Страх от черно предизвикателство срещу бялото превъзходство

Широко разпространено е схващането, че младото поколение е социално по-либерално от родители си. Напоследък обаче тенденциите показват точно обратното, пише „Гардиън“. Европейските крайнодесни партии, които все по-често попадат в новинарския поток, пълнят редиците си предимно с младежи. Така е с неофашистката партия „Златна зора“, която постигна сериозни успехи на гръцките избори през септември. Не по-различно е положението с полската „Закон и справедливост“, която спечели мнозинство в края на октомври.

Дошло ли е времето да преосмислим мнението си за социално-прогресивната младеж?

Проучване на Британския национален център за социално поведение показва, че само 25 процента от хората, родени след 1980 г., биха описали себе си като расово нетолерантни. В същото време при така нареченото „Поколение X“ – родените през 60-те и 70-те, дялът на хората с расови предразсъдъци е съответно 30% и 34%. Дотук митът, че младите са по-толерантни от родителите си, изглежда, се потвърждава.

Д-р Робърт Форд от Манчестърския университет обаче подчертава, че тази тенденция за нарастваща търпимост към другите етноси и раси е била валидна само допреди масовата миграция. Образованието също е фактор.

„Хората, които учат в университет, са по-толерантни, но ние все още не разбираме напълно причините за това. В академичните среди расизмът и нетърпимостта са социално неприемливи. През последните години обаче нагласите на обществото се променят“, предупреждава д-р Форд.

В много части на Европа подкрепата за антиислямските и антимигрантски групи нараства. За гръцките неонацисти „Златна зора“ гласуваха повече млади хора, отколкото всяка друга възрастова група, сочат резултатите от екзитпола. В крайна сметка със 7% на изборите партията стана трета политическа сила в страната.

Изследване, проведено от фондацията „Фридрих Еберт“, показва, че младите хора са гласували за „Златна зора“ заради икономическата криза и националистическата и антимигранска позиция на партията. Стряскащото е, че 24% от тях биха оправдали насилието в името на подкрепата за тяхната расова група – симптом за нарастващия през последните няколко години брой на расово мотивираните нападения срещу мигранти.

„Масовата миграция към Гърция е скорошно явление, така че гръцкото общество сега е там, където е било британското в края на 60-те години на миналия век. Това е реакция спрямо огромните социални промени, нарастването на конфликтите и демагогията“, обяснява д-р Робърт Форд.

Миналия месец се появи информация за увеличена опасност от антиемигрантски атаки в Германия, хиляди хора се включиха в антиислямските протести на ПЕГИДА (бел. ред. – Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада – политическо движение, основано в Дрезден пред 2014 г.).

Наскоро в Полша спечели изборите консервативната и евроскептична партия „Закон и справедливост“, за която гласуваха предимно младите хора.

„Партия „Закон и справедливост“ твърди, че Западна Европа греши, като приема големи групи мигрантски общности от култури, които са трудни за асимилиране. В този смисъл поддръжниците й смятат, че експериментът с мултикултурализма се е провалил“, отбелязва Алекс Шчербияк, професор по политически науки в Университета на Съсекс.

В САЩ, където е имало расова сегрегация по-дълго, отколкото в Европа, белите младежи не показват голяма промяна в нагласите си в сравнение с предходните поколения. През 2012 г. мащабно изследване показа, че 61% от белите младежи смятат, че тъмнокожите са по-мързеливи и нискоинтелигентни от тях. При белите американци над 30 години процентът е малко по-висок – 64.

„Тази разлика от 3 процента е статистически пренебрежима – обяснява Спенсър Пистън от Сиракузкия университет. – Повечето от данните, които видях, показват, че белите младежи имат не по-малко предразсъдъци от белите възрастни.“

Скорошните протести срещу полицейските убийства на афро-американци и клането в църквата в Чарлстън предизвикаха национални дебати за расовата нетърпимост. Спенсър Принстън смята, че липсата на промяна по отношение на расовите въпроси може да е свързана с една теория, според която предразсъдъците се зараждат в доминанти групи, които са заплашени по един или друг начин от малцинствени групи.

„Може би белите младежи, също като белите възрастни, се страхуват от черно предизвикателство срещу бялото превъзходство. Такъв е случаят с Обама, като първия чернокож президент“, завършва Пистън.