Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Стените, които все още ни делят

10 бариери, които няма да рухнат дори в ерата на глобализацията

Стената, която дели Палестина и Израел  - Стените, които все още ни делят

Стената, която дели Палестина и Израел

Берлинската стена падна преди повече от четвърт век, но и днес продължават да ни разделят бариери. Те не хвърлят сянка само в съзнанието ни, а са напълно реални физически заграждения, които поставят ясна и понякога непреодолима граница между „нас“ и „тях“. Представяме ви десет стени, които не са рухнали дори в ерата на глобализацията. Нещо повече – някои от тях са издигнати съвсем наскоро.

Зелената линия на Кипър

01-Кипър

През юли 1974-а турските военни се възползват от неуспешния преврат на кипърските гърци и под прикритието на мироопазваща операция окупират около 8% от територията на средиземноморския остров. Малко по-късно командваната от Анкара армия настъпва към линията на прекратяване на огъня, установена през 1964 г., и така завзема още 37% от Кипър.

Издигната бариерата разсича на две Острова на Афродита, отделяйки прогръцката Република Кипър от самопровъзгласената Севернокипърската турска република, която не е призната от никоя страна-членка на ООН, освен Турция. Стената включва буферна зона, оградена с бодлива тел, стражеви кули, противотанкови ровове, минни полета и бетонни прегради.

Тъй като преди преврата няма етническо деление, след окупацията се стига до мащабно преселение. 200 000 кипърски гърци са прогонени от северната част на острова, а от южната – 60 000 кипърски турци.

Напрежението край стената се подклажда и от двете враждуващи стени, макар че напоследък ситуацията се подобрява. След 30 години политика на непреминаване, първият от няколкото пропускателни пункта е открит през 2003 г. по инициатива на Севернокипърската турска република. Той пресича бившия хотел „Ледра Палас“ в Никозия, който преди инвазията е един от най-луксозните в столицата. Стотици кипърци се нареждат на опашка, за да се срещнат роднините си „от другата страна“ за пръв път от десетилетия.

 

Египетската граница и Ивицата Газа

02-Египет

През 2009-а Египет започва да строи нова стена по продължение на границата си с Ивицата Газа. Целта е да се спре нелегалното преминаване на бойци и контрабандата на оръжия и боеприпаси. След като бъде напълно завършена, бариерата ще е дълга около 10 км. За разлика от досегашната външна стена, новата е стоманена и е вкопана на 18 метра в земята. Сегментите й са оборудвани с датчици за движение и шлангове, с които да бъдат наводнявани нелегалните тунели.

„Хамас“ нарече тази бариера „стената на смъртта“ и призова Египет да прекрати строежа й. Терористичната групировка се снабдява с оръжие и боеприпаси основно от там и постоянно копае нови тунели, като високо ценените „ятаци“ получават заплата около $2500 годишно.

Международната общност също настоява строежът на стената да бъде спрян. През 2010 г., когато беше убит египетски граничар, започнаха мирни и въоръжени протести срещу изграждането й. Йордания дори издаде фетва (религиозно предписание при мюсюлманите) срещу стената.

Противниците на бариерата твърдят, че тунелите под нея са спасителни за Ивицата Газа, тъй като през тях не се пренасят само оръжия, но също медикаменти и провизии за населението. В миналото Египет си затваряше очите за тези подземни канали, но затегна режима след серия терористични актове.

Контрабандните тунели се ползват не само от „Хамас“, но и от други терористични организации, както и от мощни криминални групировки, които никнат една след друга в Ивицата Газа и Синайския полуостров. Синайският град Ел-Ариш е епицентърът на тези проблеми и сега Египет издига още една стена, за да го обкръжи напълно, като остави само 9 строго контролирани пропускателни пункта.

 

Барикадата Кувейт-Ирак

03-Кувейт

След нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990-а и първата война в Персийския залив, ООН под ръководството на САЩ създава демилитаризирана зона между двете страни. Три години по-късно Кувейт започва строителството на погранична барикада с дължина 193 км, която е под международен контрол.

Първата версия представлява система от бариери, траншеи и над 1 млн. противопехотни мини. Много от тези шахти са променени или запълнени от иракската армия при втората инвазия. През 2004-а Кувейт обяви, че ще издигне допълнителна желязна бариера по границата си. Година по-късно иракчаните заявиха, че стената унищожава тяхната собственост и строителството й беше преустановено.

През 2005-а спор предизвика и градежът на пропускателни пунктове, които по настояване на САЩ трябваше да са достатъчно широки за преминаването на танкове. Тогава ООН обвини Вашингтон в нарушаване на директивата срещу военни действия в демилитаризираната зона. Малко по-късно САЩ нахлуха отново в Ирак.

Ирак и Кувейт имат търкания от 1963 г., когато малкото, но изключително богато на нефт емирство обявява независимост. От своя страна режимът на Саддам Хюсеин, който идва на власт през 1979 г., винаги е гледал на Кувейт като неделима част от Ирак и съответно обяви бариерата за незаконна.

 

Граничната бариера Малайзия-Тайланд

04-Малайзия

Границата между Малайзия и Тайланд се простира на 505 км от Малакския пролив до Сиамския залив. Тази оградена територия между тогавашните Малайски щати е под протектората на Великобритания и Тайландското кралство и е издигната по договора за граничната бразда от 1909 г. Днес границата се контролира от Тайланд и Малайзия.

През 1965 г. двете страни правят съвместен Регионален пограничен комитет, който следи за безопасността по протежение на браздата. Причината за създаването му е противодействие на зачестилите комунистически метежи.

През 1991 г. Малайзия обяви, че планира да построи 96-километрова бетонна стена, за да изолира щата Келантан от Тайланд.

Макар официалната цел да е „обуздаването на престъпната дейност по границата“, аналитиците отбелязват, че истинската причина е обтягането на отношенията между двете страни заради териториални спорове, които се подклаждат от ислямистки сепаратистки движения. Малайзия отрича за каквото и да е политическо напрежение с Тайланд и не признава информациите за насилие в района.

През 2007-а премиерът на Тайланд Сурайуд Чуланонт подкрепи плановете за строителството на още една погранична стена. Миналата година пък Малайзия обяви, че с одобрението на Тайланд строи нова бариера по продължението на река Сунгай Голок, която отделя щата Келантан от провинция Наратхиват. По бреговете й живеят много малайзийци и е пълно с незаконни пристанища. Бившият министър на вътрешните работи на Малайзия доктор Ахмад Захид Хамиди заяви, че тези хора ще бъдат изселени, а пристанищата – разрушени.

Тази година след призива на САЩ да се обърне внимание на трафика на хора (двете страни имат едни от най-ниските рейтинги в това отношение) и насилието, което ескалира след серия взривове през 2012-2013 г., беше взето решение старата стена да бъде заменена със съвременни заграждения с подобрена система за безопасност.

 

Бариерата между Саудитска Арабия и Йемен

05-Саудитска Арабия

От 1990 г., когато Йемен се обедини, до 2000 г. напрежението между тях и Саудитска Арабия беше значително и на няколко пъти се стигна до въоръжени сблъсъци. През 2000 г. беше постигнат траен мир. Четири години по-късно Саудитска Арабия, която сега е един от най-големите критици на издигнатата от Израел бариера по западния бряг на река Йордан, започна да строи стена по границата с Йемен.

Тя е изградена от бетонни заграждения и телени мрежи, окичени с чувствително електронно оборудване и системи за видео наблюдение. По този начин Саудитска Арабия иска да осуети контрабандата на хора, оръжие и наркотици (в това число и хат – изключително популярно в Близкия Изток и Западна Африка растение, което има лек упойващ ефект).

Строителството започва през 2003-а, след като в едно саудитско погранично селище са убити 36 граничари, а в серия терористични актове на радикални ислямисти 50 души губят живота си и още стотици са ранени. Работата по бариерата е преустановена година по-късно, когато представители на двете държави започват преговори. Йемен сравнява стената с израелската и твърди, че тя нарушава договора, според който въоръжени сили не могат да бъдат разположени край 20-километровата буферна зона около нея. Освен това тя нарушавала правата на пастирите на овце.

През 2008-а строителството е подновено, а към 2013 г. 74-километровият участък от стената е завършен точно навреме, за да се изправи срещу нов проблем – вълната от нелегални имигранти – предимно сомалийски, етиопски и йеменски бежанци, търсещи препитание в Саудитска Арабия. След свалянето на бившия президент на Йемен Али Абдула Салех през 2012-а, когато ислямистите установяват контрол в някои части на страната, контрабандата на хашиш и престъпленията в региона нарастват драстично.

Официални представители на Саудитска Арабия твърдят, че новата стена, изградена от френски специалисти, е допринесла за значителното намаляване на криминалната дейност.

 

Индийско-пакистанската и Ирано-пакистанска граница

06-Индия

През 2004-а Индия завърши строежа на 547-километровата бариера с бодлива тел, датчици за движение, термокамери и прибори за нощно виждане по протежение на граничната бразда с Пакистан в щата Кашмир. Целта й е да спира сепаратистките бойци, които извършват терористични актове срещу цивилното население и военни обектни.

За Индия тази стена не е новост. След неуспешното, но много кърваво сепаратистко въстание в Пенджаб през 1980 г. правителството в Делхи издига бариера край провинциите Пенджаб и Раджастан. Сега е оградена цялата граница, като през нея има само един пропускателен пункт – Вагах. Той е толкова осветен, че нощем се вижда от космоса.

Тази година напрежението сякаш леко спадна заради увеличения обем на търговията с Пакистан. Двете страни се съгласиха да отворят коридора Вагах за свободно преминаване на товарни камиони. Надеждите за разведряване на обстановката рухнаха, след като само седмици по-късно индийската полиция откри пратка от 100 килограма хероин, скрита в пакистански камион. В отговор Исламабад моментално забрани движението през границата.

Индия не е единствената страна, която използва толкова драстична защита срещу Пакистан. Една от най-укрепените бариери в света се намира на границата с Иран. Това е 3-метрова стена с дебелина почти метър, която прекосява 700 километра изпечена от слънцето пустиня. По протежението й има ровове, окопи и други укрепления, предназначени да спрат потока с наркотици от Пакистан. Населението на Иран има един от най-високите проценти на опиумна зависимост в света. Най-много опиумен мак се произвежда нелегално в Афганистан, после се изнася в Пакистан и се преработва в хероин.

Някои аналитици смятат, че истинската причина за строежа на стената е защита от ислямистката групировка „Джундулла“ (Войници на Аллах), която се бори за независимост на мюсюлманите сунити от иранския шиитски режим. Тъй като бариерата разделя местните белуджски общини (белуджите са ирански народ, който населява историко-географската област Белуджистан), критиците й смятат, че тя вреди на местните мирни жители, руши икономиката в района и сама по себе си представлява „крещящ опит да бъде разделена нацията на белуджите“.

 

Великата стена на Мароко

Border Walls_14

От въздуха тя изглежда като цепнатина сред дюните, пресичаща цяла Западна Сахара. Мароканската стена „Берм“ се състои от 2575 км пясъчни насипи, зидове, огради, бункери и минни полета. Тя e два пъти по-къса от Китайската, но четири пъти по-дълга от Израелската. Мароканската кралска армия започва строителството на „Берм“ през 1980 г., за да защити южните провинции на страната от териториите, контролирани от фронта „Полисарио“ (сахарско национално-освободително движение). До 1987-а са добавени още 5 стени.

След примирието от 1991 г. бариерата се патрулира от двете враждуващи страни. Мароканските сили се състоят от 160 000 войници, а на всеки 11 км са разположени укрепления. „Полисарио“ крие числото на бойците си.

„Берм“ често е наричана Стената на позора, защото разделя сахарските бежанци от семействата им в Алжир и пречи на свободното придвижване на пустинните номади. Тази бариера далеч не е толкова известна, колкото израелската и все пак привлече вниманието на световната общественост през 2008-а, когато 19-годишният Ибрахим Хюсеин Лейбейт настъпи мина и изгуби десния си крак от коляното надолу.

 

Границата между САЩ И Мексико

08-САЩ

Конгресът в САЩ приема през 2006 г. закон за построяването на 100-километрова бариера по границата с Мексико. Тя включва пешеходни и транспортни заграждения, контролирани пътища, системи от камери, радари и датчици. Преминава през места, които са трудни за патрулиране и където са най-натоварените канали за трафик на хора и наркотици.

