Стратегия как да излезем от културната криза предлага Найден Тодоров

Реформа в почти всички сфери на културата е разработил Найден Тодоров, министър на културата в три служебни правителства. По думите му, той е разработил „стратегическо планиране за бъдещето на културата“, което според него е стратегическо планиране за бъдещето на нацията, и изложи основните пунктове за промяна на среща с медиите.

Заради нестабилността в политиката на България, той залага няколко варианта за излизане от културната криза в България. За него културната криза е всичко, което се случва в обществото ни. Всеки един от тези варианти е работещ, твърди той – и „те са свързани с това в каква посока искаме България да поеме политически – дясна, лява, центристка“. Кой от тези пътища да бъде избран, ще реши парламентът, каза Тодоров. Предложенията му за промяна са описани в стотици страници. Съкратения им вариант на около 50 страници той ще предостави на новия парламент, за да се избере посоката за развитието на културата и ролята на държавата – като двигател, контрольор или създател на условия за развитието на културата.

„Днес съм тук не само като министър, а и като експерт, работил през последните 30 години в тази сфера – каза днес пред медиите Найден Тодоров. – Като диригент съм работил с всички български оркестри и оперни театри, и с някои от най-добрите, най-големите в света. Видял съм какви са разликите не само в музицирането им – а също в организацията им, във финансирането им, в администрирането им. Бил съм и директор – мисля, че нито един от вас, който е обективен, не може да си изкриви душата да каже какви са били успехите на Русенската опера и на Софийската филхармония по време на моето управление. В качеството си на администратор съм запознат с абсолютно всички реформи в българската култура в последните 30 и няколко години. Но мисля, че онова, което за мен самия е най-важното, е, че като човек съм се формирал във Виена – град, в който културата, правилата и законите са на особена почит. Това е причината, поради която ще реагирам особено рязко, когато видя нарушаване на закони. И причината, поради която за мен културата е едно от най-важните полета в развитието на нашата нация. Това, което се случва с нашата култура в момента, е резултат от погрома върху нея в последните над 30 години.“

Пред медиите днес министър Тодоров представи визията си за промени в културата, независимо от това кой път ще изберат българските политици. Заради хаоса и липсата на логика в администрирането на културата в България, неглижирани в продължение на десетки години, става възможно упражняването на схеми като Театралната афера, стана ясно от думите на министъра.

В сценичните изкуства е необходима промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), с нова философия на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде внесен в парламента в момента, в който той започне работа. В него е заложено планиране на разходи за много по-големи периоди, за да се увеличи контролът от страна на Министерството на културата; единна система за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети в държавния сектор в културата, за да може Министерството на културата да контролира всичко в реално време.

Подготвена е и промяна за адекватно изчисление на работното време в културния сектор, както и картографиране на България и стимулиране на развитието и на гостуванията на сценичните изкуства в регионите, където няма такива, тъй като голяма част от нацията ни няма достъп до сценични изкуства.

Предлага се категоризация на държавните културни институти, което ще промени начина на тяхното функциониране; въвеждане на атестация за културните институти, за техните ръководители и за служителите; създаване на държавна задача с цел подпомагане на развитието на приоритетни за нацията области в културата. В момента, по думите на министъра, в културата всеки работи сам по себе си и решава сам за себе си кое е важно и кое – не.

Според Найден Тодоров трябва да се направи разделение между художественото и административното ръководство на държавните културни институти. Той изрази съмнение, че някой може да даде пример с държава по света, където творческото, административното и финансовото ръководство са съсредоточени в един човек.

Друг проблем в сценичните изкуства, който министър Тодоров посочи, е, че много от съставите намаляват все повече, а чужденците в някои някъде достигат до над 60 – 80%:

„От една страна, е чудесно, че се отваряме пред света, но изчезват българските кадри. Затова трябва спешно да се създаде осъвременен списък на застрашените специалности в културата, специалности, в които вече няма деца, които да учат. Трябва да се създаде и нормативна мотивация – увеличаване стандарта за финансиране за училищата, в които са тези застрашени специалности“.

Министърът съобщи, че в Националната музикална академия миналата година са кандидатствали само двама цигулари, въпреки изключително улеснените условия за кандидатстване.

