Станка Пенчева: Свърши се

Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.

Голямата поетеса Станка Пенчева написа тези строфи преди десет години, те са част са от стихотворението й „Незабрава”. Днес звучат като епитафия.

Пенчева напусна този свят вчера, съобщи друга поетеса – приятелката й Маргарита Петкова в социалната мрежа фейсбук. Новината потопи в скръб почитателите й, а те не са малко. Защото Станка Пенчева е любима поетеса на средностатистическия българин. Той може да не е прелиствал всичките й 27 стихосбирки, но душата му е настръхвала от думите:

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Не сте забравили песента на Ваня Костова „Нека бъда твоята есен”, нали? Със сигурност сте припявали и „Закъсняла любов”:

Сега
аз бих възпяла
не първата любов –
безплътната и бялата,
априлската, прохладната –
сега аз бих възпяла
оная, безпощадната,
отчаяната,
закъснялата.

Станка Пенчева напусна този свят малко преди да чества годишнина – на 9 юли щеше да навърши 85 години. Завършила е Руска филология в Софийския университет (1951). Била е редактор в Радио София, изд. „Народна младеж“ (1955-1956), сп. „Септември“, сп. „Отечество“ (1975-1984).

Дебютира през 1942 г. Публикува стихове, очерци, есета, преводи в литературната периодика. Автор е на стихосбирките „Пълнолетие“ (1952), „Опъната струна“ (1957), „Кладенец на птиците“ (1960), „Вселена“ (1964), „Земя на огньовете“ (1965), „Горчива билка. Избр. лирика“ (1966), „Ябълкова градина. Стихове“ (1965-1966; 1967), „Есенно сияние. Стихотворения“ (1968), „Моята власт. Стихове“ (1970), „Пясъчна лилия. Стихове“ (1972), „Хляб и сол. Стихове“ (1973), „Планета за двама. Стихотворения“ (1977), „Недовършен свят. Стихотворения“ (1982), „Сезонът на загубите. Стихотворения“ (1986), „Опит за бягство. Лирика“ (1992), „Къща от думи“ (1995), „Градините на любовта. Избрана любовна лирика“ (1996), „Старомодни стихове“ (2002), „Отвън – отвътре“ (2002), „Незабрава. Избрани стихотворения“ (2004), „Преддверие“ (2006), както и на повестта за деца „Мили бате…“ (1995; 2002), на книгата с документална проза „Дървото на живота“ (1999), книгата с детски приказки „Зелената Жози“ (2007) и мемоарните „Дървото на живота“ (2008) и „Тук съм“.

Освен на 27 стихосбирки, Пенчева е автор на 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украйнски, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др.

Поклонението ще е в четвъртък от 12 ч. в църквата на Централните софийски гробища.