Две произведения на Никола Вапцаров са открити в Дело № 509 във Военния музей във Велико Търново, където се съхраняват военните архиви, съобщава режисьорката Мая Вапцарова. Племенницата на поета ги получава преди броени дни. Откритието се случва по-рано тази година, разказа пред „Площад Славейков“ Вапцарова. На 7 декември, в края на тази седмица, се навършват 110 години от рождението на поета.
Между ръкописите са намерени есе и стихотворение, които ще бъдат публикувани в предстоящата ѝ книга за Никола Вапцаров.
„Това е най-гениалното стихотворение на Вапцаров, което съм чела“, сподели пред „Площад Славейков“ режисьорката.
Специално за нашите читатели тя се съгласи да сподели стихотворението и пасаж от есето.
Стихотворението е неозаглавено и е от три строфи. Първоначално г-жа Вапцарова ни разреши да публикуваме само първия куплет:
„За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен“.
Впоследствие писателят Георги Господинов (автор на книга за Вапцаров и поезията на 40-те) забеляза, че тази строфа е част от късното стихотворение на Вапцаров „Хроника“. След нов разговор с Мая Вапцарова стана възможно публикуването и на цялото стихотворение от ръкописа:
„За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен“.Но после, след жестокия погром,
когато прашни, морни и окъсани
се юрнете назад към своя дом —
ще ви посрещнем злобни и навъсени.От глад ще вием в пустите поля,
на глутници ще ви следим в горите.
В гърдите ще избухне дива страст,
но ние няма да умираме“.
В „Хроника“ е различен единствено последният ред:
„…и мътен блясък ще гори в очите ни“.
А ето и пасажа от есето, открито също неозаглавено:
„…Всеки ден над работнишката махала в задимения маслен въздух пищеше и ревеше фабричната свирка. И послушни на силата на парАта, из мъничките сиви къщи хората изскачаха от едната улица като изплашени щурци… Те вървяха по тясната непозната улица към високите тесни клетки на фабриката. А тя с равнодушна увереност очакваше, осветлявайки калния път и хората с десетките си мазни и жълти страшни очи. Калта цапаше под краката, сякаш насмешливо съжаляваше за нещо… Стърчаха черни комини, издигнали се над махалата като дебели прътове… Вечер, когато залязваше слънцето, в стъклата на домовете уморено блеснаха неговите черни лъчи… Фабриката изхвърляше хората из каменните си недра като негодна сгур – и те пак вървяха по улиците, опушени, с черни лица, разпространявайки из въздуха лепкавата миризма на машинното масло и показвайки гладките си зъби. Сега в техните гласове звучеше оживление…“.
Диктувайки ни пасажите, г-жа Вапцарова трудно разчиташе почерка на поета, който е отпреди правописната реформа от 1945-а. Тя предполага, че вероятно са писани или при първия му арест, или преди разстрела му на 23 юли 1942 г.
Сред ръкописите на Никола Вапцаров, открити в делото във Велико Търново, има и бележки на поета кога е прочетена присъдата му, защо осъдените на смърт чрез разстрел са разделени от осъдените на доживотен затвор… Открити са и чернови на някои стихотворения на поета, между които и „Селска хроника“. В делото е отбелязано час по час какво се случва с арестантите, включително за сватбата на журналиста Антон Попов и Росица Манолова. Тъкмо на Манолова Вапцаров предава последните си стихове преди разстрела.
Мая Вапцарова със съжаление сподели, че в Дело 509 е забелязала откъснати страници:
„Много хора са прелиствали това дело, интересно защо не са забелязали есето и стихотворението?! Късани са страници, от което побеснях – явно някой е искал да скрие личността си или това, което е свидетелствал за Вапцаров“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение