Стивън Кинг към хулителите на Нобела за Дилън: Гроздето е кисело

Стивън Кинг излезе в защита на Нобеловата награда за литература, присъдена на Боб Дилън, като напомни на онези, които го критикуват, за киселото грозде. Според писателя никой друг музикант няма такова въздействие върху популярната култура и не е останал толкова влиятелен за толкова дълго време.

В интервю за „Ролинг Стоун“ майсторът на ужаса защити композитора срещу хулителите му, в частност авторите, обезценили успеха на Дилън:

„Хората, които се оплакват от неговия Нобел, или просто не разбират, или виждаме простичкия стар случай за киселото грозде“.

Поглеждайки директно към романиста Гари Щейнгарт, той добави:

„Видях няколко писатели, които са си вирнали носовете към Дилън, като Гари Щейнгарт. Е, имам новини за теб, Гари – има много заслужили автори, които никога не са получили Нобелова награда. И Гари Щейнгарт вероятно ще бъде един от тях“.

Вижте още: ДА ДАДЕШ НОБЕЛ НА БОБ ДИЛЪН Е ВСЕ ЕДНО ДА ЗАКАЧИШ МЕДАЛ НА ЕВЕРЕСТ

Когато стана ясно, че Боб Дилън е лауреатът на Нобела за литература през 2016-а, Щейнгарт написа в Туитър:

„Напълно разбирам Нобеловия комитет. Да четеш книги е трудно“.

Той обаче не бе сам в литературния свят – цял легион от разочаровани автори се включи в критиките на решението. Сред тях бяха Хари Кунзру и Ървин Уелш, който описа отличието за Дилън като „кофти замислена носталгична награда“, дарена от „сенилни, фъфлещи хипари“. Авторката на „Шоколад“ Джоан Харис пък написа:

„Дали това не е първият път, в който цялостно творчество от текстове на песни се счита като приемливо за литературна награда?“.

Вижте още: КЪРТ ВОНЕГЪТ ЗА БОБ ДИЛЪН: НАЙ-ЛОШИЯТ ЖИВ ПОЕТ

Според Стивън Кинг музикантът е „отворил вратата на много хора“. Писателят коментира, че без Боб Дилън например Пол Саймън би си останал в Брил Билдинг и би пишел песни като Hey Schoolgirl, като в началото на кариерата си.

Въпреки че Кинг признава, че никога не е срещал Дилън, си спомня как неговият приятел Джон Меленкамп му разказал, че музикантът дори не се обърнал към зъболекар, когато го болял зъб.

„Той каза, че Боб веднъж си бил у дома и го мъчел зъбобол. Предполагам, че даже не е отишъл на доктор или нещо такова. Казал: „Джон, човече, имам ужасен зъбобол. Направо ме убива“. А Джон отвърнал: „Да видим, имам малко „Адвил“ (бел. ред. – силно обезболяващо)“. Боб го погледнал продължително и заявил: „Да не се опитваш да ме пристрастиш?“

Дълго след като Боб Дилън бе обявен за лауреат на Нобела, той не спомена нищо за него. В крайна сметка благодари за отличието чак в края на октомври, след като един от членовете на Шведската академия определи поведението му като „невъзпитано и арогантно“.

Вижте още: БОБ ДИЛЪН ПРИЗНА НОБЕЛА: ОСТАВИ МЕ БЕЗМЪЛВЕН

Сега Кинг коментира в интервюто, че писането на Дилън го вдъхновява още откакто го чул за първи път на 14 години, докато пътувал на задната седалка в колата навръщане от кино.

„Имаше някакъв тип по радиото, от Бостън… Той изсвири Subterranean Homesick Blues. Когато го чух, сякаш се наелектризирах. Беше като пресирана маса от текстове и картини.“

А любовта на Стивън Кинг към Боб Дилън се е прехвърлила в цели три поколения от семейството му, добавя той:

„Децата ми го слушат, също и внуците ми. Това са три поколения. Ето това е дълговечност и качество. Повечето хора в поп музиката са като молци около мъждукаща лампичка; повъртят се малко и когато светне по-силно, умират. Не и Дилън“.