Пълен с проблеми и скандали е животът на Шинейд О’Конър далеч преди появата ù на музикалната сцена. Новината за кончината на певицата се появи късно снощи, 26 юли, причината за кончината ù не бе съобщена, но самата тя многократно е споделяла, че често е мислила за смъртта, чувствала се е самотна, особено след самоубийството на 17-годишния си син Шейн в началото на 2022 г.
Към трагичния ù живот, белязан от майка „чудовище“, борба с биполярно разстройство и няколко провалени брака, се прибавя и адът на всички противоречия от самото начало на кариерата ù. Още дебютното ù парче „Heroine“ през 1986 г., написано в партньорство с китариста Едж от U2, е засенчено от изказване на певицата, в което тя изразява подкрепата си за Ирландската републиканска армия. Години по-късно тя определя коментара си като глупост, но импулсивните ù прояви продължават и по-нататък в кариерата ù: когато приема исляма и нарича всички останали религии „отвратителни“; когато обвинява Принс, автор на хита ù „Nothing Compares 2 U“, във физическо насилие; когато разкрива за системата на сексуално насилие в католическата църква, много преди темата да стане актуална и, разбира се, когато къса снимка на папата в телевизионен ефир през 1992 г.
Отзвукът от тези странности неколкократно заплашва да заглуши творчеството на О’Конър, но това така и не се случва, тъй като музиката ù е от изключително високо качество, отбелязва Алексис Петридис, музикалният критик на „Гардиън“.
„Албумът ù „The Lion and the Cobra“ е един от най-поразителните дебюти за епохата си, обединявайки всичко от рок, през хип-хоп и световната музикална атмосфера на Питър Гейбриъл до стил, който е изцяло неин. Китарният рев на най-хитовия сингъл от албума „Mandinka“ е достатъчно да бъде чут веднъж и никога повече няма да бъде забравен, а вокалите ù в песента очевидно са вдъхновили друга ирландска певица, която за кратко покорява САЩ, фронтдамата на „Cranberries“ Долорес О’Риърдън.“
В кариерата си О’Конър поднася на публиката горчивото хапче на личните си проблеми, подслаждайки го с прекрасни поп мелодии и привличащо еклектичен музикален фон, отбелязва Петридис. В „Reason With Me“ тя представя образа на наркоманка, принудена да краде, за да поддържа зависимостта си; в „I Had a Baby“ размишлява над съдбата на сина си Шейн, който „страда за глупости, причинени от мен“; в „The Voice of My Doctor“ и „8 Reasons“ темата е психичното здраве на самата О’Конър.
Страданията в личния ù живот започват още преди звездата ù да изгрее на музикалната сцена. Детството ù е пълно с травми от собствената ù майка:
„Тя имаше стая за мъчения – разказва през сълзи певицата в токшоуто на доктор Фил през 2017 г., припомнен от „Ню Йорк Поуст“. – Първите ми спомени за нея са как тя ми казва, че никога не е трябвало да ме ражда. Тя не ме искаше… Бе от хората, които изпитваха наслада от насилието“.
Проблемите се задълбочават дотам, че когато е на 13, О’Конър бяга от дома си. Две години по-късно е арестувана за кражба в магазин. Майка ù умира в автомобилна катастрофа през 1985 г., когато О’Конър е на 18. Инцидентът оставя Шинейд объркана:
„Мразя, че не успях да я обикна – разказва тя през 2017 г. – Мразя това, че не мога да я прегърна и да ù кажа, че я обичам, че всичко ще бъде наред, да бъда аз нейната майка. Трябваше да се погрижа за нея, защото тя бе абсолютно чудовище. Ужасно ми липсва и наистина ме боли за нея. Може би оттам идва и суицидният ми инстинкт, искам при мама. Нямам търпение за деня, в който ще отида в рая и ще я видя отново“.
Междувременно, О’Конър се бори и с психични проблеми и през 2007 г. съобщава, че е диагностицирана с биполярно разстройство. Феновете ù остават притеснени от емоционално видео в Туитър от 2017 г., в което певицата оплаква загубата на попечителството над сина си Шейн, останал да живее с баща си Донал Лъни през 2013 г.
„Сама съм, няма никого в живота си“, казва тя във видеото.
През януари 2022 г. се случва може би най-голямата трагедия в живота на О’Конър, когато 17-годишният Шейн отнема живота си.
„Реших да последвам сина си“, написа певицата в Туитър скоро след смъртта на детето си.
Последният ù пост в Туитър отново е посветен на Шейн:
„Живея като неживо нощно създание от смъртта му. Той бе любовта на живота ми, светлината на душата ми“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение