Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Спрете с монолитите, разваляте загадката“

Арт критикът Джонатан Джоунс за мистериозния обект, който с всеки ден се превръща все повече в банална шега

Монолитите вече се появяват все по-близо до цивилизацията - един от най-новите се намира в земеделско поле в Белгия, забелязан на 8 декември. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Спрете с монолитите, разваляте загадката“

Монолитите вече се появяват все по-близо до цивилизацията - един от най-новите се намира в земеделско поле в Белгия, забелязан на 8 декември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вече не минават и 24 часа между появата на новите монолити някъде по света. И тъкмо заради многобройните тристранни бляскави или огледални монолити, мистерията, че може да са изпратени на Земята от извънземна раса, започва да се разбулва, пише арт критикът Джонатан Джоунс в „Гардиън“. Започнал като интригуващ феномен от света на изкуството, днес тенденцията с монолитите вече е досаден мийм.

Странните обекти се материализират навсякъде – Калифорния, Румъния, британски остров, Нидерландия, Германия, Испания… Със сигурност успяват да разсейват световното внимание в края на една изстрадала година. Но за разлика от великолепните закачки на Банкси, тук всички сме част от шегата, пише Джоунс. Разбира се, някои веднага предположиха, че самият бристълски анонимен графити артист стои зад монолитната еуфория.

Би било забавно, ако структурите са наистина представляват комуникационен код на високоинтелигентна извънземна раса – но ние вече толкова сме свикнали с арт шеги и научно-фантастични клишета, че все пак бихме го възприели за добре замислена сензация.

„Земляни, искахме да ви предадем тайните на вселената, но сте твърди цинични“, ще заявят те, преди да ни заличат напълно.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Всеки успя да види приликата между монументите и онези от „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и Артър С. Кларк. Ако наистина бяха като тези черни обекти, които имат способността да променят хода на историята, те можеше да се окажат така необходимото спасение през 2020 г. Но тъкмо приликите между новите монолити и онези в „Космическа одисея“ са най-уличаващото доказателство, че тези, които се появяват в наши дни, са създадени от човешка ръка. Докато изникват по планински склонове, пустини и на брега на острови, става ясно, че конструкцията им е твърде „земна“ – не са използвани неразпознаваеми метали, нито конструкцията е невиждана досега. Повечето са от неръждаема стомана или пък са разположени върху дървена основа – твърде обикновено, казва Джоунс. А за да има още един банален обрат, група артисти, наричащи себе си „The Most Famous Artist“, си приписа авторството на тристранните обекти в Юта и Калифорния и дори ги предлага за 45 хил. долара бройката.

Срамота е да видиш загадките на магическия трик, особено в година, в която нямаше да ни навреди да повярваме в чудо. Откритието на първия монолит от 18 ноември наистина предизвика внимание – биолози, изпратени да преброяват овце, забелязват блестящия обект в червената пустиня от хеликоптер. Разположен далеч от цивилизацията, за него се смяташе, че стои в пустинята на Юта още от 2016 г., незабелязван с години. Вероятно много търпеливият артист, който го е създал, се е зарадвал, че монументът му е изпълнил целта си, оставайки скрит с години. И това наистина създава почуда и мистерия, може дори да те накара да се усъмниш в предложените логични обяснения.

Вероятно хората, които го премахнаха на 27 ноември, са арт критици, заявили своето естетическо мнение. Но ето и голямата слабост в схващането, че монолитите са произведения на изкуството. Безспорно структурите в Юта и на остров Уайт изглеждат чудесно на снимки с огледалните си повърхности, отразяващи червеникавите скали наоколо и разбиващите се в брега скали. Но има нещо евтино в решението да поставиш синтетичен метал или пластмаса в дивата природа. Това не е извънземна мистерия, само замърсяване от човешка ръка, заявява критикът на „Гардиън“.

Още от 60-те години насам артистите се занимават с лендарт, но се стараят да го правят по щадящ околната среда начин, който да изглежда наистина поетично. Примерът отново е от Юта, където Робърт Смитсън създава голяма структура от камъни – „Спираловидният кей“, която изчезва и се появява отново в зависимост от нивото на водата в Голямото солено езеро. Житните кръгове, приписвани често на извънземни раси, са феномен още от 70-те, но се отнасят с чувствителност към местонахождението си – ще бъдат изорани отново и няма да оставят никакви следи, които да изумяват бъдещите археолози.

„В сравнение с тези модерни произведения на лендарта, блестящите монолити са немистериозни и губят от мистерията си с всеки изминал ден – казва Джоунс. – Глобалното им разпространение е гениално, но като изкуство те са производни, дори кичозни пародии на модернистична скулптура. Те са ехо, но много евтино и кухо, на „Счупеният обелиск“ на Барнет Нюман или стената от стомана на Ричард Сера.

Човечеството никога не се нуждаело повече от мистерия, колкото в настоящия момент. Затова Джоунс отправя призив: нека този, който стои зад манията с монолитите, да спре – докато все още има частица чудо в това разсейване на вниманието ни от ежедневния апокалипсис.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах