Според Търновската конституция жените не съществуват

Гордостта от факта, че едва освободена, България приема една от най-напредничавите Конституции в Европа, владее съзнанието ни вече 145 години. Най-демократичната за Стария свят Конституция, приета от Учредителното събрание в Търново, изрично отхвърля робството например, при това като световно явление:

„61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.
Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория“.

Отменя цензурата, макар това по стар български обичай да е само добра заявка, която така и не се въплъщава в традиция:

„79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательете, издательете и печатарете.

Когато писательтъ е познатъ и живее въ Княжеството, издательтъ, печатарьтъ и раздавачьтъ нема да се преследватъ“.

Но Търновската конституция има един огромен недостатък – тя не се отнася за жените в Княжеството. Те отсъстват, невидими са, липсват изцяло от основния закон на държавата.

В член 71 на Конституцията от 1879 г. се казва:

„Всекой Български подданникъ е дълженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ“.

Това, разбира се, не означава, че на военна повинност са подлежали и жените. Не, те просто не са били включени в понятието „поданици“. Това се потвърждава и от член 86, където за пръв път бегло е отбелязано наличието на някакъв друг пол.:

„Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола.

Представительете съ избиратъ за три години.

Избирателье съ всички български граждане, които иматъ възрастъ по горе отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини“.

Само че жените нямат избирателни права. Така е в цял свят в този момент. Но в Търновската конституция изрично е казано, че права имат „всички български граждани“. Ерго, жените не са такива.

Липсата на точно определение какво означава „поданик“ или „гражданин“ е очевидна и позволява Конституцията да се тълкува нееднозначно. Така изключването на жените от основните задължения фактически ги лишава и от права като фиксираното в Конституцията „безплатно и задължително първоначално учение“.

Творците на Конституцията и нейният автор – руският сенатор, юрист и председател на Касационния съд у нас по това време Сергей Лукиянов, са „пазели традициите“ за сметка на половината от българския народ. Обезправили са майките, сестрите, съпругите си…

Дълги години ще отнеме на българските жени да получат правата си. Едва през 1937 г. ще бъдат допуснати до избирателните урни, при това отново с ограничения. А правото им да се кандидатират за избираеми постове ще се появи още по-късно, едва през 1944 г.

Днес нови битки за права разделят обществото – правото на хората да се събират в семейства независимо от пола си например. Историята ни е дала урок – традициите не са свещени крави.