Стринка Фанче

Изпратихме стринка Фанче. Някой беше казал, че смъртта също е част от живота, и то по-дългата му част. Тази част, по-дългата, за стринка Фанче започваше сега. Тя почина на 31 декември на обяд. А на 2 януари беше опелото.

На 2 януари времето беше много студено, но ясно. Графикът в Централни гробища беше строг. От 14 часа беше поклонението – в онова странно помещение с номерираните клетки, във всяка клетка зад стъкло се виждаше циментова маса, където поставяха аранжирания с цветя ковчег с покойника. Стринка Фанче лежеше в цветята и лицето й беше остро като на птица. Ние, роднините, се завъртяхме там, после излязохме навън, потропахме на студа, аз изпуших няколко цигари и се запътихме за опелото към църквата. Пред нас с пет километра в час се движеше катафалката със стринка Фанче.

В църквата също беше студено почти колкото навън. От устата на свещеника, докато пееше заупокойните молитви, излизаха облаци пара, които се смесваха с дима от кадилницата.

Опелото свърши. Минахме и се простихме един по един със стринка Фанче. 30 лева такса за черковата. 70 лева за свещеника. И 50 лева за певците от хора. Платихме. И пак излязохме навън, в ослепителния студ.

Чичо ми се държеше. Хванах го за лакътя и тръгнахме по вледенения сняг към залата, където се раздаваше храната за Бог да прости.

– Последния месец беше много тежко – каза той като че ли на себе си. – Тя беше на легло. Отслабна много. Стана 40 кила. Като влизах при нея в стаята, сядах на стола до главата й – поседя, поседя, пък стана. А тя протегне ръка към мен – къде отиваш сега? Това са 56 години заедно.

– Гледаш ли телевизия? – попитах, за да разбера с какво ще си запълва времето оттук насетне.

– Започнах много да забравям. И докторите ми казаха да решавам кръстословици. Та сега решавам кръстословици. Това правя.

Край нас по алеята минаха двамина служители на общинската погребална агенция в еднакви черни якета. Лицата им бяха сурови като на морски пехотинци.

Влязохме в залата, където се раздаваше храната за Бог да прости. Жените започнаха да слагат храната в пластмасовите тарелки – 2-3 соленки, една суха паста в целофан, питка. А отделно в пластмасови чашки сипаха житото. В други чашки наляхме по малко вино и ракия, за който иска. Разполагахме с десетина минути. Отвън вече се събираше следващата група опечалени. Графикът в Централни гробища беше много строг.

Стринка Фанче имаше нелек живот, загуби голямата си дъщеря.

Обичаше да чете книги.

Много хубаво готвеше. Правеше хубави торти и сладкиши. И едни малки кюфтенца пържеше, от които човек можеше да изяде цяла тенджера.

Беше припряна, все искаше да изпипа всичко и всичко да е наред.

Написах този текст тук, за да послужи като некролог за стринка Фанче. Да послужи като документ, че е живял такъв човек. Това мога да направя за нея.

Цял живот й викахме стринка Фанче. Но всъщност името й беше Теофана – Богоявена.

Като се прибрах вкъщи, отворих православното клендарче, за да видя кой светец почита Църквата на 2 януари.

И се успокоих. Ненапразно носеше тя това име – Теофана. Богоявена.

На 2 януари Църквата почита св. Серафим Саровски.

Той щеше да се погрижи оттук нататък за моята стринка Фанче.

Светците сами определят важните дати в живота ни. Това се отнася и за по-късата част от живота ни. И за по-дългата.