърженик на „чистите”, стари „Междузвездни войни”, това е величествената, красива музика на Джон Уилямс.

За издайнически моменти предупредих още в заглавието и в първия пасаж на този текст, така че сте предупредени: оттук нататък четете на свой риск. Навлизате в непознат галактически сектор.

Новият епизод следва и припомня основните мотиви от досегашните шест филма…, но за да ги преобърне. Ако досега главният антагонист в „Междузвездни войни” е бил Бащата, преминал към Тъмната страна, сега това е Синът. Синът, който се опълчва срещу скучните добродетели на родителите си, за да търси вдъхновение в по-старите, по-мъжествени, по-жестоки избори, правени далеч назад в семейната история. Има нещо едновременно обикновено, разбираемо и дори неочаквано развеселяващо в трагедията на един син, който повтаря семейната история, но го прави наопаки. Това ни връща към вечния цикъл на неизкоренимото насилие и отмъщения в германо-скандинавските легенди. Има и нещо много самурайско в това един объркан млад мъж да търси вдъхновение в гледката на смачкания шлем на далечния си прародител… и да му подражава. Изпълнението на Адам Драйвър е безукорно и дори напомня елегантната, лабилна злост на Алън Рикмън в ролята на Снейп от филмите по „Хари Потър”. Доспехите и чудотворно появилите се отново на бял свят свещени оръжия на страховитите предци са и ще си останат любим реквизит на всеки уважаващ себе си мит. Екскалибур, Андурил, светлинният меч и шлемът на Дарт Вейдър са онова, което всяко момче се е надявало да намери в забравен сандък на тавана. Или поне всяко момче, за което си струва да се говори.

И най-сетне виждаме нещо повече от живота на имперските щурмоваци. Всъщност те не са само клонинги. Някои направо са си мислещи личности. Това е много освежаващо. Още по-приятно е, че виждаме сблъсък на характери между различните служители на Злото (Новата империя, Първия орден, Тъмната страна). Мотивацията на героите е по-сложна, което е направо неочаквано – и добре дошло.

Относно противоречията. Феновете на поредицата ще трябва или да изчакат следващите два епизода, или някак да се опитат да рационализират видимите противоречия и с по-старите филми, и с „разширената Вселена” на „Междузвездни войни”. Поне на пръв поглед такива има доста, макар че според личното ми мнение те могат и ще бъдат обяснени в следващите епизоди. Например първият меч на Анакин Скайуокър, предаден от Оби-Уан Кеноби на Люк Скайуокър, би трябвало да е изгубен завинаги още в Епизод V: „Империята отвръща на удара”. Но оръжието неочаквано се появява отново и дори сочи може би съществуваща връзка между един от новите персонажи и самия Люк. Всъщност противоречията са част от очарованието на всяка истинска митология, както знае всеки читател на Омир, Евангелията и Толкин. Но няма да издавам повече. Тези неща дълго ще бъдат разисквани от много по-задълбочени почитатели. Аз мога само скромно да предупредя, че в киносалона чакат изненади.

Епизод VІІ не е научна фантастика. О, фантастика е, но не научна. Все по-вярно е, че „Междузвездни войни” са истинско фентъзи, тоест приказна фантастика. Това са филми, които се занимават с меча и магията. Нови прояви на мистичната Сила и истински абсурди от гледна точка на физиката, астрономията и астофизичната терминология има в почти всеки кадър. Но това няма никакво значение за сюжета, който е чисто приказен. Човек радостно изключва недоверието и спомените си от кабинета по точни науки от десети клас, за да се потопи във великолепната Галактика на въображението. Космосът някога може и да е бил единствено за строги умове. Днес той е само още едно вълшебно царство с неправдоподобни закони, подобно на Гондор или Нарния. „Междузвездни войни” превърнаха пустото безвъздушно пространство в място на поезията и по ръбовете на космическите карти ще прочетете древното предупреждение: „Тук има дракони”.

Филмовото време тече може би малко излишно бързо. Както и в Джаксъновата трилогия „Хобит”, действието няма паузи и забавяния. Космосът, в който се развиват перипетиите на Епизод VІІ, е малък. Това е тесен Космос, джобна галактика. Оръжията на Новата империя (или на Първия орден, все същото е) вече поразяват не само от орбита в рамките на дадена звездна система, а между отделни системи – от звезда до звезда, ползвайки за енергиен източник цели слънца. Пътуванията между отдалечени планети отнемат все по-малко време. Това е киноефект, резултат от забързването на самия филмов език. За зрители като мен изглежда малко недодялано, но не е неприятно. Децата в киносалона няма и да се замислят за такива неща. Бас държа, че екипът на режисьора Джей Джей Ейбрамс направо си е послужил с изчисления за средната скорост на сюжетното развитие във филмите за супергерои, фантастиката, екшъните и фентъзито от последните десетина години.

Дейзи Ридли е възхитителна в ролята на Рей (и съм почти сигурен, че Рей ще се окаже дъщеря на Люк Скайуокър). Много по-симпатична е от Кери Фишър като младата принцеса Лея в най-старата трилогия. Впрочем, сега Кери Фишър чудесно играе ролята на по-възрастната Лея. Връщането ѝ във филма се оказа добро хрумване. Колкото до Харисън Форд като Хан Соло и неговия верен втори пилот Чубака – вие съмнявали ли сте и за секунда, че те и старото корито „Хилядолетният сокол” ще са на място? От влизането им в кадър до финалните надписи те са душата на филма. Не, не ми обяснявайте за C-3PO и R2-D2. Разбира се, че нашите космически Лаурел и Харди, тези ходещи нарушения на всички закони на роботиката, са на своя пост. Далеч по-важен от тях обаче е новият машинен член на целия междузвезден цирк – роботчето BB-8, което е нещо като механизиран еквивалент на кокер-шпаньола на британски колониален офицер в Галактиката на „Междузвездни войни”.

Накъсо, Епизод VІІ заема достойно място в поредицата. Вървете. Гледайте го. И нека Силата бъде с вас.