Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Стари дворци с нов кирпич

Летопис за Шумен, Времето и Друмевите театрални празници

Не искам да омаловажавам консерваторската работа на никого, свързан с Шуменската крепост и Плиска, но не мога да бъда безразлична към престъпното ни отношение към историческите ни съкровища.  - Стари дворци с нов кирпич

Не искам да омаловажавам консерваторската работа на никого, свързан с Шуменската крепост и Плиска, но не мога да бъда безразлична към престъпното ни отношение към историческите ни съкровища.

Още с началото на този текст се застраховам срещу очакваното недоволство на някои театрални критици. Не го пиша като критик, защото не съм театровед, а като това, което съм – писател, драматург и публицист. Няма да е театрална критика в традиционния й вид, а съчетание от есе, пътепис и може би нещо като миниатюрен летопис, хроника на кондензираното време в един провинциален български град, в който се случват крайно непровинциални събития. Ще е разделен на две части.

Част 1

В хотела има нашествие от делови дами, пристигнали за годишната конференция на жените от ГЕРБ. С колегите ми от журито на тазгодишния театрален фест седим на терасата на Гранд-хотел „Шумен“ и обсъждаме на закуска различни театрални и не-театрални неща. Жените от ГЕРБ са излезли в кратка почивка също на терасата, а една от нас се сблъсква на асансьора със самия Цветан Цветанов.

Стилът на дамите от ГЕРБ е опънати тъмносини или светли костюми и дълги до малко под раменете, изправени със сешоар коси. Носят големи дамски чанти и обувки с високи токове. Говорят по телефоните си сериозно, излъчват власт. Идва време да влязат обратно, докато охраната обикаля терасата, надничайки във всяка саксия, явно проверявайки за нещо опасно. Охраната не знае, че най-опасното нещо на тази тераса всъщност сме ние, които наблюдаваме и виждаме всичко, дори това, което ще премълчим. Не защото ни е страх, а защото театърът ни интересува значително повече от преходността на политическия живот, независимо за коя партия става въпрос. Политическата преходност е запечатана в останките на Шуменската крепост, както и в останките на първата българска столица Плиска.

3

Крепостта се оказва много по-голяма от очакваното. Предполага се, че основите й са поставени около 5 век пр. н.е. 

Гранд-хотел „Шумен“ е гранд само по размер и име. Построен за дипломатическия корпус през 80-те години, той е типичен представител на соц архитектурата, което само по себе си не винаги е недостатък в сравнение с хотелския мега-кич, настроен през прехода. Недостатъкът на хотела е, че едва ли е ремонтиран откакто е построен – с изключение на подлъгващо новото лъскаво фоайе. Затова и днес на закуска из цялата зала има разположени кофи, които събират обилно течащата от тавана мръсна вода. За сметка на това сервитьорките са много любезни и симпатични и закуската обилна и вкусна в разнообразието си.

Терасата гледа към хълмовете на платото, оградило Шумен. На най-високата точка се виждат бойниците на Шуменската крепост, към която се запътваме на разходка. Всичко пращи от зеленина и свежест, времето все още не е горещо, навсякъде летят тлъсти черни бръмбари, изобщо природата тържествува.

Крепостта се оказва много по-голяма от очакваното. Предполага се, че основите й са поставени около 5 век пр. н. е. През 15 г. от н. е. римляните завладяват тези земи и Шуменската крепост става тяхно владение. Каменните основи пред очите ни са градени и рушени век след век от този момент нататък. Но тъй като този текст не е историческа справка, ще се съсредоточим върху отпечатъка на съвремието върху многовековните тъмносиви камъни, останали един върху друг въпреки времето и хората. За огромно съжаление в момента тече усилена строителна работа, целяща да „възстанови“ крепостните останки в стила на кулата с бойници, върху която е забучено българското знаме.

Тази кула е изкуствена, изградена от идеални по форма правоъгълни бели блокове камък и отблизо изглежда ужасно. Между новия и стария камък върви тънка разделителна линия от бетон. Явно амбицията е цялата външна крепостна стена да бъде „достроена“, а после вероятно и някои от останките от църкви вътре.

7

Без преувеличение, ние притежаваме археологични съкровища, които са достатъчно добре запазени, за да представляват интерес и за туристи, и за историци от цял свят. Възстановките ме потресоха, също без преувеличение, и те трябва да бъдат спрени незабавно.

Църквите не са една или две – всеки род, идвайки на власт, е строил своята. Важно е да се отбележи, че археологичните останки от селището, оградено от крепостната стена, са предостатъчно запазени, за да бъдат видени съвсем ясно от посетителя. Скачаме от стена на стена, минаваме край водоема, виждаме дупки в камъните, по които познаваме, че там е имало врати, и четем табели, от които разбираме, че век след век хората са се укрепвали в това високо, трудно за достигане място, търсейки спокойствие и благоденствие.

Гледката от там е зашеметяваща – освен Шумен, човек вижда докъдето му стигне погледът.

Дострояването на крепостта е престъпление. Нямам намерение да търся по-мека дума. То е престъпление към историята. Крепостта и останките от селището в нея нямат нужда от нищо повече, освен от добре оформени пътеки между тях, гидове и слушалки, както и от окосяване на тревите и поддръжката им. Хубавото е, че в момента се строи и малък музей, но надстрояването на историята с нови зидове, повтарям, е престъпление към цивилизацията.

6

Дострояването на крепостта е престъпление. Нямам намерение да търся по-мека дума.

Виждаме абсолютно същото в Плиска, столица на България през Първото българско царство от края на 7 век до 893 г., когато столицата се премества в Преслав. Градът е заемал площ от 23 кв. км., бил е ограден с крепостна стена, земен ров и вал. В него се намират останките от цитадела, голям и малък дворец и великолепна базилика. Тук възстановката вече е завършена. Върху основите са „възстановени“ стените и сме свидетели на същата, абсолютно униформена „красота“ на белите, съвършени по размер и цвят блокове, които заместват историята с това да ни е „новичко и съвсем като истинско“. Добрата, полезна част от „реставрационните“ усилия на създателите на възстановката, е музеят, в който са изложени изключително интересни предмети намерени на територията на Плиска. Добре обучен млад мъж разказва увлекателно за начина на живот на предците ни. През земите ни са минали всякакви племена и най-голямата ни историческа гордост би трябвало да е съхраняването на останките от цивилизациите такива, каквито времето ги е пощадило, а не такива, каквито ние си представяме, че са били.

Без преувеличение, ние притежаваме археологични съкровища, които са достатъчно добре запазени, за да представляват интерес и за туристи, и за историци от цял свят. Възстановките ме потресоха, също без преувеличение, и те трябва да бъдат спрени незабавно. Те са начин да се усвояват европейски фондове, но това отново ни изправя пред факта, че историята не може да бъде дострояване с нови блокове. Вероятно има и други начини европейските фондове да бъдат употребени.

8

Историята не може да бъде дострояване с нови блокове.

Разказвали са ми за Александровската гробница от втората половина на 4 век пр. Хр. в Източните Родопи близо до Хасково. Тя не е „възстановявана“, защото за нея се е погрижило японското правителство с дарение, а е построен музей, в който е изградено точно нейно копие достъпно за туристи – за разлика от оригинала. Този музей е открит лично от японския принц Акишино през 2009 г.

Ясно е, че не е възможно да бъдат построени копия на цели градове, а и това не се прави никъде по света. Напълно достатъчно би било средата, в която се намират руините, да бъде поддържана, да има добре изградени пътеки между тях, както и съпровождащи ги музеи. С музеите сме се справили.

До музея в Плиска пък посетих най-чистата публична тоалетна в която съм била в България. Около музея има прекрасни алеи, както и копие на пра-българска шатра. Там е и гробът на Карел Шкорпил – чешкия учен, открил Плиска при разкопки през 1924 г. Шкорпил е създател на българската археологична наука и музейно дело, основател е и на Варненския археологически музей и Варненското археологично дружество. По негово желание е погребан на територията на античния град, който открива.

Не искам да омаловажавам консерваторската работа на никого, свързан с Шуменската крепост и Плиска, но не мога да бъда безразлична към престъпното ни отношение към историческите ни съкровища. Пътувала съм из много места по света. Никъде не съм видяла възстановки, направени върху археологически останки. Това е повече от бутафория, то отново е историческа подмяна, този път направена не по идеологически причини, а от простотия, съчетана с неправилна експлоатация на европейски фондове.

4

Пътувала съм из много места по света. Никъде не съм видяла възстановки, направени върху археологически останки.

Няма да коментирам защо тези фондове се използват така, всеки може да се сети сам. Искам с този текст да подтикна обществото да застане категорично срещу тази вандалщина. Не приемам за оправдание или обяснение, че така ще бъдат привлечени туристи. Туристи не се привличат с ментета, а с консервация. Също така и с добър пиар на България, а възстановките са изключително лош пиар и лоша политика – и външна и вътрешна.

(Следва)

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90