Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Сръбско ченге възпя Вълчан войвода

Личната история на автора е не по-малко „кървава“ от тази в романа му

Снимка: Lost Bulgaria - Сръбско ченге възпя Вълчан войвода

Снимка: Lost Bulgaria

От топ ченге да се превърнеш в автор на бестселъри не е ново явление по тукашните географски ширини. В съседна Сърбия от силите на реда към силата на литературата минава Братислав Петрович. Дългогодишен служител на МВР и ветеран от войната в Косово, в един момент той се събужда писател и днес е вече автор на пет романа, пише и стихове. Явно литературните критици ги оценяват като добри, защото Петрович има и отличия. Сред тях е приз от международния поетичен конкурс „Лирични гласове“ в София.

Тези дни Брача, както го наричат близките му, отново е в България. Довечера ще раздава награди на победителите в тазгодишното издание на „Лирични гласове“ в Столичната библиотека. На 3 и 4 юни пък ще раздава автографи в НДК като специален гост на Пролетния базар на книгата.

У нас най-новият му роман „Цариградски друм“ излиза с клеймото на ИК „Персей“. В родината на Петрович книгата се превърна в бестселър, а дали ще повтори успеха си и у нас – ще проличи в близките месеци.

Сюжетът на „Цариградски друм“ следва две пътеки – действието на едната върви с хайдутите поп Мартин и Вълчан, а другата пренася читателя в наши дни. В нея главни действащи лица са иманяри, тръгнали по следите на заровено от бунтовниците съкровище.

Според легендата поп Мартин става хайдутин за да мъсти за честта си – турски велможа отвлякъл и потурчил жена му и дъщеря му. Една от версиите на преданието разказва, че свещеникът захвърлил расото, свикал чета и се присъединил към Вълчан войвода. Хайдутите устроили капан на валията и го причакали с целия му антураж на Твърдишкия проход. Избили всички. Оставили само попадията, която поп Мартин окачил на един бук и къс по къс я нарязал, докато издъхнала, като не спирал да изрича словата: „Ако ми беше вярна, трябваше или да го убиеш, или да избягаш!” Друг вариант на легендата обаче гласи, че не попската жена, а турският похитител висял на дървото.

Доста кръв се лее и в личната история на автора на романа. Като служител на МВР Братислав Петрович през 1998-а участва в сръбската офанзива в Косово. Пращат го да патрулира заедно с подразделението, на което е командир, в района на Ораховац. Задачата трябвало да трае само месец, но остават там три месеца, без да им бъде изпратено подкрепление, изложени на атаките от страна на Косовската освободителна армия. Оцеляват само Петрович и двама от другарите му. При едно от нападенията, върху него рухва стена от сградата, в която са барикадирани, а останалите двама загиват пред очите му. Ръката му е счупена и той е транспортиран обратно в родната си община Бела паланка.

Бранислав Петрович

Братислав Петрович

 

Когато през зимата на 1998 г. подразделението на Петрович отново е включено в списъка на патрулиращите в Призрен, той отказва да замине. Публично заявява, че няма да изпрати хората си на явна смърт, защото служителите на МВР не са армия и не са подготвени да водят реални бойни действия, в каквито са участвали през лятото на същата година. Заради това изявление го пращат на военен съд. Присъдата е три години на наказателна служба без чин и звание.

Години след събитията, през 2007-а излиза романът му „Изявление“, където Петрович описва цялата акция в Косово.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах