Стефан Цанев на 100 без 15

Хората белязват вековете, не обратното. А Стефан Цанев днес става, както той самият казва, „на 100 без 15“. Човекът, който не се уплаши да вдигне платната на своя кораб срещу всички ветрове от всички посоки и винаги следва пътя на звездите.

Честит рожден ден, поете! След дълго плаване капитанът на отплавалия кораб се превръща в хоризонт.

Предлагаме ви стихотворението му за 85-ия му рожден ден.

Автобалада
Стефан ЦАНЕВ

Стоя самотен на брега и гледам към морето,
деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега

и гледаш към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там – безшумно като сянка
се отдалечава от брега, ах, беше весело на моя кораб,

пирувахме със амазонките и юнгите, замеряхме се
с рими и метафори под еротичната луна, деца
край мен минават, гледат ме учудено и питат: Старче,

кой си ти? Защо стоиш самотен на брега и гледаш
тъжно към морето? Отговарям: Аз съм капитанът
на отплавалия кораб, ей го там – лети над хоризонта

сякаш албатрос, о, страшно биваше на моя кораб,
бурите вилнееха, вълните ни поглъщаха, мълнии над
нас свистяха, но големите вълнения ме забавляваха,

деца край мен минават, гледат ме учудено и питат:
Старче, кой си ти? Защо стоиш самотен на брега
и гледаш мрачно към морето? Отговарям: Аз съм

капитанът на отплавалия кораб, ей го там – потъва
зад черното въже на хоризонта, само мачтата стърчи
като удивителна, стихът пред удивителната липсва –

отмъкнаха го юнгите, окрадоха ми ненаписаните
стихове, ограбиха ми спомените, сънищата ми
плячкосаха и пируват с амазонките, а мене ме

забравиха на този бряг, деца край мен минават,
гледат ме учудено и питат: Старче, кой си ти?
Защо стоиш самотен на брега и плачеш?

Аз съм капитанът на отплавалия кораб