Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Бурни дебати около статуята на Георги Марков

Преди да вдигнеш паметник на писател, трябва да му прочетеш книгите...

Откриването на статуята на Георги Марков бе почетено от трима президенти. - Бурни дебати около статуята на Георги Марков

Откриването на статуята на Георги Марков бе почетено от трима президенти.

Статуята на Георги Марков на столичния площад „Журналист“ е поредната градска скулптура, която предизвиква по-скоро гняв, отколкото радост. Бронзовата фигура на писателя-емигрант, убит с чадър на рождения ден на тоталитарния лидер Тодор Живков 7 септември, бе открита с мощно политическо присъствие. Събитието бе почетено от трима президенти – Росен Плевнелиев, Желю Желев и Петър Стоянов, както и от кмета на София Йорданка Фандъкова. Проектът е на скулптора Данко Данков.

Предлагаме ви някои от коментарите за статуята във фейсбук.

„Паметникът на Георги Марков е изключително грозен, псевдо-соцреализъм, – казва Пейо Колев. – Очевидна е неспособността за реалистично предаване на материите – нелогични гънки по дрехите, които приличат на гумени, неприятно лице, което изобщо не успява да улови чертите и духа и на писателя, неубедителна поза с ръка в джоба, излишна „книжка под мишка“. Мащабът също е тотално сбъркан, не е ясно защо тая фигура е толкова голяма, човешкият ръст повече би подхождал на скромната натура на Георги Марков. Никакъв символизъм не внушава, а фундаментът е направо плачевен. Очевидни са сходствата с подобната му фигура на Светослав Лучников, където поне физиономията има повече физическа прилика, но иначе страда от абсолютно същите недостатъци. Изглежда изобщо не сме мръднали в това отношение, така че, в тоя смисъл няма нужда от Музей на соца – той е около нас, и за съжаление, вътре в нас, след като такива недоразумения се издигат постоянно.“

„Човек трябва да се въплъщава в това, с което се помни, – казва Роси Вичева. – За непопулярна като физика личност е безумно да се слага паметник-тяло. Неслучайно (бел. ред. – статуята на Георги Марков) прилича на надгробен паметник… Духът, думите, смелостта – ако могат да се изразят визуално, има смисъл. Може би паметниците на бъдещето трябва да идват от хората, а не от един-на-когото-са-платили и да се интегрират в средата.“

„Издигането на паметници на значими личности е важно. Но абсолютно съм съгласна, че повечето от появилите се през последните години са или грозни и неестетични, или абсолютно несъразмерни, – казва Люба Винарова. – Например, паметникът на Гарибалди, който е напълно несъразмерен с историческото значение на личността… Ужасно грозните паметници на Буров и на Григор Вачков, близки по естетика с „паметника“ на Старчев пред НДК…“

„Същото се отнася и за паметника на Тодор Колев в Шумен, – твърди Александър Дюлгеров. – Много груб и грозен, а нощем като е осветен прилича на голямо недодялано пластелиново човече. Не бих искал да звучи като омаловажаване на тези личности, но по-добре никакъв паметник, отколкото грозен и некадърно направен.“

„Защо така винаги се случва, че очевидно свестните неща биват изместени от бутафорния кич, – пита Юри Лазаров. – В двете градинки, край които мина детството и младостта ми – до кино „Влайкова“ и т. нар. кой знае защо площад „Журналист“ – сега стърчат хепи соц паметници на читави хора, които не заслужават това. Колко човешки е паметникът, който е отхвърлен незнайно от кого (бел. ред. – проектът на Спартак Дерменджиев); и колко тъп е този. Преди да се прави паметник на писател, трябва да му прочетеш книгите…“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90