„Ние още не осъзнаваме катастрофата, пред която сме изправени – каза министърът на културата, допълвайки, че образование, култура и здравеопазване са трите най-важни сектора за една нация. – В България това са трите сектора на делегиран бюджет, оставени на самоиздръжка едва ли не, сами да се борят за своето оцеляване – и виждаме резултатите във всеки един от тези сектори. А мерките, предприети сега, биха се усетили след 10-15 години. Затова сме закъснели, няма време и трябва да действаме.“

По отношение на независимия сектор, един от основните двигатели на културата у нас, министър Тодоров сподели, че в Министерството няма служители, които да отговарят за този сектор. Той изрази надеждата си, че чрез новите електронни регистри на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, както и осъвременения електронен регистър на културните организации, ще се подпомогнат тези хора. Министерството вече работи по въпроса. Подкрепата ще стане чрез промяна на правилата в Национален фонд „Култура“ и на общинските фондове на културата, също и чрез промени в Закона за меценатството, който в момента на практика не функционира.

„От една страна, бюджетът за култура е нисък, а от друга, не даваме възможност на частните компании да подпомагат културата – поставяме посредници между желаещите да дарят и творците, а ако решат да дарят повече от 30 хил. лв., държавата назначава проверка на произхода на тези пари“, обясни министър Тодоров.

В сектор „литература“ министър Тодоров посочи, че трябва да се заложи гарантиран годишен бюджет за обновяване фондовете на библиотеките; да се подпомогне дигитализацията на библиотеките и да се създадат интерактивни кътове, за да могат да се привлекат и младите хора. Като добър пример министър Тодоров посочи общинската библиотека в Бургас, където това вече е направено.

Спешно да се започнат преговори с университетите в чужбина за създаване на специалност „българистика“, е друго от предложенията на Найден Тодоров, според когото идеята е да се превеждат повече български книги зад граница. През месец май 2025 г. България ще бъде страна на фокус на Панаира на книгата в Подгорица, Черна гора, а няма български книги на техния език, отбеляза министър Тодоров и зададе реторичния въпрос „Как искаме светът да знае тогава за нашите автори?“.

Според министъра на културата трябва да се финансират писателите ни и композиторите, което обикновено става на основата на граждански договори. Така те трудно събират стаж за пенсиониране. Според Тодоров, в Закона за авторското право и сродните му права трябва да се въведе социално осигуряване за времето на гражданските договори.

„Имаме фантастични автори, но никога не сме ги подпомагали и не сме правили така, че светът да знае за тях, но те са тихи и затова там няма скандали“, коментира министърът.

Спешно осъвременяване и привеждане в електронен вид на Регистъра на читалищата е следващото предложение на министър Тодоров. Според него трябва да се променят и правилата за читалищата, да се въведат критерии за площ и за задължителни дейности. Финансирането на читалищата също следва да се промени, посочи министър Тодоров – според категорията, обвързано с площ, щат и дейност.

В областта на музеите и галериите е необходима изцяло нова класификация, тъй като настоящата е фиктивна и неработеща, заяви Найден Тодоров, давайки пример с броя и различните видове музеи, някои от които се подпомагат от държавата, а други – не. Проблемът с големите археологически обекти и управлението им също трябва да се реши, смята министърът,  защото прехвърляйки обектите за управление към общините и регионалните музеи, държавата не осигурява необходимото финансиране за това. Освен това сега не се осигуряват средства за нови експозиции, а музеите трябва да кандидатстват на конкурсен принцип и да са проактивни, ако искат да осъществят подобни проекти. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни, посочи министър Тодоров.

В археологията трябва изцяло да се промени програмата за финансиране, смята Найден Тодоров и разказа как към момента протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дългогодишен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти съвместно с БАН, с определяне на национално значимите, които задължително трябва да бъдат финансирани. На БАН Министерството на културата ще разчита да класифицира и обектите по признак кои са важни от научна и кои – от културна гледна точка, тъй като за втория вид трябва да има задължителна социализация.

„Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем дотам“, подчерта министър Тодоров.

По отношение на членството ни в ЮНЕСКО министър Тодоров посочи, че трябва да осъществим домакинството на 47-ата сесия на Комитета по световно наследство на ЮНЕСКО и има много хора, които са против в България, защото смятат, че страната ни няма капацитета за това.

„За мен това е обидно“, каза министър Тодоров и посочи, че иска по време на тази сесия да определим и нови обекти за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, подавайки като идеи Комплексния праисторически обект Провадия-Солницата, Епископската базилика на Филипопол, наричана още Голяма базилика, старите ни столици – Плиска и Преслав.

Министър Тодоров обяви, че трябва да се изготвят и нови правила във връзка с плановете за опазване и управление, като дори в момента законът и наредбата не са синхронизирани, затова и при изработване на новите правила трябва да бъдат ангажирани общините и Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Обектите ни в ЮНЕСКО са длъжни да имат такива планове, но нямат, каза министър Тодоров.

По темата „Бранд България“, отворена преди година от Мария Габриел, министър Тодоров заяви, че имаме „тежка нужда от създаване на обединителна форма за проектите и обектите, които допринасят за имиджа и самочувствието на нашата нация“.

В международен план България притежава 11 културни института по света, като всеки един работи според визията на директора си и според средствата, които им отпускаме, ако им ги отпуснем, посочи министър Тодоров, пояснявайки, че всеки от тези институти е „поставен на оцеляване“. Той ги сравни с институти като „Сервантес“, „Гьоте Институт“, Френския институт в България.

„Моята цел е създаването на един Български културен институт и всички настоящи институти да се превърнат в негови филиали, за да се води единна културна политика на Република България в чужбина“, изтъкна министър Тодоров.

Целите за него на този културен институт са две – поддържане на българското себеусещане на българите, живеещи в чужбина, и популяризиране на българската култура пред чуждите нации. Разкриването на български културни институти в съседните ни държави, както и във всички страни, където има български малцинства, са също сред приоритетните ни задачи в областта на културната дипломация, според министър Тодоров.

Финансирането на фолклорните състави и техният статут бе друг проблем, посочен от министър Тодоров. От общински, те трябва да станат регионални културни институти, за да могат да са по-видими, да изпълняват по-добре дейността си и да са по-добре финансирани, каза министърът.

Необходимост от картографиране на сценичните пространства в България, картографиране на сградите на културното наследство, изготвяне на паспортизация на тези сгради са също задачи от спешен порядък, смята министър Тодоров. Освен това следва да се създаде програма за привеждане на сценичните пространства в синхрон с европейския стандарт, приет през 2020 г., тъй като нито едно сценично пространство у нас в момента не отговаря на европейските изисквания, допълни министърът на културата.

Като най-болезнени в сектор „култура“ теми министър Тодоров определи общо четири. По думите му е нужна пълна реформа в Министерство на културата. Например, Министерството на културата отговаря за медиите, а няма отдел, който да извършва тази дейност. Няма и отдел за дигитализация, а ПВУ е насочено основно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната дейност – сега например, дирекцията, която отговаря за театрите и оперите, отговаря и за училищата по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските проекти и международната дейност.

За да може да се върне контролът на Министерството върху различни дейности, според министър Тодоров, е необходимо и възстановяването на центровете за изкуства, които съществуваха допреди около 15 години:

„Те бяха перфектен модел, който функционира в Европа и навсякъде по света“.

НИНКН трябва също да се преформатира цялостно. Малко служители отговарят за около 40 хил. обекта. Бройките, които министър Тодоров успя да издейства за института, са изключително недостатъчни, а според него трябва да се възстановят и регионалните му центрове. Спешна дигитализация на архива на НИНКН е също важна задача.

В Националния филмов център министър Тодоров посочи, че трябва да се създаде т. нар. „камбанен принцип на оценяването“ на филмите – т.е. да се елиминират крайните оценки. Въвеждане на двупистово финансиране за арт киното и за комерсиалното кино, както и да се въведе принципът за предварително изпълнение, са сред другите предложения на министър Тодоров.

За Национален фонд „Култура“ министър Тодоров също предлага промяна на модела на съуправление през промяна в ЗЗРК, с цел по-бързи и адекватни решения и избягване на конфликти на интереси. Да се създаде приоритетно финансиране за регистрираните професионални артисти и културни организации, предлага още министър Тодоров.

„Идеята не е да покажем колко много хора или организации подпомагаме, но да ги финансираме така, че нищо да не могат да направят. При недостиг на средства нека дотираме по-малко на брой проекти, но да даваме повече пари“, предлага министърът.

Райониране на страната и приоритетно финансиране за регионите, в които има недостатъчно културни събития, е още една от необходимостите според културния министър.

Министър Тодоров повдигна въпроса и за промяна в ЗЗРК за създаване на общинските фондове „Култура“, които и сега съществуват, но са пожелателни и това се оказва огромен проблем при въвеждането на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според него трябва Национален фонд „Култура“ да подпомага общинските фондове „Култура“ с програма за съфинансиране от НФК на проекти, одобрени от общинските фондове. Така, по думите му, държавата ще подпомага важните за общините събития.