Строителството й е съпроводено с разгорещени спорове в САЩ. Едни обвиняват правителството, че финансираната от данъкоплатците стена пази имуществото на богаташите и политиците, като същевременно вреди на обикновените хора и разделя териториите на индианските племена в района.

Други смятат, че държавата е безпомощна срещу нелегалната миграция и е отговорна за големия брой смъртни случаи, тъй като отчаяните мексиканци стигат до крайности, за да я преодолеят. Най-много жертви са регистрирани през горещите летни месеци на граничната бразда с Аризона, когато хора умират от изтощение и жажда, докато се опитват да проникнат в САЩ.

Последствия има и върху екологията, тъй като Министерството на националната безопасност издига стената в нарушение на няколко стари закона за защита на природата.

Бариерата обаче се оказва добър начин за възпрепятстване на нелегалната имиграция. Статистиката показва, че през 2007-а 150 000 души са се опитали да пресекат границата, докато в началото на 90-те броят им е бил 600 000 годишно.

 

Границата Узбекистан-Афганистан

09-Узбекистан

Двете държави се разделят от електрическа ограда, бодлива тел, минни полета и 24-часови въоръжени патрули. Това е една от най-защитените граници в света и може да бъде пресечена само през един 135-метров железобетонен мост. Светът „разбра“ за нея през 2001 г., когато американската инвазия в Афганистан доведе до хуманитарна криза.

Когато талибаните завземат властта в Афганистан, границата с бившата съветска република е закрита. Няколко дни след атентатите на 11 септември 2001 г. САЩ обявяват война на талибаните и Узбекистан скоропостижно модернизира всички заграждения. Новата бариера е два пъти по-висока и по нея е прекарано електричество, за да бъдат спрени бежанците.

Единственият мост по границата е построен във времената на СССР, за да се транспортира оръжие на афганистанска територия.

При хуманитарната криза през 2001-а пунктът, известен като „Мост на дружбата“, е отворен за първи път от 1997 г. По него минават хуманитарните конвои, които снабдяват с храна и медикаменти населението на опустошената от войната държава.

 

Израелската бариера на западния бряг на река Йордан

10-Израел

Бариерата по западния бряг на река Йордан е дълга 670 км. Тя се състои от 5-метрови бетонни основи с телени мрежи, бодлива тел, ровове, датчици и друго оборудване. На някои места стената се извисява на 8 метра и се охранява допълнително от кули.

Строителството й започва през 2003 г., а предназначението й е да пази Йерусалим от палестински терористи-камикадзета.
Макар и спорна, бариерата се оказва ефективна. По данни на израелско Министерство на външните работи през 2002 г. е имало 220 смъртни случая. Следващата година, когато е завършена първата част от стената, броят им намалява два пъти, а през 2004-а – още два пъти. Към 2007 г. са регистрирани само три смъртни случая, през 2010-а и следващите две години – нито един.

През 2004 г. Международният съд връчва на ООН доклад, съставен от консултативен комитет, който разследва легалността на стената. Изводът е, че тя е незаконна.

Поддръжниците на стената обаче твърдят, че докладът има политически мотиви и преднамерено не е взел предвид израелските причини за изграждането на стената, изтъквайки само палестинските оплаквания. Те също така смятат, че бариерата няма нужда от законово разрешение за строителство и че конфликтът между двата народа трябва да бъде разрешен от двустранни преговори в рамките на региона, а не от външни лица. Въпреки това Генералната асамблея на ООН гласува със 150 гласа „за“ и 6 „против“ осъждането на стената и поиска отстраняването й. Всички 25 страни-членки на Европейския се обявиха за премахването й.

В отговор Израел създаде Висш съд, който да разглежда палестинските жалби срещу бариерата. През 2004-а правителството прие да измени маршрута й около Йерусалим по хуманитарни съображения. Висшият съд също така излезе с решение, че стената не може да бъде използвана в качеството си на политическа граница.

Стената създава сериозни неудобства на мирните палестинци. За преминаването й са нужни паспорт, виза и разрешително. Съдът е издал много решения в полза на палестинците, включително компенсации, безпрепятствен пренос на селскостопански култури и дори предписания за премахване на стената. Последното обаче няма изгледи да се случи скоро.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах