Стискам палци на Театър „Азарян“!

„Стискам палци“ гласи заглавието на една от творбите в новия Театър „Азарян“. Балетни палци, затиснати в менгеме, а над тях се извисяват като пушек или шепот шнуровете от сатен на пантофките за танц. Впечатляващо произведение на сценографа Никола Тороманов – и самостоятелно, и като част от цялостния дизайн на новото арт пространство на София! Творба, която описва страданията на артиста в създаването на изкуство, както и посланието на онова мисионерско усилие да вдигнеш нов театър посред дебата дали театрите у нас не са твърде много.

„Стискам палци“, Никола Тороманов

„Азарян“ е първият театър в България, сътворен със съвременна концептуална визия. Пълен е с обувки – буквално, а и като заклинание да се изпълни с хора, които да проправят пътека към него. Всеки чифт носи личността на своя притежател – едни надничат с огромен буратиновски нос, други се усмихват с черно червило, трети са деформирани от времето и от изхвръкнало кокалче, но се държат… Те са като артисти, изпратени насила в пенсия, но дълги години са изследвали заедно със своите притежатели света. И сега, в този театър, се завръщат на сцената, получили нова актьорска задача.

Пътят е част и от емблемата на театъра – ходещо човече с формата на буквата А. Защото Азарян бе личност, която вдъхновяваше поколения артисти и зрители да търсят, пренасяше ги чрез изкуството далече – там, където не се стига другояче, освен чрез въображението. Това човече се усмихва, както вероятно би направил и самият Крикор Азарян – щастлив под този небосвод от обувки с театрални физиономии.

Появата на този театър дава знак, че полетът в безсмислието не е така стремителен и в крайна сметка ще се намери един Боршош, който да го издърпа за косата от блатото.

Театър „Азарян“ ни връща надеждата, че изкуството е крачещо човече, което винаги намира пътя.