Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Старият Господ и новият

Втори репортаж от турнето Пътуващите писатели

 - Старият Господ и новият

Сега ще ви кажа: всичко е наред! След децата в градчето П., които просто най-вероятно бяха уморени и не бяха осведомени каква ще е тая среща (а най-вероятно и какво е това български писател) аз имах още осем срещи! Осем, Бога ми.

В същия ден – още една – със стари хора в Дом за стари хора във Величково. Село, кръстено на човек, обичащ неща, каквито и аз – рисуването и писането – Константин Величков. Приятно ми е да си спомня, че той е може би единственият български политик, който вместо да приеме министерски пост, отива да учи. И учи живопис във Флоренция. А селото, кръстено на него, е хубаво. Домът – великолепен. Странна дума за старчески дом – нали така? Но домът наистина е великолепен. Толкова чисто място отдавна не бях виждал. Мили, чисти старчета. Електронни масажори. Тоалетни, по-чисти от тези в най-скъпите хотели – а това е важно, да го вземат дяволите, много важно – цивилизацията си личи по клозетите! Стая за срещи. Електронни бягащи пътечки. Чичо рехабилитатор – чевръст и активен, както се полага. Сладкиши, подготвени от домакините.

Бабите цъкат с езици – те няма как да не се оплачат от нещо. Но аз им казвам: Какво, бе, я моля ви се! Та това място е чудесно! А те – пенсиите са малки. И аз викам – така е. Но все пак – мястото ви е хубаво. Много хубаво. Хладна чистота, насред припека вън; но не такава – детскоградинска и неуютна като в социализма, а почти луксозна. Бабите и дядовците кимат: Хубаво е тук, но все пак пенсиите…

Аз се усмихвам и махвам с ръка. Преди беше детска градина – викат те – пълна с деца – сега е дом за стари хора – пълно със старци. Е – прави сте! Но това не е ли – викам им аз – защото младите хора искат най-хубав живот за децата си? А не могат да им го осигурят – такъв, какъвто си го представят? Преди просто са имали деца. Хората не са се бояли. Пък може и да са се бояли. Но бедни – богати – все са имали дечурлига. По три, по пет, по осем.

Мисля си – викам им аз – че това е било заради доверието на хората в Господ. Тогава е било така – раждаш деца и се доверяваш на Господ, че всичко ще е наред. Ще умре едно, ще умрат две – но другите ще останат. Дори и всичките да умрат – ти не губиш доверието си в Господ. Така са мислели хората едно време. А сега нямат доверие на Господ; не се осланят на неговата мъдрост, за това как трябва да протече един човешки живот. Хората искат сами да управляват живота си. И да го направят такъв, какъвто някой им е казал, че е хубаво да бъде един живот.

На новия Господ, тоя съмнителен и омразен бог – държавата – никой не смее да се довери. И младите, искащи да отгледат децата си в добри условия, не се осмеляват да ги раждат. Никой не дава добри условия. И ето затова – сега има старчески домове, а не детски градини. За детските градини се иска смелост. Хвърляне право във водовъртежа на живота е раждането на деца. И то не хвърляш себе си – ами друго живо същество.

Богомилите са смятали за най-голям грях зачеването на дете. Защото оплиташ в мръсната, страдаща и грешна плът още една невинна и съвършена душа. Кой знае – ние, сегашните, може би сме някакъв далечен отзвук на богомилите?

И така. Със старците си побъбрихме, поубеждавахме се колко е важно да си смел и да не се отказваш. И се разделихме с добро.

След това имах срещи с библиотекари в библиотеката в Пазарджик – и там имаше умни лица; и накрая ми казаха – моля ви, ние сме потиснати, уплашени сме малко, пък не и малко – окуражавайте ни! А аз им казах – стига окуражаване! На болния не се казва – ти си добре, нищо ти няма. Казва му се – стягай се, чака те здрава борба! Ще пукнеш, ако не се стегнеш, ако не вдигнеш всичките си сили – мъртъв си! Галеният не се справя, ританият и битият се справят! Той изръмжава, изправя се и изкарва всичките си сили навън – из уж слабото си телце! И библиотекарите се усмихнаха! Добра дума ни трябва – казаха те. И аз им казах: Продължаваме напред! – Това е добрата дума. Борете се и никакво униние – това е добрата дума. Ще се мре! – това е добрата дума.

Всички ще умрем, но сега – наздраве! – това е добрата дума. Каза я Рангел Вълчанов.

Ще се мре, но ние въпреки това няма да отпускаме ръце и няма да се отдаваме на униние и на душевна мизерия, защото знаем добре – и за капка щастие трябва поне тон смелост! И никой няма никога да види и сянка от щастие, ако не е смел до небето!

Това е добрата дума! А сега – бягайте към книгите и ловете хора. Души; вие сте ловци на души. Хайде.

Така мина и тая среща. След това имах среща с бохемите, с гражданите, с милите лелички от Попинци, които казаха, че мъжете са на работа и затова не са на срещата. Казах им: Слава Богу, защото без работа не си е работа – и те се засмяха.

След това имах срещи с още и още хора. Казвам ви – девет срещи за три дни. С български хора. О, трудно беше, хубаво беше. Доста мисъл ще ми трябва, за да смеля преживяното. Така започна Пътуващите писатели!

Продължаваме напред! Само смелите имат право на щастие.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах