Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Стефан Данаилов: Животът е хармония от правилни и грешни решения

Мизерията, в която живеят и творят българите днес, не е атмосфера за кой знае какви извисени арт инвенции и постижения, казва актьорът

Икономическата криза е нищо пред моралния срив, обяснява Ламбо - Стефан Данаилов: Животът е хармония от правилни и грешни решения

Икономическата криза е нищо пред моралния срив, обяснява Ламбо

„Животът е хармония от правилни и грешни решения. Нямам нито 10, нито повече правила – казва големият български актьор Стефан Данаилов. – Живял съм според съвестта си. Тя не е безгрешна, но винаги е вярна на себе си.“ В неделя, 24 май, артистът и преподавател в НАТФИЗ ще получи статуетка „Аскеер“ за цялостен принос към театъра. В навечерието на церемонията, в интервю за „Монитор“, той обяснява, че всяка награда е израз на признание за едно или друго добро дело, което човек е извършил за хората.

„Няма признание – дори и най-скромното, което да не съм оценил, защото знам, че на този свят няма човек, който да не е поласкан от това, че другите са забелязали неговите усилия в една или друга сфера“, казва Данаилов.

Запитан за разделението на Европа по повод 9 май и за това дали не се задава нова Желязна завеса, актьорът отвръща, че днес не е време за разделение, а за повече съгласие и признание. „Историята се пише от делата ни, а не от субективното признание на един или друг принос към нейните анали. Саможертвата на загиналите във Втората световна война не чака признание. Тя е урок как да пазим по-дълго мира на Земята“, коментира актьорът.

Стефан Данаилов обяснява, че е Божа работа с какво ще го запомнят хората и че се стреми да живее достойно. След въпрос какъв стих би прочел днес, на 72 години, след като на 60-ата си годишнина рецитира „Мястото ми не е при светците, а при звездите някъде над нас“, Ламбо отвръща: „Чел бях някъде:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Не всяко „браво” е достойно. Не всяко „долу” е позор!

Не всеки химн – заупокоен, и не хвалебствен всеки хор…

Не всички лаври са победа, не всяка загуба е крах.

Не всяка истина – последна, не всяка грешка – смъртен грях!

Животът е низ от събития, които осмисляме доста по-късно, стига Съдбата да ни даде време да направим това“.

На зачестилите в последно време протести срещу културното министерство Данаилов гледа с очите на български гражданин, който изпитва на гърба си последиците от икономическата криза. Той обаче не обвинява толкова министрите, колкото мизерните 0,5% от БВП, които държавата отделя от бюджета за култура. „Мизерията, в която живеят и творят българите днес, не е атмосфера за кой знае какви извисени арт инвенции и постижения“, обяснява Мастера.

Стефан Данаилов учи студентите си на всичко, което е усвоил от големите, които е срещал в професията. „Понякога съм се учил и от доста по-млади от мен. Учил съм се от всички и от всичко. Уча ги да гледат и да преживяват, да не превръщат професията ни само в занаят. Останалото идва от само себе си…“, обяснява той.

„Икономическата и политическата криза е нищо пред духовния, пред моралния срив в обществото“, аргументира Данаилов решението си да постави тъкмо сега пиесата за концлагерите „Небесен отряд“ с възпитаниците си от НАТФИЗ.

Актьорът твърди, че опитва да е честен за всичко със студентите си, да ги оставя те сами да решават дали да продължат напред, или да търсят себе си другаде. На въпрос дали няма да се изкуши да вземе нов актьорски клас, той отвръща уклончиво: „Животът е низ от въпросителни, на които отговаряме, чак когато им дойде времето“.

Засега Данаилов не мисли да пише мемоари, както много други негови колеги. „Човек е онова, което остава в спомените на тези, с които е работил, с които е творил, а не това, което е написал за себе си. Ако има творба, която да съм изиграл различно или върхово, то е с временна оценка, защото винаги може и по-добре. Спомените са субективни измерения на преживяното, а моето желание винаги е било да изживея всяко предизвикателство в унисон с времето, когато се е случило“, казва актьорът.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах