Стоянка Мутафова на 97: Оттук нататък ще вярвам в себе си

„Оттук нататък вече ще вярвам в себе си, защото аз все не вярвам. Вече се страхувам, че няма да ми се случи хубаво, само лошо ще ме съпровожда, ей такъв характер имам. Той и Парцалев за това ми се караше“, припомни си Стоянка Мутафова от сцената в препълнената зала 1 на НДК на 2 февруари. На този ден тя навърши 97 години – и това вероятно бе най-голямото тържество за неин рожден ден, празнуван някога. Актрисата използва повода и за да отбележи една впечатляваща годишнина: 70 сезона на сцената. 

С обичайната си крайна откровеност Мутафова сподели пред публиката, че дълго се колебала дали да отбележи тези две събития – защото „кой ще търчи да гледа стогодишна баба“, „кой ще иска да види тая бабишкера“. Това предизвика аплодисментите на около 3 хил. зрители в залата, които огласяха през смях 3-часовия спектакъл. Дългото шоу се оказа кратко за всичките истории, които Мутафова имаше да разкаже за златните времена на българския театър.

Редица родни знаменитости излязоха на сцената, за да изразят възхищението си от най-дълго играещата актриса в историята на българския театър. Поздравите за „актрисището“ (както я нарече Аня Пенчева) бяха силно емоционални и за рожденичката, и за публиката, а в някои случаи и за поздравяващите я. Такъв момент бе появата на Мариус Куркински, който бе избрал да адресира пожеланието си в писмо до Мутафова.

„Много гениални български и световни актьори са предизвиквали в мен различни състояния – да се смея, да плача, да се смея и плача едновременно, да се вглъбявам, да бъда тъжен, да мисля за греховете, да моля за прошка – и разбира се това е прекрасно, защото това е смисълът на актьорската работа – каза от сцената Куркински. – Но при теб случаят е различен: ти предизвикваш в мен само едно нещо. Когато гледам твои изпълнения, ти директно ме изстрелваш в прекрасните пространства на щастието. Щастието, че съм човек, че съм роден на този свят, че съм артист и мога да обичам. Когато те гледам, ти предизвикваш у мен желание да бъда по-смел, по-храбър в живота – и това също е щастие. Най-важното е, че ти си предизвиквала това щастие у милиони хора – и това е театрално чудо.“

Поздравът му продължи с няколко стиха на песен на шута от „Дванайста нощ“ на Шекспир.

„Макар че ние играем по различен начин, всъщност, в дъното на душата винаги стои, не искам да се хваля, но и аз като тебе гледам винаги някоя философия да гоня – каза след това актрисата и успя да разчувства не само публиката, но и самия Куркински. – Мариус е единствен в България и по света – друг като него нямаме и няма и да имаме.“

Стоянка Мутафова със своята дъщеря Мария Грубешлиева (вляво) и с актрисата Аня Пенчева. Снимка: БГНЕС

Вълнение предизвика и присъствието на Виктор Калев. Пожеланието си към Мутафова той отправи в образа на своя персонаж Деса Поетеса. Докато все още бе в роля, Калев изпя и няколко строфи от песни на Лили Иванова, посветени специално на Мутафова.

„Много обичам да те гледам, като играеш при Слави. Интересен си и си интелигентен. Твоят хумор е интелигентен, не е такъв един…“, завърши с усмивка голямата актриса, а Калев отвърна, че това са „едни от най-хубавите думи, които е чувал за себе си“.“

По-късно Виктор отново се върна на сцената, за да се превъплъти във Васил Найденов и изпълни „Огън от любов“ заедно със Силвия Кацарова, после пя в дует и с Нели Петкова.

На сцената бе пресъздадено шоу, с каквито навремето легендарни трупи от певци и комедийни актьори, между които и Стоянка, са обикаляли България. Само че спектакълът на 2 февруари не бе със скечове, а с истински истории. Някои от тях бяха за Георги Парцалев, с когото Мутафова често си е партнирала на сцената:

„Всички мислехме, че той е много весел, а това не беше вярно. Парцалев беше даже тъжен, но това го пазеше в себе си“.

Мутафова разказа, че навремето не обичала да среща извън театъра със своята публика, но не и Парцалев:

„Когато пътувахме заедно в кола, аз винаги се прикривах. Седях на задната седалка, той на първата и всички го познаваха, махаха му и той умираше от кеф. Аз се дразнех от това, беше ми неудобно и той все ми се караше: „Ко са крийш, ма, ко са крийш, покажи са на ората да та видят“. Аз някакси все не успявах да го направя“.

Забравяйки за своите 97 години, актрисата стана и танцува на сцената. Снимка: БГНЕС

Стоянка си спомни за един леден януарски ден, когато с Парцалев трябвало да играят във Видин и на другия ден по обяд да хванат единствения влак за София, защото вечерта имали ангажимент.

„Но Парцалев обичаше много да спи – като заспи, никой не можеше да го събуди. Пожарната не можеше да го събуди, не знам как спи тоя човек, бе. Спи, спи, спи – като умрял“, разсмя Мутафова публиката с един толкова простичък факт.

Последва кратка пауза, в която актрисата като че ли изгуби повода за тази история, но залата запълни тези няколко мига с аплодисменти.

„Най-смешното е, че хората ми се изсмяха на тъпотата“, отпрати тя дъщеря си, която предложи да я прибере отзад да си почине.

Стоянка обаче реши да продължи историята за съня на Парцалев: представлението минало, следващата сутрин настъпила и станало време двамата да хващат влака. Мутафова заблъскала по хотелската му врата, но напразно – и в крайна сметка влакът бил изтърван. Двамата послушали съвета на местните хора да хванат такси до гара Димово, където влакът се позастоявал и „а дано този път да се е позастоял повечко“. Така и направили – но когато стигнали, бариерата вече била спусната и влакът тъкмо тръгвал.

„Платихме на шофьора на таксито и му казахме да ни чака – за всеки случай, ако не успеем да се метнем в движение на влака – продължи разказа Стоянка. – Казвам му: „Иначе с тебе ще гоним София“, а той: „Много е заледено“. Ами като е заледено, викам, ще умрем двамата с Парцалев и ще ни погребат заедно.“

Актьорите хукват заедно с влака и успяват да се изравнят с машиниста.

„И започнахме да махаме с ръце, да му правим знаци да спре. Изведнъж машинистът се подава през прозорчето учуден кои са тези нахалници, които така настойчиво му дават сигнали – и той ни позна. Вика: „Ейй, Парцалев и Мутафова!“ и спря влака. Качихме се ние, Парцалев ме бута отзад, щото знае, че аз винаги се крия от публиката… Такава бях, сега не съм такава – той ме отучи. Качвайки се на влака, той взе да ми мърмори: „Видя ли, ма, видя ли като те знаят ората какво значи? Другият път като се криеш, ще те изхвърля от колата, няма прошка“. И наистина, поправих се. И в края на краищата беше прав – защото ако не бяхме известни, знаеш ли кога щеше да спре влакът?“

Освен, че приключенията им са достойни за книга, спомените на Мутафова с Парцалев явно са и много:

„Беше и сантиментален човек и много често плачеше. Викам: „Що плачеш, бе?“, „Няма да ти кажа, сещам се за някои работи, ти ще ми се смееш сега, ти си подигравчийка“. Отговарям: „Аз ще ти се подиграя, ако не ми кажеш що плачеш“. А той се сетил, че еди-кой си умрял и плаче. Ей такъв човек беше, сантиментален.

Радвам се, че излезе филмът „Тримата от запаса“, защото публиката видя, че той беше не само комедиен актьор, но и много драматичен артист. Той беше голям артист, но не знаеха да го ценят тука хората. Сега го ценят, като го няма вече.“

По време на спектакъла Стоянка Мутафова нежно бе наричана от колегите си „мама“ и „кака“, чуха се и определения като „вулкан“, „национално богатство“, „учебник по театър“ и, разбира се, „г-жа Стихийно бедствие“.

Пръстите на Стоянка Мутафова бяха в червило от целувките, които тя непрекъснато пращаше на публиката. Снимка: БГНЕС

Легендарната актриса бе поздравена с песни, изпълнени от Йорданка Христова, Силвия и Теди Кацарови, Дичо, „Тоника“, Нели Петкова, от актьорите Любомир Нейков, Ирен Кривошиева, Искра Радева, от световните шампиони в танците Виктория Динчева и Георги Ганев, както и от трупа малки актьори, които представиха скеч с глухата баба Гицка и Енчо Горилков от пиесата „Големанов“ на Стефан Костов – баба Гицка бе едно от прочутите превъплъщения на Стоянка в телевизионния театър.

Поздрав за Стоянка Мутафова от Йорданка Христова. Снимка: БГНЕС

Николай Атанасов – Шуши разказа за раждането на спектакъла „Г-жа Стихийно бедствие“ през 1994 г. Тогава Мутафова отново не вярвала, че някой ще гледа това заглавие – хората били по площадите, а не в театрите – и седем пъти се отказвала от него, защото жанрът не бил комедия, а драма. Но публиката я опровергава – и до днес заглавието не слиза от афишите.

„Тоника“ поздравиха рожденичката с песента „Тя се казваше Мария“, като припомниха историята за сбърканото име на Стояна-Мария Мутафова на първия ѝ театрален плакат, когато всъщност от една печатна грешка се ражда СтоянКа Мутафова. Забравяйки за своите 97 години, актрисата стана и танцува с „Тоника“ под бурните овации в залата.

„Много се радвам, че успяхме да раздвижим салона, защото сме малко старички, особено аз, де. И все си викам: „Кой ще дойде на тая бабишкера?“, пък то дойдоха хора, гледай – усмихна се щастливо Мутафова. – Човек трябва да вярва в себе си и във всичко. Аз съм от тези, които не вярват в себе си, вечно се отричат, вечно се страхуват, че нещо няма да стане. А то пък, когато най-много съм се страхувала, най-добре излиза. Такъв характер съм и това не е хубаво, но преборвам се с характера си. Щом съм станала стогодишна, значи съм успяла.“

Тортата за 97-ия рожден ден на Стоянка Мутафова. Снимка: БГНЕС