Строители на Второто българско царство край с. Ветрино. Следва Третото, Четвъртото…

Време е да се надуем от гордост – Второто българско царство съвсем скоро ще бъде построено. Не, не, не са ме хванали дивите, само цитирам водещо заглавие във вестника на Исторически парк: „Строежът на Второ българско царство е към своя край“. Съвсем сериозно и много гордо са го декларирали.

Хвалят се още, че „окончателно е завършена административната сграда на българските царе“. Не знаех, че царете са били чиновници, но ето на – в новопостроеното Второ българско царство изящно се преплитат минало и съвремие. Административната сграда на царете в село Неофит Рилски, Варненско, явно е нещо като кметски дворец.

„Ще можем да се разходим по местата, по които са се разхождали великите Асеневци“, обещават още от Историческия парк.

Е, Варна влиза във Второто българско царство чак при Калоян през 1201 г. и той едва ли точно се е разхождал из Ветрино – бил е в разгара на тежка битка, след която веднага се е върнал в Търново. Но Исторически парк не са буквални хора – те не твърдят, че кракът на някой асеневец е стъпвал при тях. Все едно да кажат, че някой е гонил мишока Мики Маус да го трепе с лопата в задния си двор.

Ивелин Михайлов е амбициозен човек. Сега завършва Второто българско царство, до година-две ще се справи и с Третото, а после може да почне строежа и на Четвърто, ако реши. Стига да има кой да купува акции в Историческия парк и да налива пари в мултилевъл маркетинга му „Тогедър“. Важното е, че върши родолюбиво дело. Както сам декларира в статията си, „време е всички народи по света да си спомнят за силата на българите!“. Имаше една приказка за Кашчей Безсмъртни, чиято сила се криела в игла, иглата била в яйце, то било в корема на патица, патицата била в заек, заекът – в сандък и тъй нататък. Явно силата на българите е също като силата на Кашчей. Все я търсим в народа, в миналото, настоящето, културата му… А тя била някъде в парка край Неофит Рилски! И всеки може да я види срещу билет от 50 лв.

Но защо да не плати една дневна надница човек, за да надникне в мястото, където „административната сграда на българските царе“ е „изключителна като архитектура и няма друга подобна в света“? Ивелин Михайлов обяснява с поразяваща простота каква е причината за тази изключителност:

„За разлика от Западна Европа, където липсата на художествени натрупвания е довела до претрупване на архитектурния облик на сградите, в България и Византия е имало архитектурни шедьоври много години преди възхода на западната цивилизация“.

Тук българинът пада на колене, вдига ръце и извиква като семейство Ракиджийски „Тук сме завинаги!“ (цитатът е от водеща публикация във вестник „Красиво Ветрино“).

До голяма степен ме напушва смях всеки път, когато чета патетичните себехвалебствия на ръководителя на Исторически парк. Но този път се и ядосах. В статията за новопостроеното българско царство Ивелин Михайлов си признава нещо, което граничи с престъпно отношение към културни и исторически ценности.

„Камъните, от които е направена (административната сграда), са взети от Плиска, Преслав и Овеч“.

Той твърди, че „след падането ни под османско робство старите крепости са били ограбени от простолюдието, което е използвало материала за строителство на къщи и хамбари. Сега благодарение на Исторически парк камъкът от изоставените къщи се събаря внимателно и се използва за строителството отново на царски дворци и средновековни сгради“.

След като се удивим на самоувереността, с която твърди, че взима камъни от къщи и хамбари, запазени непокътнати 600 години, идва време да се възмутим. Ако Плиска и Преслав са големи селища, в които строителен материал може да се намери в частни имоти, Овеч е римска, а след това средновековна крепост, обявена за недвижим паметник на културата с национално значение. Взимането на камъни и каквито и да е строителни материали оттам е престъпление. Най-малкото морално и етическо.

Никакво „лечение на ниското самочувствие на българите“ не може да оправдае разрушаването на истинската история в полза на бутафорната печалбарска амбиция и алчност. Това не е „най-добрият начин да върнем уважението на чужденците към нашата култура“, а точно обратното – най-добрият начин да покажем колко непочтителни сме към миналото си, докато го превръщаме в бърза „патриотична“ закуска.