Статуетка на Ерос и глава на прасе под Северната стена на Сердика

Изложба представя най-интересните експонати, открити при археологически разкопки в София и околностите през последната година

Глинен съд с дръжка, оформена като глава на прасе, е сред експонатите в изложбата в Музея за история на София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Статуетка на Ерос и глава на прасе под Северната стена на Сердика

Глинен съд с дръжка, оформена като глава на прасе, е сред експонатите в изложбата в Музея за история на София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Добре запазен римски съд патера с дръжка, оформена като глава на прасе, е сред интересните експонати в Годишна изложба „Археология на София и Софийско“ в Музея за история на София. Глиненият съд е открит при разкопки на ул. „Екзарх Йосиф“ 35, където се издига част от северната крепостна стена на Сердика. Тя е запазена във вида, в който е била през VI в., твърдят археолозите, които тъкмо там намират някои от най-интересните експонати от римския и османски период, представени в изложбата.

Патерата е открита заедно с още няколко глинени съда, които също като нея са използвани в бита. Всички те са датирани от III-IV в., но в експозицията може да се видят предмети от VI в. пр. Хр. до аптекарски шишета и пистолет от миналия век. Всички те са събрани от 15 археологически обекта на територията на София и областта, проучвани миналата година.

Детско пистолетче – играчка „Монте Кристо“ от XX век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Порцеланова фигурка от XX век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пред изложбената зала на музея, точно пред входа, е разположена част от хърватски надгробен паметник. Мраморният блок е рядка находка – върху него е издълбан надгробен надпис на хърватски език, изписан с латински букви. Правописът е типичен за епохата на Ренесанса. Открит през лятото при изкопни дейности за строеж на ул. „Проф. Крикор Азарян“ в квартал „Малинова долина“, интересното при него е, че на мястото на строежа не са намерени други експонати, а в околността му не са регистрирани археологически обекти. От надписа на камъка разбираме, че покойникът е Матко Бързичич, вероятно роден и живял в османска София. Споменава се и името на брат му Паско, поръчител на камъка. В българските архиви фамилията Бързичич не фигурира, но предстои да се направи по-детайлно проучване в хърватските. Там единични исторически документи свидетелстват за клонове на Бързичичите в Задар и Дубровник през XV и XVI в.

Надгробен паметник на хърватина Матко Бързичич, вероятно роден и живял в османска София. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Много от експонатите в музея са използвани в бита – може да се видят керамични кани и чаши. Интересна е непокътната стъклена чаша от V в., открита на ул. „Владово“ в кв. „Слатина“. Там учените се натъкват на неизвестен до този момент некропол, от който са изследвани 45 гроба – някои от тях са били покрити с тухли и тегули (плоски керемиди). Един от по-запазените е изложен точно на входа на изложбата. Стъклото по онова време не е представлявало луксозна стока, било е предназначено по-скоро за средната класа, разказва д-р Александър Станев от Музея за история на София. Най-скъпи, разбира се, са били бронзовите, сребърни и златни съдове, а най-масово се произвеждали керамичните.

Стъклена чаша, останала непокътната повече от 15 века. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Вниманието привлича и желязна матрица за отпечатване на монети с лика на Септимий Север, 21-ви император на Римската империя и основател на династията на Северите. Матрицата е открита в археологическия обект на „Екзарх Йосиф“ и е използвана за отпечатването на задната част на монетата, където се намира лика на императора. В същата витрина може да се види и малка бронзова декоративна фигурка на бог Ерос, държащ факла в ръката си. Най-вероятно е била използвана в домашен олтар на божеството.

Малкият бронзов Ерос с факла в ръка, открит под стените на римска Сердика. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Желязна матрица за отпечатване на монети с лика на римския император Септимий Север. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Най-старите експонати са датирани от VI в. пр. Хр., края на ранен и прехода към късен неолит, и представляват предмети от бита. Любопитни са няколко зооморфни фигурки с религиозен характер – те са често срещани, но за пръв път от много години са представени в изложба, обяснява Станев. Открити са при разкопките в раннонеолитното селище Слатина в едноименния столичен квартал, проучвано от археолозите вече шеста поредна година.

При разкопките край църквата „Св. Неделя“ през 2018-а е проучвано римско ателие за претопяване на бронз. Могат да се видят останки от натрошена римска статуя, използвана за вторичен материал. Предполага се, че изложените елементи са от коса или брада.

Бронзови останки от римска статуя, открити край „Св. Неделя“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Керамичен съд от османския период. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Междувременно става ясно, че разкопките на обекта в центъра на София вероятно ще продължат още един сезон, като активната част на проучванията вече е приключила. Столична община обяви конкурса за нова градска визия на площада. През настоящата година ще започне и т. нар. процес на социализация, в който ще се реши какъв е най-удачният начин останките да бъдат вписани в градската среда.

Изложбата „Археологията на София и софийско“ ще остане в Музея за история на София до 1 септември.

OPERA OPEN