Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Стефан Цанев: Ние, богомилите, сме призвани да се съпротивляваме

Предопределени сме да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката; да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс

Маргарита Младенова е не само великолепен режисьор – тя има усет към рикошета на думите в душата на съвременния зрител – казва Стефан Цанев за постановката на „Процесът против богомилите“. - Стефан Цанев: Ние, богомилите, сме призвани да се съпротивляваме

Маргарита Младенова е не само великолепен режисьор – тя има усет към рикошета на думите в душата на съвременния зрител – казва Стефан Цанев за постановката на „Процесът против богомилите“.

Писмата, които Георги Марков е пишел на приятеля си Стефан Цанев, след като е емигрирал от България, са започвали със „Стефане, богомиле мой“. „Изглежда, че пишейки за богомилите, аз се идентифицирах с тях – пишейки за еретиците, станах еретик. И наистина, пишейки за тях, аз се учех от тях на съпротива, да устоявам това, в което вярвам, дори да е гибелно за мен“, разказва Цанев в интервю за „24 часа“.

Разговорът е по повод предстоящата премиера на спектакъла „Процесът против богомилите“ в Народния театър по пиесата на Цанев. С това представление на 12 септември се открива сезонът на първата ни сцена. Драматургът твърди, че тази трагедия, писана преди близо петдесет години, е съдбовна за него и е предопределила по-нататъшните му живот, поведение, позиция, реакции.

Промените в текста са били незначителни, преди всичко са отпадали думи, които пряко са кореспондирали с времето на написването – комунистическия режим. С редакциите пиесата е станала по-всеобхватна по време и проблематика. Добавени са някои нови реплики на богомилите, съобразени с новооткритите гностични евангелия на Тома, на Филип, на Юда, на Мария Магдалена и с новите изследвания на богомилството у нас и по света.

Голяма заслуга за съвременното звучене на трагедията има и режисьорът Маргарита Младенова.

„Маргарита е не само великолепен режисьор – тя има силна чувствителност към думите, усет към рикошета на думите в душата на съвременния зрител – казва Цанев. – Това предпазва пиесата, писана преди половин век, от археологичност, от опасността постановката ѝ да стане мъртво изкопаемо.“

Писателят разказва, че трагедията му е писана през есента на 1968 г., непосредствено след инвазията в Чехословакия заради мирната идея да се гради „комунизъм с човешко лице“, без цензура, с истинска свобода на мненията и словото.

„Диктаторите на тогавашния Съветски съюз и на другите комунистически държави посрещнаха тази идея като опасна ерес, като посегателство срещу тяхната неограничена власт и се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа са се разправили преди 7-8 века с богомилската ерес. Паралелът между жестоките гонения на богомилите и гоненията на всички, които се осмеляваха да надигнат глас против комунистическата диктатура, беше очеваден. Викът ми, че човек трябва да има свободата да мисли, свободата да не изповядва задължителната вяра, задължителната идеология, налагана с насилие, да вярва в това, което е избрал, да бъде еретик – този вик бе бързо задушен от цензурата на тогавашната власт.

Надявам се, че и днес, половин век след написването й, посланието на тази трагедия ще бъде чуто, защото диктатурата днес е заменена с брутална алчност и всеобща морална поквара на политици, държавници и архиереи. Надявам се, че викът на богомилите за безкомпромисно противопоставяне на покварата ще помогне на народа ни да излезе от тресавището на своето отчаяно безверие.“

Стефан Цанев твърди, че злото е вечно, но надеждата му е, че и борбата срещу него е вечна:

„Както биха казали богомилите: дяволът и Бог са безсмъртни, безсмъртна е и борбата между тях, но човек има свободата да избере на чия страна да застане.“

И днес сред нас има богомили, убеден е още писателят – това са поетите, художниците, артистите, всички хора на изкуството, дори журналистите.

„Всички ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да се съпротивляваме срещу всяка несправедливост, срещу всяко лицемерие, срещу всяко насилие, призвани сме да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс. Ако имаме достатъчно кураж, ако сме достатъчно честни.“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg