Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Стефан Данаилов: Колко правителства минаха, културицата си остана встрани

Къде са ни каузите като държава? Все разчитаме някой нещо да ни даде - дали ще е американецът, дали руснакът

Сигурен съм, че и догодина (дано не се случи!) пак ще бъде орязан бюджетът за култура. Вече е много трайно орязването на тези бюджети", казва Стефан Данаилов. - Стефан Данаилов: Колко правителства минаха, културицата си остана встрани

Сигурен съм, че и догодина (дано не се случи!) пак ще бъде орязан бюджетът за култура. Вече е много трайно орязването на тези бюджети", казва Стефан Данаилов.

„Не искам да има избори повече, хората са уморени. То не може да те гледа, как ще те слуша? Трябва да си идиот да не го усетиш. Лошото е, че допуснахме това противостояние, озлобление и то много трудно ще се преодолее“, твърди Стефан Данаилов в интервю за Елица Гилтяй в „24 часа“. Актьорът, който на 9 декември ще навърши 72, влиза с ентусиазъм в поредните избори. Въпреки това той не възприема себе си като политик. В театъра Ламбо има само една роля – в „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, постановка на Леон Даниел в Народния театър. А в НАТФИЗ продължава да е любимият Мастер. 

„Честно казано, нямах намерение да се включвам в кампанията за изборите, – казва Данаилов, – но предложението дойде от районите, май защото ме видяха, че доста се изолирах, потънах – да ме вкарат обратно в тази активност, в която са свикнали да ме виждат. Но не е само до искане, много трудно става връщането, много е особено… Е, като застанеш пред хората, мотивацията ти става много голяма, но като се прибера тук вкъщи, някак си го няма подемът в мен… Абе, живот и здраве, отдавна съм спрял да правя планове“.

Актьорът твърди, че политиците трябва да са по-смирени във властта: „Много пъти съм си мислил – отиваш на гробищата, изпращаш близък човек, потопен си в мъката, ежедневието отива на заден план в този момент, няма значение. Излизаш обаче от вратите на гробищата, сурваш се в шумотевицата и след 10 минути си забравил къде си бил преди малко и че това и тебе те очаква. И се втурваш в деяния – дали в добрини, или в лошотии…

Може да е от годините. Къде като по-млад съм мислил за живота и смъртта? Мислил съм си за бачкане, какво ще дойде, какво не. Но някакъв респект отнякъде трябва да има в това общество. Не че съм религиозен, но си казвам – колко неприятности се случиха в България през тази последна година! То не бяха наводнения, бедствия, на всичкото ни отгоре… Нещо трябва да ни респектира, да ни разтърсва, ако сами не можем да се разтърсваме. Дано да последва някакво успокояване. Защото, когато не си на себе си, фибрите ти са нервни, целият си в трепет, какво искаш нормално да се случва?

Не се надявам това успокоение да дойде от групата, която се готви да управлява държавата, но дано са си взели поуки от предишните им истории, докато бяха на власт. От самото начало много се объркахме. Залагаше се все на ненавист, с нея да печелиш публика, а не с идеи. То и това с идеите вече се клишира – “Какви идеи, погледнете ми хладилника.” Отдавам го на духовната немощ, която настана у нацията, за съжаление. Не е без последствия това, че колкото и правителства да минаха, някак “културицата” си остана встрани. Като си беден, си бил по-талантлив – остави тая работа. Сериозните неща се правят с пари. И то не са само сценични изкуства, кино, а и паметници на културата, библиотеки, читалища. Не съм обнадежден в това отношение. Нещата изглеждаха много хубаво, когато правехме икономическата си програма през 2005 г. Питам: “А има ли ги тези пари?”, Петър Димитров два пъти ми отговори: “Има излишъци в бюджета!”. И се бях приготвил, но като влязохме в МС, се оказа дрън-дрън. Не останала и стотинка! Тези излишъци предишният кабинет ги е раздал, без да минават през парламента. Колкото и да ни плюят, ние въведохме да се приема през НС в какво ще се инвестират. Все пак бяхме политически кабинет и аз като министър можех да имам изисквания към премиера, който беше мой съпартиец. И много неща се направиха тогава. Не съм от фукльовците, но спомнете си само ремонтите на сцените в София – Националната опера, Музикалния театър, “199”, Сатиричния, отделно театрите в страната. Всичко със средства от националния бюджет. За културата първоначално нямаше европари, но като влязохме в ЕС, успяхме да вкараме програми, даже много от проектите (за 50 милиона) бяха подготвени и одобрени от Брюксел по наше време, а се реализираха при ГЕРБ.

Може би когато стане богата България, ще се инвестира повече в културата, само че дотогава бездуховността ще бъде страшна. Да не говорим за образованието. Къде са ни каузите като държава, някакви формулирани цели? Продължаваме да разчитаме някой нещо да ни даде – дали ще е американецът, дали руснакът. А работата трябва да си я вършим ние. И никой не може да ме разубеди, че сме необходима партия на обществото. Не е нормално 20 и кусур години това да е лайтмотивът – мине не мине, и пак “Червени боклуци”, “Мръсни убийци”. Не става с омраза. Не става и само с “Дайте да реформираме партията”. Не искам да упреквам младите в меркантилност, но има и такива “клетки” в нашата младеж. Ама те гледали по-реалистично… Ясно е какво ги тегли.“

„Знаете ли, (политиката) прилича малко на актьорската професия, – казва Стефан Данаилов, – има моменти, в които си мисля, че съм си изиграл много добре ролята в едно представление, ама се оказва после от разговори с приятели, че не е точно така. И обратното, когато съм имал усещането, че е пълен провал това, което съм правил на сцената, ми казват: “Браво, много хубаво беше!”. Може да е малко нелепо сравнението, но го има и това, че добрите неща се случват, когато не очакваш.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg