Стефан Цанев: Не съм за министър, всеки ден ходят на работа

„Аз обезумях, как ще ходя на работа, когато цял живот съм бил свободна професия, работя, когато искам и каквото искам – каза Цанев. – Като си представя, че всяка сутрин трябва да се занимавам с разни бумаги… Отказах, разбира се.“

Иначе, първото предложение дошло, защото Луканов търсел „надпартиен“ кандидат, за да му се доверят хората. При второто пък видял свирепата борба при разпределянето на постовете – и решил, че ако се съгласи да стане министър, ще трябва приятелят му Радой Ралин да му пише епиграма.

Стефан Цанев коментира и актуалната политическа обстановка у нас покрай новоизбрания президент и оставката на правителство:

„Най-веселото е, че всички се борят за власт, а никой не ще да управлява държавата. Интересно какво ще става сега, никой не иска да поема отговорността за това отечество, което техните ежби съсипват в момента“.

Поетът бе запитан и за едно свое изказване отпреди няколко години, в което той споделя съжалението си, че не е умрял с мечтата си за свобода, а я е видял омърсена. Сега Цанев посочи, че за него онова е било период на невероятно разочарование.

„За съжаление, свикването [с разочарованието] е нещо много опасно – обясни той. – Аз започнах да свиквам с това. С това може да се обясни вече масовата апатия на хората – като свикнеш с нещо, ти вече не му обръщаш внимание, т.е. ти си съгласен. Това не води до нищо добро. Дано младите хора не бъдат така примиренчески настроени, а да се борят против всичко, което видят, че е несправедливо.“

В края на предаването, където Стефан Цанев бе заедно със съпругата си Доротея Тончева, двамата споделиха и за страстта си по пътуванията, за еуфорията, в която поетът изпада всеки път, когато поеме към различна точка на света.

„Обичам много и със самолет да пътувам, стигал съм до Австралия, Китай – каза Цанев. – В края на краищата ние сме толкова глупави хората – живеем на такава красива планета, толкова мъничка всъщност, за да се затваряме в един град, в една държава, на един континент… Това е глупост, лудост. Звездите, ние поетите много ги обичаме, няма да стигнем, но поне Земята да обиколим.“