Стихиите пируват в Манастирски дол

Как да му дадеш седемдесет години – не пие, не пуши, никакво месо, никакъв хляб. В отлична кондиция, същинска машина за придвижване. Всеки ден, без зимата, неотложно бере боровинки, горски ягоди, малини, после подхваща сладката. Снажен и атлетичен, Богомил Коцилковски е бил гид в Леденика, а сега разкрива на всеки желаещ част от вълшебствата на Врачанския Балкан – Боров камък, Врачанска скакля, Кобилини стени.

Четиридесет минути след хижа „Пършевица“ билни заравнения заливат очите ни. И безкрай от зелена мекота, която по волята на облаците и оскъдното слънце тъмнее на места, преливайки в охра. Отделяме се от лентовата маркировка и поемаме на югозапад към връх Бегличка могила (1482 м н. в.), под чиито склонове ни очакват Кобилини стени. Равното и тревистото чезнат внезапно пред седловина и скални венци от нагънати пластове. Забележителният микс от овали, отвеси и бездни (1294 м н. в.) гледа към Искърския пролом, гребените на Ржана и Понор.

Миксът от овали, отвеси и бездни гледа към Искърския пролом, гребените на Ржана и Понор.

Докато Богомил ударно превзема Бегличка могила, ние пълним обективите с „кобилици“ в цялата им прелест. Преданията свързват тези внушителни варовикови скали и с Вълчан войвода (скрил някъде в тях част от имането си), и с Крали Марко (откосите му приличали на кобилици, но нямали равни по големина). Събирачите на чародейни гледки обаче има на какво още да се дивят – огромни понори в съседство, които местните наричат губилища или въртопи, диви коне и мравуняци, набраздили планинската шир.

Скалните кули и гребени в Манастирски дол

В последния ден на октомври засичаме беловласия Богомил в подстъпите към Манастирски дол. Тази местност в северните склонове над Враца не е сред популярните катерачни обекти, но постоянно привлича изкушените планинари. Групите ни се обединяват пред руините на средновековната обител „Св. Троица“ (427 м н. в.). Част от зидовете й все още надничат от шубраците; червеният хоросан, споявал ломените камъни, все още личи; попадаме и на парчета строителна керамика. Доскоро специалистите свързваха манастира с просветните средища от времето на Втората българска държава, но откритите преди няколко месеца стени под основите на манастирската черква, заедно с част от олтарна маса, позволяват допускания, че обителта (разрушена в края на XVIII в.) е била издигната върху римски храм или ранновизантийска църква.

Местността Манастирски дол привлича планинарите особено в есенния сезон.

Откъртени канари и скални отломъци пълнят пресъхналото речно корито в дола.

Пещерните ниши в Манастирски дол са част от резервата „Врачански карст“.

Вече с двама водачи напредваме по пресъхналото речно корито в Манастирски дол. Асен Петков задава темпото, Богомил подсигурява то да е равномерно, като не допуска разкъсване на колоната. Заобикаляме откъртени канари и скални отломъци, после изкачваме сипеи вляво и вдясно, за да огледаме отвътре няколко процепни ниши, част от карстовия комплекс във Врачанския Балкан. Погледнати отвисоко, натъркаляните каменни блокове в дола напомнят за срутище, над което бдят скални профили и глави.

Следваме червената маркировка, навивайки дъга след дъга в издънковия масив – малко храсталаци, повечко габър и тук-там бук за разкош.

Огледът на нишите е възможен след изкачване на заобикалящите ги сипеи.

Повечето входни отвори са с източна ориентация. Този гледа на запад.

Обходът на Манастирски дол преминава изцяло в сянка.

Наклоните са остри, затова пък си спестяваме скалистия зной, като катерим четвърти час в сянка и все на юг. Цел: величавите варовикови гребени и игли, под които е водопадът Женската вода (45 м., 861 м н. в.). Този исполин рядко пресъхва и незаслужено отсъства в класациите на райските кътчета у нас. Преди да го щурмуваме обаче, присядаме за кратко. Галя, Валерия и Жулиета предлагат сочни круши, но всички знаем, че Богомил носи в раницата си бурканче със сладко и вече сме петимни да вкусим от новата му продукция.

Водопадът Женската вода рядко пресъхва и незаслужено отсъства в класациите на райските кътчета у нас.

Слизането към Враца е по черен път, който преди да навлезе в града, неочаквано извежда на панорамна площадка към съседния Медковски дол. Пред нас се отваря отново простор, отварят се обеми, зейват пропасти, страховити улеи, сипеи и отвеси. Един пир на стихиите, взет сякаш от учебник по ерозия и корозия.

Над Медковски дол и Каменния дворец на траките (както някои наричат редицата от пещерните отвори и сипея под тях).

Медковски дол: пропасти, улеи, сипеи и отвеси

Разказът на скалата

Поглед от Манастирски дол към язовир „Дъбника“ и местността „Шаровитица“