Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Строго секретно – из досието на Кристо

Документите разказват как агент на Държавна сигурност се възхищава от художника „невъзвращенец“

В историята има такива фигури, чиито характер и творчески постижения не могат да бъдат отречени дори и от враговете им – Кристо е един от тях. Снимка: БГНЕС/ЕПА - Строго секретно – из досието на Кристо

В историята има такива фигури, чиито характер и творчески постижения не могат да бъдат отречени дори и от враговете им – Кристо е един от тях. Снимка: БГНЕС/ЕПА

Сред агентите, наричани още доносници, особено тези, работили в средите на интелигенцията, има хора с различни мотиви, причини и чувства, осъществявали по различни начини поставените им от офицерите от Държавна сигурност задачи. Но случаи, в които лицето, изпратено да следи и слухти за вражеска дейност на беглец от народната република, изпада във възторг от обекта на интерес на службите, не се срещат често. Точно това обаче прави агент „Елена“, която работи за отдел 6 отделение 2 на Държавна сигурност.

„Елена“, както се разбира от нейното донесение, е била „добра приятелка“ на брат му и снаха му (не се разбира за кой от двамата му братя става дума). След две срещи с Кристо в Ню Йорк, на 4 юли 1984 г. в явочна квартира „Елха“ тя предава на оперативния работник Тенев своите впечатления от Кристо. Очевидно е, че „Елена“ е останала възхитена от художника. Това, което е написала, би могло да послужи дори като препоръки за приемане в Партията или в ръководството на СБХ – ако за миг забравим, че Кристо не се интересува нито от СБХ, нито от БКП.

Но в историята има такива фигури, чиито характер и творчески постижения не могат да бъдат отречени дори и от враговете им – освен, разбира се най-ограничените и простите от тях.

„Площад Славейков“ публикува текста на донесението, показано в изложбата „Форми на съпротива 1944–1985“, доскоро в Софийска градска художествена галерия.

МВР СТРОГО СЕКРЕТНО!

Софийско градско управление

Държавна сигурност

Рег. номер 10993 екз N2

Colibri april 2017

от 26 юли 1984 г.

С В Е Д Е Н И Е

ОТНОСНО: Христо Явашев и Георги Даскалов, художници, живущи в САЩ

Съобщава: аг. „Елена“                     Приел: о.р. Тенев

на отдел 06 отделение 02.              на 04. 07. 1984 г .

в я.к. „Елха“

Първата ми среща с Христо Явашев беше в ресторант, втората – в дома и ателието му.  Имах изградена някаква престава за него от брат му и снаха му, които, както знаете, са мои добри приятели. Бях срещала жена му в България, където тя гостува веднъж за няколко дена.

В ресторанта, където ме поканиха, ме посрещна един мил, уютен, скромен и като че ли най-вече стеснителен човек. Държи се изключително нормално, старае се човек да се чувства добре. Оставя у събеседника си впечатление, че е внимателно вгледан в него, че го слуша внимателно. На масата в ресторанта имаше още четирима души, освен Христо и жена му. С всекиго той разговаря внимателно и мило, във всеки спор, независимо дали участва в него, или не, ненатрапчиво, но твърдо пледира за толерантност към мнения, убеждения, схващания. Това е, което ми направи най-силно впечатление първата вечер. Бях с още двама души от нашата група и накрая всички изразихме желание да видим негови произведения, да посетим ателието му. Усетих, че съгласието да ни приемат е изключение, че е почти благоволение, в което по-късно се и убедих. Знаейки колко хора се интересуват от работата на Христо, поисках разрешение да заведа повече хора, на което той охотно се съгласи.

И така, Христо Явашев живее в района Сохо на Ню Йорк в една къща, в която е още от пристигането си в САЩ и която е купил преди 3 години. „Къща“ е силно казано, защото всъщност е една бивша работилница (Сохо е бившия индустриален район на Ню Йорк) с четири цеха, по цех на етаж. В първият етаж живее синът им, на втория са складирани материалите му, на третия живеят Христо и жена му, на четвъртия е ателието му. Къщата е изключително стара, без асансьор, без парно отопление, каквито са почти всички къщи в този квартал – законът не разрешава да се реставрират, защото иска да запази този район автентичен, какъвто е бил при създаването му. Жилището се състои от една грамадна стая – бивш цех, през която най-откровено минават тръби, инсталации и пр. С нещо като шпертплатова пластмаса е отделено едно помещение, което е тяхната „спалня“ – човек остава с усещането, че това е нещо като параван. Кухнята, ако това изобщо може да се нарече кухня, е отделена от това помещение с бар-тезгях, зад който се намират печка, хладилник и пр. В останалата част има дивани и ниска масичка. Обстановката е шокиращо проста, макар и много приятна, в жилището цари вкус, простота, „въздух“ и удобство. Всичко е сковано, боядисвано собсвеноръчно от тях преди 21 години, когато още са били много бедни, само диваните и масата са купени по-късно. След първото стеснение всеки от гостите започна да се отпуска и да задава различни въпроси. На един въпрос дали няма намерение да си смени жилището, той почти удивен отговори, че нищо повече от това не им е нужно, че е тихо, спокойно, че може да се работи много добре и че нищо повече не им трябва.

Заглавната част на сведението

Заглавната част на сведението

Посещението в ателието беше по-голямо „преживяване“ за нас. То е още по-просто от жилището. В него по-осезателно се налага думата „цех“. С фанатично убеждение Христо ни обясняваше своите „художествени позиции“, своите картини. И тук вече се появи един качествено различен Христо, той изведнъж стана силен, авторитарен, бих казала някакси „научен“. На всички  проекти той рисува картини, които продава. Тези картини вече струват вече много скъпо, защото те са основният капитал, с който той финансира следващите си проекти. На въпроса ни стигат ли му парите за толкова грандиозни проекти, той с най-голяма естественост каза, че не му стигат, че при всеки нов проект взима и огромни заеми от банки, че винаги е на нула и че досега никога не е закъсвал, именно защото печели много от продажбите на картините си. На скорошни предложения за финансиране на негов проект от общината на Флорида, той категорично е отказал, не иска да се свързва с никого, не иска да е длъжен. Позабравил е български, а старанието му да говори български е почти трогателно. Напрегнато търси липсващата дума, но се дразни, ако някой понечи да му се притече на помощ. Имам сигурното усещане, че нито един език не знае като хората. Облечен е съвсем просто, бих казала почти „работнически“. Изобщо от него по някакъв начин лъха думата „труженик“.

Това е почти всичко, което мога да ви разкажа за него от само две срещи. Много е възможно разказът ми да е повече емоционален, не крия, че за мен това беше и една много любопитна среща и по своему сантиментална – аз бях слушала много, много за него от брат му. Но ми се иска да отворя една скоба, която може би ще ви бъде полезна.

Аз се срещнах в Ню Йорк с още един художник – Георги Даскалов, когото познавам още от ученическите си години. С него прекарах почти половин ден – не се бяхме виждали от 30 години. Разбира се в безкрайните ни разговори стана дума и за Христо Явашев. С огромно внимание се отнасям към описанията на Г. Даскалов, едно – защото е българин и второ – защото е художник, и то далеч не толкова преуспял, колкото Христо. Даскалов говори за него с огромна възхита и респект. Ето как ми описа той ежедневието на Христо: той става в 7 часа сутрин. Изпива някакъв плодов сок и започва да работи. Обядът му се състои от нов плодов сок, плюс витамини, понякога и сандвич. Това продължава без почивка до 19.30 ч. В 20 ч. при него идват купувачи, критици, галеристи и пр., с които той се занимава до 21.30 ч., след което отиват някъде да вечерят, или вечерят в къщи. Това е неговото стоманено ежедневие. Няма неделя, Коледа, Нова години, Великден и пр. Единственото време, в което не работи така, е, когато пътува по обектите си. Когато казах на Георги Даскалов, че Христо ще ни приеме в 18.30 ч. в дома си, Георги ми каза, че лъжа. Когато се увери, че не го лъжа, той беше потресен, че Христо е направил такова изключение за нас. Веднага се сетих за чувството му в ресторанта, че ни се прави прави някакво особено благоволение. Даскалов каза, че Христо е изключително вглъбен в работата си художник, включен до фанатизъм в изкуството и идеите си, че е човек с нечовешка работоспособност. В тази посока той дебело подчерта огромната роля, която жена му играе в изкуството и в живота му. Освен, че работи рамо до рамо с него, тя е, както Г. Даскалов се изрази, „въздушната възглавница“ между него и околния свят – бизнес, сделки, доставки на материали и пр. Христо бил безпомощен в тази област, ето защо тя поела върху себе си цялата тази тежест, бидейки по-земна, по-прагматична от него. (Това е и моето впечатление от нея.)

Даскалов ми каза, че за тази година Христо Явашев е обявен за художник номер 1 в света. Изказа и личното си учудване защо в България още не е признат. Твърди, че никога и никъде Христо не говори по този въпрос, но че настоява навсякъде – в преса, телевизия и интервюта да се подчертава, че е българин и че в САЩ го наричат „българското момче“.

Дебело подчертавам, че това е абсолютно лично негово мнение в абсолютно частен, бих казала интимен разговор. Пак цитирам мнението му, че това е едно от най-значителните художествени явления на нашия век и че тепърва Христо Явашев ще влезе с цялата си стойност в историята на световното изкуство.

Аз не съм образована в областта, не разбирам достатъчно от живопис, от скулптура, за да мога да дам каквото и да било мнение в тази насока. Това, което мога да кажа за Христо Явашев, е, че съм срещнала човек с фанатична вяра в изкуството си, с пълна отдаденост в работата си, скромен, стеснителен, ненатрапчив, толерантен. Контактът с него е интересен, респектиращ, човек остава с впечатлението, че е срещнал „личност“.

„Елена“

Справка по засечените лица:

Христо Явашев и Георги Даскалов – неизвестни. Засичат се за първи път. Художници, живущи в САЩ.

Финалът на сведението от агент „Елена“

Финалът на сведението от агент „Елена“

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg