Стръв за книжни червеи

Американските писатели евреи, израснали в семейства на емигранти от Русия и Украйна като Сол Белоу, са специфична категория автори. Достатъчно е да споменем имената на Айн Ранд и Филип Рот, за да разберем как елегантно се вписват в пъстрата космополитна американска реалност, захранени със скептицизма и настройката за оцеляване на предците си. Те са присадки, едва закрепили се, но вече променящи приемника си трайно и завинаги.

През 70-е години Георги Марков пише за Сол Белоу:

„Върху него тегне орисията на чужденеца, който търси да пусне корени в новата земя, който няма зад себе си историята и традицията на тази земя, а трябва да премине през мъчителния път на сродяването с нея. Но човек също може да види, че съдбата е отредила на Сол Белоу да съчетае по най-плодотворен начин трите традиции в неговия живот – руската, еврейската и американската. Той, чужденецът, ще бъде пленен от огромната гъвкавост и безграничие на американския начин на живот, той толкова дълбоко ще се свърже с него, че ще израсне като един от упоритите критици на недъзите на собственото му общество.“

Доскоро у нас беше познат само един от кратките романи на Белоу – „Не изпускай деня“, издаден за пръв път през 1974 г., две години преди връчването на Нобеловата награда на автора, и преиздаден от „Скайпринт“ през 2012 г.

През 2018-а издателство „Лист“ пое отговорността и риска да преведе и издаде на български един от големите романи на американския нобелист: „Приключенията на Оги Марч“. Риск, защото обемът на книгата – 622 страници с дребен шрифт и по-голям от обичайното размер – не предполага масов интерес. Изглежда като примамка за пристрастени книжни червеи. А между кориците се крие една огромна история, животопис в традициите на големите класици, пъстра сага за живота на един уж малък човек.

Белоу е вмъкнал много автобиографични елементи в романа си. Оги Марч също е от семейство с руско-еврейски корени, живеещо в бедните райони на Чикаго, също е близо до Троцки в Мексико, също пътува с флота. Казват, че първата книга на всеки писател е в същината си автобиографична, но този роман на Белоу не е първият му, макар да е книгата, с която става известен и получава Националната награда за книга на годината в САЩ през 1953 г.

Докато четях „Приключенията на Оги Марч“, особено първата половина, трудно се отърсвах от усещането, че съм попаднала в роман на някакъв закъснял Дикенс. Умелият писател знае как да представи героя си не като рисува първо контурите му, а като го превръща във функция на фона. Затова страниците на романа са галерия от образи – гротескови, карикатурни, ярки и характерни, Дикенсови в същността си. Нарисувани са с фина пародийност, умерена и овладяна, за да очертаят силуета на порастващия във времето Оги Марч. Белоу сякаш инстинктивно е доловил ритмиката на този процес – с развитието на повествованието тези образи се смаляват, изчезват острите им контури, за да отворят място на порасналия герой.

Самият Оги Марч е създаден в традицията на Суифт, Дефо и Стивънсън. Това е пътешественикът, който не спира, докато не открие мястото си в света. Нито веднъж обещанието за сигурност и спокойствие – финансово, любовно или битово – не изкушава странника. Той приключенства в целия западен свят – двете Америки и Европа, и не спира да търси нещо, скрито в самия него. През цялото време поддържа живи връзките с хората, местата и събитията от началото на живота си, като само удължава веригата, сякаш да провери докъде може да стигне – на едно вързано куче. Парадоксът на свободната воля, която никога не е изцяло свободна.

Всичко, което символизира аспектите на американската мечта – богатство, уреден живот, любов, слава, успех – минава покрай Оги Марч, за да го отхвърли. Съзнателният му, осмислен избор е да не спира. Идеята за продължаващото търсене е древна. Легендата за Ахасфер, скитникът евреин, осъден да броди по света до Второто пришествие, е претворявана многократно в западната литература. Белоу обаче я трансформира. Оги Марч непрекъснато е поставян пред избор, не е наказан от свръхсила. Неговото скиталчество е лично решение, метаморфозите му са следствие на свободната му воля. Той не е тласкан от бог, а от нещо, което носи в себе си. И всъщност не се променя, само наслагва върху същността си опита от приключенията по света.

Това е труден за четене роман заради изобилието от живи хора в него. Те се трупат върху страниците му в пъстра вакханалия от характери, събития и случайности. Свръхнасищането с места и личности създава усещане, че се провираш през тълпа на площад, опитвайки се да запомниш всяко лице, което се мярка пред очите ти. Но пък това гарантира незабравима интензивност на емоцията с тази наистина трудна за забравяне книга.