„България е моята голяма тъга, голямата мъка. България е червясала от лъжи и ще падне от клона като червива ябълка, ако не я отървем от червеите, които не само гризат снагата ѝ, те замърсяват и свободата, и демокрацията. Много червеи…“ С тези думи завърши интервюто си пред Светослав Иванов в Би Ти Ви писателят Стефан Цанев – в отговор на традиционния финален въпрос на водещия какво за него е България.
Още в началото на гостуването си Цанев накратко коментира отказа си да получи наградата „Златен век“. Той обясни, че получаването на отличия е вид обвързаност и че благодарността покрай тях води до подчинение. Наградите, особено тези с парично измерение, са за младите, посочи писателят и добави, че на неговите години не се нуждае от тях.
Както е известно, Стефан Цанев посочи в мотивите си за отказа на ордена негов друг скорошен лауреат – Димитър Иванов, биш шеф в Шесто управление на Държавна сигурност, структурата, репресирала именно хората на изкуството. Сега в интервюто писателят посочи, че не е бил бит или физически притискан от тайните служби, но срещу него е имало друг тип натиск.
Вижте още: СТЕФАН ЦАНЕВ ОТКАЗВА „ЗЛАТЕН ВЕК“ ЗАРАДИ ДИМИТЪР ИВАНОВ
За първи път Цанев прочете части от досието си – докладна записка от 77-а година, близо 10 години след като вече е бил под прицела на Държавна сигурност заради своя поема за Съветския съюз. Агент под псевдонима „Чироса“ е написал за поет:
„Посещава Театър „София“, Клуба на журналиста [всичко е описано къде]. Не стои на здрави идейно-естетически позиции в областта на литературата. По възможност да се установят всички връзки на обекта. Кои адреси посещава най-често. Среща ли се с чужденци. Да се обръща особено внимание дали обектът носи със себе си пакети с книги, оставя ли ги някъде. Също така да се обърне особено внимание дали обектът кани гости в дома си, които остават до късно или преспиват там. Да се установи с коя жена поддържа сериозна и по-дълга интимна връзка; кои адреси, места, заведения посещава; какво е поведението на обекта в посещаваните от него заведения“.
През 1968-а, когато неговата поема е довела до изземането на тиража на брой на списание „Септември“, Цанев е бил привикан на разпит и са му съобщили, че името му ще бъде зачеркнато от литературата. На негов въпрос как точно ще се случи това отвърнали – „няма да те отпечатваме десет години и никой няма да те помни“.
Цанев разказа, че от документите на Държавна сигурност е научил за многократно прилагана срещу него цензура. Той обаче посочи, че най-лошото в онези времена е била не цензурата, а автоцензурата. Писателят даде пример със своята пиеса „Процесът против богомилите“, забранена от режима в края на 60-те и поставена през 2016-а. Цанев посочи, че при цензура творбите винаги намират пътя си, докато при автоцензурата така и не биват написвани.
За критиките срещу него от последните дни, че е възхвалявал комунистическия режим, а сега въстава против него, писателят отвърна, че има своите грехове. Той коментира, че до един момент (Пражката революция през 1968-а) e имал идеали, но тези идеали са били споделяни през годините и от хора като Александър Блок, Маяковски, Кандински…
Цанев добави, че тези идеали са изчезнали – и не само у него, като запита има ли някой, който да се е самоубил след след събитията от 1989-а заради погребването на идеалите и приключването на комунизма.
„И тези хора се отказаха от собствените си идеали и станаха най-върлите капиталисти. Наистина, това е върхът на цинизма. За преди не претендирам какъв борец съм бил, но сега говоря много против комунистите, защото се оказа, че те са лъгали нагло и цинично. Те самите не са вярвали в това, в името на което избиваха хора.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение