Спорът за това кой е най-великият приключи. Най-великият трофей вече е част от колекцията.
Пост в официалния акаунт в Туитър на мондиала в Катар под снимка на Меси със световната купа
Почти сигурно е, че трима от всеки четирима на планетата са гледали световния финал в Доха. Много е вероятно 90% от тези милиарди телевизионни зрители искрено и неподправено да са се възхищавали на Меси, неговото майсторство и голове – те наистина са необятни. Всъщност именно Меси вече е личността в историята на човечеството, концентрирала най-голямо световно внимание в малък отрязък от време – в случая по-малко от три часа.
Личните рекорди и трофеи на Меси са безброй. Лудостта в Аржентина, където хората занапред ще плащат с банкноти с лика на Меси, не подлежи на описание. Един милион триумфираха в Буенос Айрес на най-широкия булевард в света…
Всичко това в момента е само малка част от големия световен пъзел на световната игра футбол. Която отдавна не е само игра. Но не заради световната конспирация. А защото в най-добрите си образци футболът все повече заприличва на индивидуален спорт.
Досега само в махалата беше така – един може да вземе топката, да измеша всички и да вкара гол. Е, правеше го отвреме-навреме на най-високо ниво Марадона. Друг футболен бог. Сега до него седна и Меси.
Майсторите винаги са в основата на футболното шоу. Били са и ще бъдат любимците на трибуните. Но това, което се случва повече от десетилетие покрай или заради персоналния двубой и съперничество между Роналдо и Меси, сякаш започна да подрива здравите устои на играта. В нея, както обичаха да казват със самоирония шегобийците от Острова, винаги играят два отбора по 11 души, но накрая побеждават германците. Е, германците вече не побеждават – поне от 2014 година. Пак всички играят 11 на 11. Но побеждава сякаш единствено и само Меси.Така поне излиза от световната лудост. Кaто че ли е играл сам. Доскоро същото правеше и Роналдо. Двамата се редуваха на върха. И планетарният въпрос беше: Роналдо или Меси. Да, Меси! Всички останали са си част от пейзажа.
И сякаш, за да ни докаже точно това, в официалния акаунт в Туитър на световното в Катар, който априори принадлежи на ФИФА, няколко часа след финала под снимка на Меси с купата излезе шокиращото:
„Спорът за това кой е най-великият приключи. Най-великият трофей вече е част от колекцията“.
Последва цунами от коментари. И малко по-късно ФИФА, която изначално няма право на запалянковски коментари и оценки, изтри поста. Но доотвори кутията на Пандора.
Милиардите фенове, които безумно обичат футбола, любимите си отбори и любимите си играчи по целия свят, имат лична и неповторима истина за това, което се е случило и по-скоро защо се е случило на терена във всеки един мач. И не понасят някой да ги наставлява или напътства в емоциите им. ФИФА (може би заради емоция на превъзбуден служител, който отдавна е уволнен) така или иначе официално го направи. Наля вода в мелницата на всеки, който смята, че е много вредно на футбола дa се гледа все повече като на индивидуален спорт.
Магията на играта няма как да е само с марка Меси. Аржентинецът в момента е футболен бог, който ходи по терена, но там е един от 11. Огромната притегателност и сила на футбола играта е в неговото пъстро и многообразно лице по всяко кътче на планетата. Там, където отделният запалянко има СВОЯ версия за победата или загубата на СВОЯ отбор и има СВОЙ любимец. И точно ожесточените спорове по градинки, кафенета, вестници, екрани, медии, социални мрежи и т.н. няма как да не държат винаги градусите на интереса на макс.
Пак там, на същите тези стотици хиляди места, в момента детето иска да прилича на Меси с топка. За съжаление пак по същия този разнолик свят все по-малко и по-малко се питат и си задават въпроса дали точно Меси е най-подходящият пример за подражание на децата им извън терена? Нищо че това съвсем не е футболен въпрос. Слава Богу, публичните ругатни на Меси са като приспивна песен в сравнение с жеста на аржентинският вратар на церемонията по награждаването, също видян навсякъде. Добре, че същият този вратар, макар и световен шампион, все още е герой основно само в родината си.
Да, Аржентина днес е напълно заслуженият победител. А футболът (разбира се, не заради титлата на Аржентина) целокупно и бързо се е устремил към безумна комерсиализация. Чакаме световното първенство след 4 години с немислимите 48 отбора в САЩ, Канада и Мексико. ФИФА мечтае за мондиал през 3 години – по-бързият цикъл ще ускори и увеличи още печалбите. И вече се планира световно за клубове с 32 тима. Тоест Шампионската лига в Европа на УЕФА ще има тежка конкуренция от Световната лига на ФИФА. Въпросът вече съвсем не е кой най-много обича футбола и как работи за интересите на играта…
Но на кого по футболните върхове всъщност му пука, че продължават да играят 11 на 11. Че заедно побеждават и заедно губят.
Важното е футболният гений Меси да е тук. Да заповяда Мбапе…
* Издател на сп. „Спринт“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение