Стои на село и рисува малки хора, звяр и природа

Мечтите на Румен Малчев по едно несъществувало минало, наредени в столичната галерия „Арте“

Румен Малчев, „Изгубен гребен“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Стои на село и рисува малки хора, звяр и природа

Румен Малчев, „Изгубен гребен“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Двадесет картини на Румен Малчев, създадени през последната година, придават на столичната галерия „Арте“ фолклорно приказен вид в началото на февруари. Изложбата може да бъде разгледана само още два дни – до 8 февруари.

Авторът не е модерен художник, нито модернист, а още по-малко постмодернист. Художникът си стои на село и рисува малки мъже, жени и деца, колиби и къщурки, пернат и рогат добитък, каменни зидове и природа, които заедно превръщат всяка негова картина в приказен гоблен или мозайка.

Малчев рисува мечтите си по едно по-скоро несъществувало минало, което е не по-реалистично от почти изгубен детски спомен. В този времево неопределен елегичен селски бит, леко сюрреалистично се носят риби, ключове и други НЛИ (неидентифициран летящ инвентар).

Художникът Румен Малчев и картината „Кораб планина“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Художникът работи по най-старомодния начин – с четка и маслени бои върху платно, като използва и иконописни техники, които добре познава. Процесът е бавен и методичен и ако авторът не е доволен от постигнатото, работата по една картина може да отнеме и месец. Платното му е опънато така на рамката, че то изглежда като дърво. Върху това уж дърво той полага и по няколко слоя лакове, а като добавим примитивизма в рисунъка му, платната заприличват още повече на икони. Ако това са икони, техните светци са малките хора, а техният бог е хармонията.

Америка за България

Стилът на Румен Малчев се променя бавно, в последните му картини детайлите намаляват, цветовите гами се избистрят, рисунъкът се опростява, мозаечността като че ли намалява. А една от основните теми в новата изложба е музиката – в почти всеки сюжет се подава цигулка, кларнет, гайда или тъпан.

„Едно време“. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Художникът сам оприличaва работата си с лютиерството. Той споделя, че когато взема едно платно в ръцете си и то му хареса, има чувството, че държи цигулка. Понякога тая цигулка може да е съвършена, друг път може да е направена от майстор, току-започнал занаята. От това идва и наименованието на изложбата – „Душата като цигулка на Страдивариус“.

Румен Малчев е роден в Ямбол през 1970 година. Завършва Средно специално художествено училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София. Носител е на Награда за млад автор. Негови картини са собственост на частни колекции от България, Германия, САЩ, Франция, Англия, Австрия, Швейцария. Това е осмата му самостоятелна изложба в галерия „Арте“.

Colibri april 2017
Bookshop 728×90