Спри, народе „възродени“!

24 май! Ден на българската просвета! Празник! Някога беше най-българският празник.

Някога, когато празнувахме Първи май, Девети септември, Седми ноември… За вас не знам, но аз вече не го празнувам.

Тъгувам го. Причини бол. Тъгувам за образованието, за образователите, за образованите… Тъгувам за изпадналите букви от азбуката, за забравените думи, за изгубения смисъл на изреченията… За вчерашните и днешни поети, за пропусналите да се родят писатели… За ненаписаните български книги и за много от написаните. Тъгувам за прогонването на езика от медиите и превръщането им в царство на първичната неграмотност… Тъгувам, че социолектът на посредствеността стана езикова норма…

И тоя химн… Като гледам как се е юрнал тоя народ към еджела си… Време е това „върви” да се махне и на негово място да се сложи „Спри се, народе!”. Вървиш в грешната посока, вървиш след простите и неуките, които дори и да искат, не могат. Но те и не искат. Спри се, народе! Спри и се огледай! Все трябва сред теб да е останала малко мъдрост, малко честност, малко безкористност. Спри и я потърси на спокойствие. Поне опитай!

Пък, ако не я намериш, върви, върви на…

От страницата на Тони Филипов във Фейсбук