Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Спомени през смях, за да се поизпари тъгата

Думи на сбогуване с необикновената личност Татяна Лолова

Татяна Лолова (1934 - 2021). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Спомени през смях, за да се поизпари тъгата

Татяна Лолова (1934 - 2021). Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане, отговаря Татяна Лолова на въпроса защо книгата ѝ със спомени се казва „1/2 живот“. Книгата е написана с помощта на Георги Каприев, философ и теолог, и е адски забавна. Биографиите за българските артисти се появяват извънредно рядко, рекламират се лошо, продават се бедно и въобще са последната дупка на кавала. Ако „кавалът“ е издателският бизнес.

По повод кончината на тази забележителна актриса взех да препрочитам „1/2 живот“, второ издание от 1999-а. Цялата Татяна Лолова е вътре. Скромна, талантлива, позитивна, приемаща света по своя си неотмъстителен самоироничен начин. Четеш, смееш се, четеш, смееш се и прекъсваш за малко, колкото да се поизпари тъгата, че тази необикновена личност вече не е сред нас.

Татяна споделя няколко сцени, за да докаже, че не е права Люба Кулезич, когато говори в тв интервю с режисьора на сериала „Семейство Калинкови“ Димитър Захариев, чудейки се как са избрали Лолова за силно женствена роля. Според нея актрисата има друго излъчване и зрителите са свикнали да я гледат по друг начин. Татяна пише, че напротив, във филма „Топло“ била страхотно сексапилна. Има любовна сцена в леглото с Лъчезар Стоянов, който толкова жарко искал да я изиграе, че щял да избие предните зъби на партньорката си. А при съблазняването на Тодор Колев, докато той пробива с бормашина, запленен от Татяна, той се увлича и вместо една пробива много дупки.

На едно ревю на Пако Рабан в София Татяна среща Йорданка Христова, която ѝ се възхищава: „Таньо, каква хубава жена си била!“. Татяна отговаря и не знаеш майтапи ли се, или говори сериозно: „Видя ли ма Дано, какъв овал имам, какви коси, колко съм стройна и женствена? Видя ли, че излъчвам страхотна женственост? Кажи ми, какво щях да я правя тази женственост, ако Господ не беше ме преобразил?“. Певицата казва: „Ти щеше да се слееш с тълпата. Красавици колкото щеш, а Татяна Лолова е една единствена“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Вижте още: ВЕТРИЛОТО НА ТАТЯНА ЛОЛОВА

Едва ли има театрален фен, който да не знае, че Татяна Лолова започва кариерата си с откриването на Сатиричния театър през 1957 г., събирайки я с Калоянчев, Вачков, Анастасов, Мутафова, Парцалев, Нейчо Попов, Енчо Багаров, Досю Досев и още поне дузина комедианти, останали в цвета на българската сценична комедия. В първата постановка на театъра – „Баня“ от Маяковски, режисирана от Стефан Сърчаджиев, Лолова играе Фосфоресциращата жена. Тя идва от бъдещето, което през изглеждащата далечна 1975 година (разменени са последните две цифри на актуалната 1957-а) ще използва тоалетни от злато. Пиесата представя с гротескови средства недъзите на „съвършения“ комунистически режим и затова не е чест гост по сцените. У нас Маяковски е харесван от Иван Добчев и Николай Ламбрев, майстори на гротеската.

„ЕДНА ЧУДЕСНА АКТРИСА, КОЯТО ДЪРЖАТ ПОД ПОХЛУПАК“

Лолова съвестно играе при учителите си Сърчаджиев, Дановски, Гриша Островски, но не може да се каже, че се откроява сред останалите в многолюдните спектакли по Маяковски, Чехов, Вазов, Бруно Ясенски и пр. Така постепенно у нея се натрупва копнеж по драматични роли, по-разнообразни и по-интересни от комичните. Към края на 70-те години тя се среща с Кольо Георгиев, директор на Театър „София“ и му споделя мъката си, че предпочита да играе в драматични пиеси. Кольо Георгиев е шокиран, но веднага овладява положението – такава грандиозна актриса да дойде в неговия театър, е пръст на съдбата! И той казва на Лолова, че в момента прави разпределение за пиеса на Олби. Драмата на отношенията в две семейства ще бъде режисирана от Васил Луканов, ще участват Кина Дашева, Георги Миладинов, Доротея Тончева/Мая Владигерова, Белла Цонева/ Клара Армандова, Йоанна Попова/Илка Зафирова, Станьо Михайлов/Богдан Глишев. Ако Татяна твърдо е решила да напусне Сатиричния театър, може да я включи в екипа на спектакъла. Тя решително преминава през драматичния Рубикон и на 9 юни 1978 г. сътворява сензация, излизайки на сцената на Театър „София“ в премиерното представление „Деликатно равновесие“.

Актьорският състав на трупата е многоброен, битката за роли е неизбежна и Татяна Лолова ще трябва да чака с години, за да се сетят за нея. Пак Кольо Георгиев я избутва в екипа за своята пиеса „Пресечката“ в едноименната постановка на режисьора гост Николай Ламбрев. Премиерата е на 29 февруари 1984 г. Участват Антон Горчев, Доси Досев, Диана Челебиева, Калина Попова, Николай Антонов. Страхотна, незабравима е Татяна в „Човекоядката“, „Пеперудите са свободни“, „Светлината се губи в петата лампа“, „Самоубиецът“, „Лека нощ, мамо“. Всичките в Театър „София“. Но тя самата класира „Щастливи дни“ от Бекет в режисурата на Гриша Островски като „ролята на моя живот“, като „равносметка на една оголена женственост“. Вярваме ѝ, като си спомним колко силно желае да я приемат.

На театър в Москва

Някъде по това време аз се сприятелих с Татяна Лолова. Мястото на действието е Москва, по време на гостуването на Театър „София“. Пишех за театър във вестник „Народна култура“, където работех, Кольо Георгиев ме покани и бях включен в групата за Москва. Имах на ум две имена – Ефрос и Любимов, които се въртяха в ревютата на руските критици и споделяха с възхищение от българските театрали. Така че още на втория ден взех такси (бяха ми казали, че в Москва такситата са безумно евтини) и казах: „Театр на Малой Бронной“. Когато колата ме остави пред театъра, видях опашка от хора, които се виеха по тротоара до следващия квартал. Чакаха за билети за след три месеца, за които пък билетите отдавна бяха продадени. В интерес на истината, опитах се да обясня на касиерката, че съм български театрал, журналист и прочее, но тя ме погледна с ледено безразличие и каза бавно: „Няма билети“. Излязох на улицата и се качих на току-що освободило се такси. „Площад „Таганка“, казах. И какво да разправям, пред двуетажното червено здание на Театъра на Таганка се виеше същата безкрайна опашка от чакащи чинно и спокойно. Покрусен, се готвех да взема такси за хотела, когато видях Татяна Лолова. Тя се готвеше да излезе от автомобил, а един висок, едър мъж с голяма римска глава държеше вратата отворена пред нея. Никога не ми е минавало през ума, че мога да се сприятеля с Таня Лолова. Тя беше богиня от театралния олимп, също както немалко нейни колеги и колежки. Едва в началото на следващия век започнах да гостувам на някои от тези богове, да говорим за живота и за театъра, а понякога и да записвам за интервю. Обаче след като Татяна ме запозна с нейния спътник, Миша Козаков, народен артист и лауреат на всички възможни награди и звания, и той влезе в театъра, а после донесе два пропуска за представление на Юри Любимов, признах на Татяна какво искам да гледам в Москва. Тя веднага прие идеята за Ефрос и „Малая Бронная“, както и за Ефремови МХАТ. Даде указанията си на Миша Козаков и ние с нея гледахме театър във всички вечери, когато тя нямаше представление. Единствено тя от целия гостуващ от България театър се интересуваше от руските режисьори и техните хитови представления.

Не мога да поддържам приятелство с актьори, не мога да измислям розови хоризонти и да изопачавам истината. Добре, че тези двама-трима актьори, кото смятам за приятели, са много добри на сцената.

Снимка за спомен

А с Таня Лолова се срещнахме още веднъж в курорта „Албена“. Един ден през есента на 2004 г. ми се обади Сотир Майноловски, който заедно със Стефан Данаилов управляваше фондацията „Авансцена“. Каза, че е уговорил спонсори, които ще финансират двуседмичен престой в хотел от курорта „Албена“ на артисти и музиканти пенсионери. Предлага ми аз да пиша нещо като репортажи за пребиваването на изтъкнатите люде в „Албена“, което щяло да послужи за реклама на курорта, както и да представям творците при гостуването им на културни институти в околните градове. Така и стана. В групата бяха и Татяна заедно със Слави, защото Майноловски беше уредил присъствието и на съпруга, респ. съпругата. Хората се чувстваха комфортно в хотела при всички удобства и внимание от страна на администрацията. Всички те бяха прекарали живота си в създаване на културни продукти, всеки в своя бранш и сега за първи път някой се грижеше за тях безвъзмездно.

Направиха снимка и я запазих. Така да се каже, публикува се за първи път. Внимателният поглед ще открие на първите редове Татяна Лолова и Славе. В групата са Мария Стефанова, Маргарита Дупаринова, Валери Петров, Тончо Русев, Катя Зехирева, Иван Русев, Стойчо Мазгалов, Сотето Майноловски. Мнозина са покойници. Мисля, че и заради това снимката е ценна.

Снимка: Личен архив на Димитър Стайков

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах