Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Страданията на Луцифер в Квадрат 500

Тежък междуличностен климат съсипва Националната художествена галерия

Повърхностният слой на живописния пласт на „Луцифер“ е „реагирал“ след аварията на климатичната система в Квадрат 500 през месец януари. - Страданията на Луцифер в Квадрат 500

Повърхностният слой на живописния пласт на „Луцифер“ е „реагирал“ след аварията на климатичната система в Квадрат 500 през месец януари.

И на Дявола му е трудно да оцелее в Българския Лувър. „Луцифер“ на Франц фон Щук – най-ценната живописна творба в колекцията на Националната галерия „Квадрат 500“ – е пострадала при аварията на климатичната система в сградата. Платното е свалено от стената и в момента е на реставрация. А съвсем скоро отново бе на „ремонт“, завърнало се от поредния гастрол в чужбина. 

Миналата година „Луцифер“ бе част от експозиция в двореца Белведере във Виена, беше и в Милано, каза пред „Площад Славейков“ зам.-директорката на Квадрат 500 Яра Бубнова.

Картината минава през „превантивна реставрация“ след всяко свое завръщане у нас. А това е „най-пътуващата“ ни картина. Платното става част от държавната сбирка, след като преди 126 години е купено от ателието на художника от младия тогава български княз Фердинанд. В интервю пред „Площад Славейков“ преди време Симеон Сакскобургготски разказа как дъщеря му Калина с изненада открила платното в Галерията за чуждестранно изкуство. В думите на Царя се прокрадва намек, че семейството приема картината като своя собственост.

Платното е в дворцовата колекция до 1930 г., когато е предадено от цар Борис ІІІ на Народния музей (ядрото на българските музеи). По-късно то е прехвърлено във фонда на новооснованата Национална художествена галерия, а оттам, през 1985 г. попада в експозицията на откриващата се Галерия за чуждестранно изкуство.

Франциско

„Луцифер” принадлежи към т. нар. „тъмно-монументален” период от живописта на известния немски символист Фон Щук и представя едно от често срещаните в творчеството му изображения на „човека-демон”. За монументалното въздействие на картината допринасят внушителният формат на платното 161/152 см и композицията, както и мрачните сиво-сини тонове.

Франц фон Щук (1863-1928), когото приживе наричали „Принцът на художниците”, е един от основоположниците на Мюнхенския сецесион. Той е сред знаковите фигури в западноевропейската живопис от края на XIX век. Бил е особено пристрастен към религиозно-мистичните сюжети и представянето на герои и божества от античната митология. Освен „Луцифер“, сред най-известните му картини са „Грехът”, „Войната”, „Пророкът”, „Изкушение”, „Разпятие”. Негови картини притежават Националната галерия за модерно изкуство в Рим, музеят „Ван Гог” в Амстердам, Мюнхенската пинакотека, „Ермитажът” в Санкт Петербург.

Авария на климатика

При ниските температури през януари, когато климатичната инсталация на Квадрат 500 се поврежда, в залата на „Луцифер“ влажността пада под нормата и „повърхностният слой на живописта е реагирал“, обясни Яра Бубнова. Стандартът за съхранение на картините е 20-22°, а влажността на въздуха – 55%. При ниски температури въздухът в залите става по-сух и променя състоянието на произведенията. Освен творбата на Фон Щук, в недобро състояние е и друга изключително ценна картина – портрет на кралица Елизабет от XVI век, живопис върху дърво, на неизвестен автор. Пострадала е и картината на ренесансовия художник Джовани Росо, както и дървен релеф от XVII век, на нидерландски художник. Някои са изсушени допълнително след пускането на печки в помещенията.

По думите на Бубнова, над 20 картини са понесли поражения след аварията – някои по рамките, други по повърхността на платното или дървото. Какво обаче е реалното състояние на картините в момента, зам.-директорката на Националната галерия не е наясно – защото протоколите са у директорката Слава Иванова. Опитите на „Площад Славейков“ да се свърже с Иванова удариха на камък.

Тежък междуличностен климат 

Покрай повредата на климатичната инсталация стана ясно, че и климатът между служителите на Квадрата не е добър. Работи се в страх, а уредничките, разкрили публично проблема, бяха пенсионирани.

В началото на седмицата Светлин Русев депозира оставката си от Художествения съвет на „Квадрат 500“. В писмо до министъра на културата Рашко Младенов академикът заявява, че работата на съвета е блокирана от Слава Иванова, той на практика бил „изключен от всякакво полезно действие и реално ставаме заложници на произволните действия на директора на галерията“:

„Очевидно, че това положение устройва всичките й безотговорни действия и поставя на сериозно изпитание Националната галерия. Последните й действия само доказаха не само нейната безотговорност, но и грубо изопачаване на фактите, съчетано с уволнение и саморазправа със служители, които по една или друга причина не могат и не желаят да обслужват пристрастията й“.

Вижте още: СВЕТЛИН РУСЕВ НАПУСКА КВАДРАТ 500

Пред „Площад Славейков“ Яра Бубнова разкри, че от месеци насам е държана настрана от ръководството – и по-точно от отстраняването на изкуствоведката Мария Василева от галерията. Бубнова не е известявана за дирекционните съвещания на института и съответно не е присъствала на тях. Твърди, че реално между нея и Слава Иванова конфликт няма, но видимо има напрежение.

„Не съм се стремила да заема мястото й – не случайно не съм участвала в конкурса за директор на Националната галерия“, каза Бубнова.

Според нея проблем като този с повредените картини в една национална галерия не трябва да бъде крит от публичността.

Вижте още: РАШИДОВ ЗА СКАНДАЛА В КВАДРАТ 500: РАДВАЙТЕ СЕ, ЧЕ НЕ СЪМ МИНИСТЪР

Какъв ще бъде изходът от конфликта в Националната галерия, ще отсъди служебният министър на културата Рашко Младенов. От министерството твърдят, че решението му ще бъде оповестено в началото на следващата седмица. Колкото до „Луцифер“ – той е в ръцете на реставраторите.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах