Сталин умря, ха-ха-ха!

„Смъртта на Сталин“ е ужасно смешен филм. Или по-скоро ужасяващ и смешен. Бих дал пари (и какво ли още не) за възможността да го гледам в компанията на сталинисти. Или на комунисти, русофили… дори само членове на БСП. Бих дал още повече някой да направи напълно непочтителен филм за Георги Димитров или за Тодор Живков, чиито потомци обикалят телевизионните студия и плещят небивалици за живота по онова време, от който нямат и представа. Но за съжаление не вярвам да стане.

В англоезичния свят – и особено в Англия, политическата сатира има не само дълга традиция, но и щастливо настояще – например в лицето на Саша Барон Коен. Сред най-ярките примери от последните няколко десетилетия са „Монти Пайтън“ (които правят и това) – а в „Смъртта на Сталин“ един тях – Майкъл Пейлин – влиза в ролята на Молотов, който е сред най-смешните образи във филма.

Цялата банда членове на Политбюро и висши ръководители – Маленков, Хрушчов, Берия, Каганович, Микоян, Булганин, Жуков… са представени като цинични параноични полуидиоти, чиято единствена грижа е собственото им оцеляване. Може би не са били полуидиоти (в медицинския смисъл), но останалото е съвсем вярно. Особено параноичната лудост, обхванала Москва през 1953 г., когато всички (включително и гореизброените) живеят в ужас и готовност всеки момент да бъдат арестувани – изпратени в Сибир, ако имат късмет. Те са готови и за другия вариант – разстрел. В последния си миг, преди куршумът да пробие чугунените им глави, да извикат „Да живее Сталин!“…

Докато целият Дом на киното снощи се тресеше от смях, „Смъртта на Сталин“ получава много добри отзиви навсякъде по света (в „Гардиън“ Питър Брадшоу го нарича „филма на годината“), а в Русия не само, че не се смеят, но даже гледат мрачно и обидено. При това, по стар обичай – без да са го гледали (както навремето, без да са го чели, заклеймиха „Архипелаг ГУЛаг“, а тези дни – преди да са го видели –  „Матилда“).

Сто години след Октомврийската революция в Русия все още не е ясно дали я смятат за катастрофа, или за велико постижение. От една страна върнаха царските герб и знаме и вече открито плачат за последния император-светец, от друга – трупът на Ленин продължава да лежи тържествено на Червения площад. Путин нарича разпадането на СССР най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век, а преди броени дни обяви, че за причиненото на Русия от Сталин не може да има извинение. И това на фона на поредния сталински паметник, открит в Москва няма и месец по-рано.

В тази шизофренна обстановка, докато (каквото и да е казал Путин) броят на хората, които одобряват Сталин расте, много руснаци не са съгласни някой – още по-малко пък чужденци, да се подиграва със смъртта на най-големия им лидер.

„Смъртта, още по-повече смъртта на един държавен глава и велик лидер, не може да бъде повод за комедия – казва Николай Стариков (общественик, писател, блогър, основател на обществената организация „Профсъюз на гражданите на Руссия“ и „Партия Велико Отечество“, един от лидерите движението „Антимайдан“ и г.т и т.н.), цитиран от „Гардиън“. – Сталин беше вожд на държава-съюзник на Великобритания по време на войната.“

„Можете ли да си представите Русия да направи филм, с който да се подиграва на смъртта на някой британски крал?“, пита възмутен Стариков.

Не, няма смисъл, бихме му отговорили ние. Англичаните са се подигравали със собствените си крале и премиери повече и по-добре от всеки друг. При това серийно. Да си спомним само „Злостър Черното влечуго“ и „Да, господин премиер“. Но автоиронията не е достъпна за всички народи.

Според Стариков, „Смъртта на Сталин“ е „вражески акт на британската интелектуална класа“ и „част от антируската информационна война, насочена към дискредитация на образа на Сталин“. Но не всички в Русия мислят така. Ето някои мнения за „Смъртта на Сталин“ на руски филмови критици:

Егор Москвитин, „Медуза“:

„В Русия филмът засега не е получил удостоверение за разпространение, така че е доста вероятно да го гледаме без да платим и рубла на идеологическия враг. Никой няма да устои пред съблазънта да свали от торентите такъв филм: това е съсипващо смешно кино.

Сценаристите са изровили за филма истински истории, не много познати на съвременния зрител — например гибелта на цял хокеен отбор по вина на сина на Сталин, Василий. Но има и доста измислици – например маршал Жуков носи под шинела си два калашника, а пряката причина за смъртта на Сталин е писъмце, изпратено му от пианистка дисидентка, блестящо изиграна от Олга Куриленко.

Можем да коментираме „Смъртта на Сталин“ само като трагикомичен фарс. В това си качество той превъзхожда всички пълнометражни работи на Армандо Янучи и почти приближава до сияйното злословие на сериала „Вице“. Искрящите шеги и актьорската лекота са толкова много, сякаш признатите майстори са се събрали не да играят, а да празнуват Коледа в пряк ефир“.

Татяна Шорохова, „Кинопоиск“:

„Преди всичко да уточним, че „Смъртта на Сталин“ е екранизация на френски комикс (графичен роман). Тоест, това, което ще видите (а филмът вече е купен за разпространение в Русия) не претендира за достоверност. Това е остра и горчива сатира за баналността на злото, показваща повратна точка в историята на Съветския съюз, без в същото време да омаловажава участниците в тези събития.

„Ако даваха „Оскар“ за актьорски ансамбъл, звездите във филма на Янучи напълно го заслужават. Джефри Тамбор (Маленков) е тщеславен страхливец, който много трудно взима решения, Майкл Пейлин (Молотов) е принуден да играе по свирката на Берия, арестувал жена му. Рупърт Френд е буйният алкохолик Василий Сталин, а по време на словото му от трибуната на мавзолея, на погребението на Сталин, зрителите ще плачат от смях…“.

Арсен Мартиросян, Mirumaximum:

„Хуморът се базира основно върху западните стереотипи за тоталитарната държава — разстрели, ГУЛази и тям подобни. И ако у вас възникнат съмнения, че с подобни теми не бива да се шегуваме, ще се опитаме да ви разубедим. На премиерата цялата зала се смя от началото до края. Шегите са основно диалогови – и предвид, че персонажите на филма говорят със скоростта на автомат Калашников, то в определени моменти темпото набира такава скорост, че зрителите буквално се задъхват от смях“.

Прожекции на „Смъртта на Сталин“ на „Киномания“:

21 ноември, 18,30 ч. – Дом на киното
30 ноември, 18,30 ч. – кино „Одеон“
1 декември, 20,45 ч. – кино „Люмиер Лидл“

Пълна програма на „Киномания“