Сто години Русия измъчва себе си и света

– Кажи, чедо, как ще е при комунизма?
– Ще има дърва, наденички и масло, бабо!
– Аха, значи ще си е пак като при царя…
(Руски виц)

Имало ли е по-голямо зло в историята на човечеството? Разбира се, Холокостът. Това е лесният, бърз, даже интуитивен отговор. Но Холокостът поне е приключил в 1945-а, докато плодовете на руската революция още са тук. И жертвите са в пъти повече.

През февруари 1917 г. пада монархията, оглавявана от неспособния цар Николай II. Първата световна война навлиза в третата си година, а Русия е на ръба на пълен крах. Дори България е дала приноса си в поражението на руските сили. Населението гладува, няколко армии са унищожени от Хинденбург, Германия настъпва, поляците се бунтуват, а цели полкове един след друг отказват да се бият за родината. Към Петроград пътува Ленин, който вече е решил да вземе властта и да създаде общество, каквото никога не е имало.

Революцията е провал, ако е трябвало да успее бързо. Или е успех, ако е трябвало да създаде нова държава и нова култура след дълга гражданска война. Във всеки случай е цяло чудо, че Руската империя не си отива тихо и бързо. Надвита от Япония в 1905-а, преживяла две по-малки „революции” отново в 1905-а и през февруарските събития от 1917-а, унизена в Източна Прусия, Прибалтика, Украйна и Добруджа, старата Русия все пак не изчезва просто така. Тя е достатъчно жизнена, за да се съпротивлява отчаяно на болшевиките в продължение на пет години. Цитираният като мото виц и филмът „Русия, която загубихме” на Станислав Говорухин от 1992-а доказват това. От 1917 до 1922-а са унищожени цели градове и са обезлюдени области, дотогава поне отчасти пощадени от войната срещу Централните сили. И други държави не виждат мир веднага след парижките договори от 1918 г., но Русия остава травмирана завинаги. Гигантската страна е взривена и променена из основи. Ако това е революция, цената й е ужасяваща.

Религията се преследва систематично. Частната собственост и частната стопанска инициатива са унищожени (след кратък период на „Нова икономическа политика”, който трябва да позволи на новите, съветски власти да натрупат достатъчно пари, за да могат да управляват ефективно). Разстрелът става част от административния език. Появяват се легендарни командири, авантюристи, кондотиери, които се сражават на кон из Източна Европа, все едно живеят няколко века назад. Някои от тях сменят няколко пъти страната, на която воюват – бяла, червена, полска, пак червена…

И това е само началото на съветската история. Истеричната веселост и хаосът на първите революционни години се губят в смразяващата атмосфера от царуването на Сталин. Той почти възстановява империята на старите императори с нейната желязна йерархия, но въвежда такива масови чистки, разстрели, размествания на население, показни съдебни процеси и „трудови” лагери, които далеч надминават мащаба даже на нацистките престъпления. Украинският Гладомор, струвал няколко десетки милиона човешки живота, идва още преди Хитлер да нападне СССР. Част от похватите на Сталин са открито имитирани и „доусъвършенствани” от нацизма. А с края на Втората световна война идва и съветският контрол над цяла Източна Европа. Спуска се Желязната завеса, разделила Стария континент по начин, който и днес не сме преодолели напълно. Новите правителства от Балтийско до Черно море усърдно подражават на съветските лагери.

За първи път в историята на човечеството Октомврийската революция носи идеята за постоянна борба, даже война между класите, тоест между съсловията във всяка страна. Според съветските идеолози нациите не са единни, а разделени вътре в себе си. Работническата класа трябва да надвие буржоазията, да я подчини или дори да я унищожи. Ненавистта и подозрението стават част от всекидневието – и то с изричните грижи на държавата. Платон и Томас Хобс биха останали шокирани от такова състояние на узаконена вътрешна война, защото според класическите политически идеи всяка държава би трябвало да се стреми към вътрешен мир. Постоянната класова борба се възпитава чрез нарочно изостряне на класовото съзнание и съзнателно възпитавана класова омраза. На практика гражданската война е заложена като основен движещ принцип на новата, комунистическа държава. Георги Марков ще схване през 60-те, че в болшевишкия режим дори самите комунисти са в постоянни конфликти помежду си. Те не създават нов ред, а прикрит хаос, под чиято сякаш безвременна повърхност кипят заговори, амбиции и убийства. Борба винаги и във всичко, „човек за човека е вълк”. Оцелелите в този климат свикват да спускат пердетата и да внимават какво говорят дори пред семействата си. Може би най-близкият исторически аналог е този с необичайната империя на ацтеките, водещи редовни войни против собствените си васали в чест на кръвожадни божества.

По времето на Сталин и след него Съветският съюз целенасочено изнася революция и подклажда граждански войни. Класическият резултат от съветска намеса в който и да е регион по света е десетилетно национално разделение, в което класово осъзналите се парии, движени от завист и омраза, унищожават или унижават образованите елити. Същевременно с това повечето парии не забогатяват много, защото така и не получават собственост над земята, фабриките или жилищата. Навсякъде, където достигат идеите на Октомврийската революция, се създава тайна полиция, която изнудва, тормози и допълнително деморализира гражданите, довеждайки ги до чудовищни морални положения. Хората, живеещи под болшевишки режими, започват масово да се боят, че някой ги следи, а и сами свикват да докладват на тайната полиция за поведението на съседите, колегите и дори роднините си.

Тотално безправие. Двоен нравствен стандарт. Съзнателно отхвърляне на обективността, стриктна кастовост на обществото, устремило се уж към безкласово бъдеще. Отказ от идеала за правова държава и върховенство на закона. Страх от всичко във всекидневието и задоволяване с еднотипен порцион хляб и салам (а понякога и ваканционна карта или достъп до що-годе прилично здравеопазване), отпускани от всемогъщата власт и заместили естествените права като живот, свобода и стремеж към щастие. Това са основните характеристики на обществата, създадени от Октомврийската революция. Индивидът губи значението си и се разтваря в „широките народни маси“, разбирани и дефинирани винаги като консумиращи само най-прости, даже грубовати удоволствия.

Светът на победилата Октомврийска революция може и да не чак Ингсоц на Оруел. Романът „1984” все пак остава по-гротесков от действителността – и слава Богу. Но наследството на Ленин и болшевиките наистина е сивкаво, студено, жестоко. Очаква се човек да се гордее с плодове на труда, които не му принадлежат. Трябва да пее песни, които възхваляват абстракции. Длъжен е да се възхищава на настоящия вожд. Длъжен е и да има вожд. Опасно отклоняване от строя е да обичаш нещо малко по-сложно от кебапчета – или дори да питаш защо във вторник кебапчетата са по-малко от тези в понеделник. Приемливо става автоматичното поведение: всеки подава паничката си, за да бъде тя (евентуално) напълнена с каша и след това шумно да възхвалява днешното ръководство.

Моралната цена на Октомврийската революция е описана добре в „Поробеният разум” на Чеслав Милош. Там са описани пораженията, нанесени от сталинисткия режим на различни типове човешка чувствителност и интелект. Промяната на езика и мисленето наистина са с Оруелови мащаби. Или другояче казано – подложени на комунистическо превъзпитание, хората съзнателно стават злонамерени едни към други. Нравите и вкусовете им загрубяват, а обидите, лъжите и дебелащините помежду им просто стават норма. Те спират да бъдат способни да разпознават добронамереността – или пък насмешливо я възприемат като слабост, която трябва да бъде наказана. Това е придобита, насадена, агресивна социопатия.

Част от резултатите на Октомврийската революция е прикриването на ефектите от Чернобил и масовото разпространение на болестта на Хашимото сред жените, родени в 1986-а и 1987 г. На този фон е почти непонятно как друга част от света може да е създала радикално нова информационна среда като интернет или да преценява шансовете на човечеството за пилотиран полет до Марс.

Цял век ГУЛаг е твърде много. Светът, за щастие, предлага много идеи, които директно се противопоставят на октомврийското безумие. Една от възможните противоотрови е християнството, но съществуват и хуманизмът, и доброто възпитание, и хуморът, и романтичната нагласа на някои умове, та дори и най-обикновеният здрав разум. Индивидуализмът или любовта към науките и изкуствата също помагат. Най-хубавият резултат на Октомврийската революция беше падането на Източния блок.

Всичко от Манол Глишев в „Площад Славейков“