Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Стоян Радев: В борбата сме хора на красивия жест. И резултатът винаги е трагичен

Не се чувствам предаден от Реформаторския блок, защото съм нямал илюзии

"В културата сме като хладка вода, в която искаме да сварим яйце", казва режисьорът Стоян Радев. Снимки: Румен Добрев - Стоян Радев: В борбата сме хора на красивия жест. И резултатът винаги е трагичен

"В културата сме като хладка вода, в която искаме да сварим яйце", казва режисьорът Стоян Радев. Снимки: Румен Добрев

Вие знаете какво направи Бареков с портрета на Левски – непрекъснато ходеше с образа му на една тениска… Ако нашите герои видеха това, те биха извършили нещо много крайно. Точно затова те късат снимките си, трият имената си и казват: Ние ще направим нещо в името на свободата и никой не трябва да знае за това.

– Вие бяхте сред опълчението на протестите срещу кабинета „Орешарски”. Доволен ли сте днес от резултата – от влизането на Реформаторския блок в правителството?

– При всички положения аз смятам, че пътят, който този протест започна, е дълъг. Аз съм доволен, че тръгнахме по него. Виждам достатъчно обнадеждаващи резултати. Но в никакъв случай не бих се съгласил, че е постигнат финалът. Такъв финал няма. Този път е много дълъг. Политиците обаче започнаха много повече да се вслушват един в друг – каква част от това е театър и истина, е друг въпрос. Но в него има реално случваща се промяна на правенето на политика в България. Дали това правителство ми харесва, спрямо критериите, които постави протестът? Не. Защото в голяма степен той запазва нещо от старото, което хората не приемат и заради което те излязоха на улицата. В някакъв процент обаче има обновяване. Въпросът е, че трябва да се настоява.

"Знаците, които ни дава Реформаторският блок, са по-скоро обезкуражаващи... Н

„Знаците, които ни дава Реформаторският блок, са по-скоро обезкуражаващи… Но колкото е горчилката, толкова е и радостта, че сме тръгнали по един път“, твърди режисьорът.

– Смятате ли, че Реформаторският блок в този кабинет ще настоява, а няма да се подчинява?

– За съжаление, знаците, които ни дават, са по-скоро обезкуражаващи. Самият Реформаторски блок имаше нужда от обновяване. Старо лице като г-жа Кунева остана в ръководството на Блока като непреодолим фактор. Тя подаде оставка като председател на „България на гражданите”, след като загубиха изборите 2013 г., както и Иван Костов. Но ето – него го няма, а тя се върна. Върна се и благодарение на протестите. Говоря с цялото си уважение към нейната експертиза, не бих казал, че е компрометирано лице, тя е употребено лице – като управленска биография. Много ясно беше казано, че хора, които от дълго време са във властта и не са направили нищо като резултат, за да стане тя по-приемлива, няма как да имат място там. Не, че трябва да бъдат забравени, но те трябва да отстъпят, с целия си опит могат да продължат да бъдат полезни, но няма как да седят отново начело и да вземат решенията. Те нямат морално право за това. В този смисъл Реформаторският блок би могъл да има обновяваща роля, ако беше направил така, че в неговия авангард да застанат неупотребени хора.

– Съзаклятниците от протеста започнаха да се отричат от Реформаторския блок, да заявяват, че са употребени. Вие чувствате ли се предаден от участието им в това правителство?

– Разочарован съм в много голяма степен. Но не се чувствам предаден, защото съм нямал илюзии. Разбира се, че протестът успя. Разбира се, че се започна разговор, че гражданското общество продумва и думата му се чува в много по-голяма степен. Не изпадам в крайности, защото не съм се и надявал само след година всичко да е розово. Разочарован съм, защото много неща можеха да се случат по друг начин. Апелът ми през цялото време беше да се научим да упрекваме себе си и своите. Много е лесно да назоваваш грешките на другите политически партии и да наричаш противника с обидни имена. Упреквайки Реформаторския блок, въпреки че съм част от неговия граждански съвет, аз някакси съм дал обет, че именно това смятам за конструктивно поведение – партиите трябва да имат воля за вътрешно реформиране, те сами да намират кусурите си и да ги коригират. Не ми е работа да се занимавам с проблемите на социалистическата партия, гледам какво правим ние и не съм доволен, за съжаление. Но колкото е горчилката, толкова е и радостта, че сме тръгнали по един път.

– Да се върнем на съзаклятниците. Ако България бъде нападната днес, сами ли ще се предадем?

– Не се съмнявам, че голяма част от българите са смели хора със запазена идеалистична искра. Там е работата, обаче, че такава ни е орисията – винаги да стигаме до трагичен резултат, както казва един от героите в пиесата. Знаете и от „Под игото”, апотеозът е в главата „Пиянството на един народ” – борбата няма реален, конструктивен резултат. Ние стоим в поетичното, в красивия жест. България има големи поети, най-големите ни поети са революционери. И обратното. Така че, ако България бъде нападната, тя ще има своите герои, независимо от изхода на битката. Затова съм избрал тази пиеса – защото прилича на драматична поема. Тя само стъпва на исторически факти, след това ги обобщава по-скоро поетично, отколкото педантично-исторически. През анализ на историята ние никога няма да стигнем до: „Ето така е правилно, а така – грешно”. Само поезията се докосва до истината, човек в сърцето си разбира как трябва да постъпи.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах