Станка Калчева: Тодор Колев бе последният комик

„Жанрът „развлекателност“ има нужда от умения, каквито малко артисти и сценаристи у нас владеят. Това доста се подценява, затова развлекателните програми изглеждат нелепо. Всеки, който се чувства „смешник“, смята, че може да „развлича“ хората. Мисля, че последният истински артист на това поприще беше Тодор Колев. Има да чакаме дълго да се появи друг на неговото ниво“, казва Станка Калчева пред Дора Николова в интервю за „Новинар“.

На въпрос дали се изкушава да участва в шоу спектакли, тя отвръща: „Посочете ми един шоу спектакъл в България и ще се замисля дали се изкушавам… Ако търсиш смисъл, няма да го срещнеш в компромиса. Важно е да си мотивиран да го намериш.“ Амбициите на актрисата са основно в театъра, където за нея играта е „от кал да направиш вечеря и да я изядеш заедно с публиката”.

През сезона Калчева направи нова силна роля – героинята й Клер в „Кривите огледала“ има амнезия, която й помага да избяга от действителността. Станка не приема и да я наричат „прима“ на Младежкия театър, а там всяка нейна роля е блестяща: „В театъра не е като в балета – и най-малката роля е възможност да разкажеш цял човешки живот. Работата на актьора е много лично нещо, въпреки че тя се проектира върху и чрез други хора, които помагат, дори когато пречат. Пиесата (бел. ред. – „Кривите огледала“) е наистина много силна, като огледало, от което ти настръхват косите, ако се погледнеш в него.“

Преди представление Станка Калчева стои зад кулисите в тъмното, слуша шума в залата: „Това е едно лишено от реалност време, преди скока от твоя в другия свят. Вълнуващо е, може би това някои наричат сценична треска… Когато един текст е добър, няма смисъл да го преодоляваш, а да му се подчиниш. Понякога, при не толкова добра драматургия, се налага обратното – да го издигнеш към себе си (зависи колко си висок, де). В крайна сметка решаващо се оказва срещата между режисьора, автора и теб.“

Калчева твърди, че обстоятелствата и изборът й да е актриса предполагат, че се е лишила от други възможности…, за нея в известен смисъл актьорството е жертва: „Но аз не мисля в тези рамки, тъй като не помня да съм имала по-интересни предизвикателства от актьорската професия. Тя прилича на маратон, а всяка роля образно казано е спринт. И как да се чувствам…?! Дишам.“