Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„Стълба към небето“: защо адвокатите не бива да диктуват бъдещето на музиката

Докато срещу „Лед Цепелин“ се води дело за плагиатство, не е ли време да приемем, че рокендролът винаги е заемал от собственото си минало?

Наследниците на Ранди Калифорния, починалия китарист на слабо известната група „Спирит“, смятат, че при създаването на почти 8-минутния си опус „Стълба към небето“ Пейдж и Плант (вдясно) съзнателно са апроприирали части от инструменталното парче на „Спирит“ Taurus. - „Стълба към небето“: защо адвокатите не бива да диктуват бъдещето на музиката

Наследниците на Ранди Калифорния, починалия китарист на слабо известната група „Спирит“, смятат, че при създаването на почти 8-минутния си опус „Стълба към небето“ Пейдж и Плант (вдясно) съзнателно са апроприирали части от инструменталното парче на „Спирит“ Taurus.

Скоро Джими Пейдж и Робърт Плант от „Лед Цепелин“, автори на Stairway to Heaven – една от най-великите и разпознаваеми песни в историята на рока – ще се изправят пред съда в Лос Анджелис по обвинение в плагиатство. Наследниците на Ранди Калифорния, починалия китарист на слабо известната група „Спирит“, смятат, че при създаването на почти 8-минутният си опус Пейдж и Плант съзнателно са апроприирали части от инструменталното парче на „Спирит“ Taurus (2:37), издадено през 1968 г. По този повод сайтът rockteam.com публикува текст, който предупреждава колко сериозни и опасни последици за музикалната индустрия може да има това съдебно дело.

Към делото срещу Пейдж и Плант има огромен интерес, защото едно съдебно решение в полза на на наследниците на Ранди Карлифорния, би могло да отвори шлюзовете и да се изправим през потоп от подобни дела. Представата за авторските права може да изглежда старомодна в епоха, когато потребителите са свикнали с безплатен достъп до културното „съдържание“, но отвъд забавния афоризъм „талантът заема, геният краде“ контролът на авторските права си остава основно право за художници, писатели, музиканти и други творци.

Вижте още: „ЦЕПЕЛИН“ НА СЪД ЗА ПЛАГИАТСТВО ЗА „СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО“ 

Човек обаче се чуди – докъде може да стигне това? Преди десетина години, американският комик/музикант Роб Паравонян умело демонстрира как една класическа акордова прогресия – от „Канон в ре мажор“ на Йохан Пахелбел (1653-1706), лежи в основата на стотици съвременни песни – от Basket Case на „Грийн дей“ и Skater Boi на Аврил Лавин, до With Or Without You на Ю2, Cryin’ на „Аеросмит“, We’re Not Gonna Take It на „Туистед Систърс“ и Let It Be на „Бийтълс“.

Колкото и забавна да е тази практика, тя илюстрира, че безкраен брой композиции могат да бъдат създадени с крайно ограничен брой музикални средства и под слънцето има много малко истински оригинални идеи. В колкото и очарователни разнообразни форми да се е развил рокендролът от 59-те година насам, в него винаги ще има редовно повтарящи се структури и подсъзнателни „кражби“.

Брайън Уилсън може да е един от най-софистицираните композитори на съвремието, но първоначалната му претенция, че сам е написал хита на „Бийч бойс“ Surfin ‘USA, бе заменена от признание, че песента му дължи много на Sweet Little Sixteen на Чък Бери. Миналата година Сам Смит бе принуден да промени авторството на своя хит от 2014-а Stay With Me, след като издателите на I Won’t Back Down – хит на Том Пети и Джеф Лин от 1989 г. му посочиха приликите в припевите на двете песни.

Вижте още: А НЯКОИ ПРОЩАВАТ ПЛАГИАТСТВОТО

„Случват се такива неща – призна Пети, след като той и Лин бяха добавени като съавтори.  – Повечето пъти я хващаш, преди да излезе от студиото, но в този случай тя се е измъкнала.“

Ако беше по-заядлив, Пети би могъл също да изследва по-внимателно паралелите между Dani California на „Ред Хот Чили Пепърс“ и своята American Girl: на адвокатите му нямаше да се наложи дори да доказват съзнателно намерение, както установи Джордж Харисън, когато би осъден за „несъзнателно плагиатство“, след забелязаните прилики между неговия хит от 1971-а My Sweet Lord и парчето на момичешката група „Чифънс“ He’s So Fine.

По-наскоро фронтменът на „Уийзър“ Ривърс Куомо призна, че докато опитвал да имитира стила на „Велвет Ъндърграунд“ в Undone (The Sweater Song) – първата песен, която написал за групата си – осъзнал, че подсъзнателно е изкопирал интрото на Welcome Home (Sanitarium) на „Металика“. Но след това интернет агенти обвиниха онлайн, че „Металика“, че са откраднали същото това интро от Rainbow Warrior сингъл на „Блийк Хаус“ от 1980-а. И за да се върнем иронично там, откъдето тръгнахме, Греъм Килин – китаристът на „Блийк Хаус“, сподели, че пишейки песента се е опитвал да направи своя собствена Stairway To Heaven.

Някой може да се забавлява дълго, докато открива изходния материал, с чиято помощ са създадени много от големите хитове на рока: дълго преди хип-хоп практиката за семплирани бийтове и рифове, откупени от музикални издатели, беше обичайно рокмузикантите да търсят „вдъхновение“ в блус и фолк стандарти, песни, предавани от уста на ухо, много преди на някой да му хрумне да ги нотира и да запази правата върху мелодиите им.

Има, разбира се, разлика между активното търсене на печалба чрез кражба на мелодична линия и „вдъхновяване“ от тези преди теб, но повечето групи започват с подражание на звученето на своите идоли, преди да открият собствения си глас – първото истинско „рок училище“ е в черните бразди на винила, когато започва разпространението на първите музикални записи. Има и уникална радост, енергия и характер, когато нови изпълнители поставят свежа плът върху базовия скелет на рокендрола – така се раждат нови икони. Без кражби от миналото „Стоунс“, „Бийтълс“, Дилън или Спрингстийн нямаше да има на кого да подражават.

Всичко това не означава, че музикантите трябва да имат право безнаказано да насилват и грабят, както им е удобно – и съвсем скоро съдът ще реши дали Пейдж и Плант са прекрачили границата. Но със сигурност трябва да признаем, че нашият свят споделя един ясно дефиниран музикален речник и че музикантите трябва да имат известна свобода на действие, за да изразят себе си в рамките на общия език. Адвокатите ще открият стотици начини да станат богати и дебели и ние нямаме нужда те да надзирават нашия свят, бавно източвайки спонтанността, духа и душата на рокендрола. Тук залогът е нещо по-голямо от парите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах