Срамно удоволствие, лесно за забравяне

Преди десет години Пиер Морел (режисьор от котилото на Люк Бесон) засне „Твърде лично“ – доста неправдоподобен, но увлекателен почти супергеройски филм, който превърна Лиъм Нийсън в екшън звезда. Сега Морел продължава в същия дух с още по-неправдоподобния „Пепърминт: Ангел на възмездието“. В главната роля е Дженифър Гарнър, екшън звезда още от участието си в успешния сериал „Наречена още“ (2001-2006) и в тежкия провал „Електра“.

(Пример за неправдоподобност в екшън киното: ако след някоя схватка героят започне да накуцва леко, когато тича, значи в битката най-малко е загубил крак, но после го е намерил и си го е закрепил с тиксо.)

Историите в „Твърде лично“ и „Пепърминт“ си приличат – и двамата герои „търсят, откриват и убиват“ хора, които са посегнали на семействата им. Различни са само мотивациите им – целта на Нийсъм е спасение, а на Гарнър – отмъщение, макар и замаскирано под формата на възстановене на справедливостта. Докато феновете на „Зъб за зъб“ са повече от почитателите на „Обърни и другата буза“, този сюжет няма да излезе от мода.

В началото на филма Райли Норт (Дженифър Гарнър) има твърди принципи („ако отвърнеш с удар на някой, който те е ударил, ставаш като него“, учи тя дъщеря си) и се радва на щастливо, здраво, макар и финансово незадоволено, семейство. Но след като мексикански наркотрафиканти убиват мъжа и детето ѝ, а корумпиран съдия пуска убийците на свобода, целият ѝ дотогавашен живот, заедно с принципите ѝ, отиват на кино. Райли изчезва за пет години, за да се завърне като отличен стрелец и майстор на бойните изкуства, готов да избие целия личен състав на американския клон на мексикански наркокартел. Така по нашите земи се е зародило хайдутството…

Като същинска Румена войвода, макар и холивудска (но с далеч по-добра актьорска игра и екшън сцени), за клетите сиромаси от гетото Райли наистина е ангел, а за мексиканските злодеи и техните американски мекерета тя е по-скоро бясна кучка от ада. Семейната драма бързо остава в миналото. Справедливите зрителски очаквания лошите хора, разплакали хубавата жена, да бъдат подложени на бой, унижения, стрелби, кланета и геноцид (колкото може повече от тия 5-6 неща) са задоволени напълно.

Ако вече подозирате, че ви ясно как ще свърши „Пепърминт“ – с пълен триумф на справедливостта – да, вие сте на прав път. Но преди финала сценаристите ще се опитат да ни прекарат през няколко неочаквани завоя, които правят пътя дотам малко по-интересен. Но не чак толкова, че да го превърнат в нещо повече от guilty pleasure – поредното, лесно за забравянe срамно удоволствие.