Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Супергероите на древния свят

Комиксовите разкази за маскирани защитници на доброто са превзели съвременното кино, но тези истории не са нови. Корените им могат да бъдат открити в Античността

Фреската „Бризеида за Агамемнон“ (1757) на Джовани Доменико Тиеполо. Цар Агамемнон настоява Ахил да му предаде Бризеида (като военен трофей). Жената е доведена при алчния предводител на гърците от двама войници. - Супергероите на древния свят

Фреската „Бризеида за Агамемнон“ (1757) на Джовани Доменико Тиеполо. Цар Агамемнон настоява Ахил да му предаде Бризеида (като военен трофей). Жената е доведена при алчния предводител на гърците от двама войници.

През изминалите няколко години дори най-запалените фенове на комиксите се чудят дали филмите със супергерои не са станали твърде много. Железни човеци, Отмъстители, (не съвсем) Фантастични четворки и Хълкове шестват на големия екран. Холивудските студиа бълват на конвейер такива ленти, защото знаят, че зрителите ще се тълпят да ги гледат, дори част от супергероите да са миеща мечка и дърво. Защо обаче историите за супергерои са толкова популярни и откога датират?

Отговорът на втория въпрос е доста по-кратък от първия, отбелязва Би Би Си. Супергероите съществуват още преди възникването на писменото слово и присъстват във всяка една позната култура. Гилгамеш побеждава чудовището Хумбаба в Месопотамия. Рама е прокуден от Айодия в Индия. Беоулф убива Грендел и майка му в Скандинавия. И това е преди изобщо да стигнем до древните гърци, които се гордеят с цяла армия супергерои, на които биха завидели „Марвел“ и „Ди Си“, взети заедно.

Гилгамеш е един от първите документирани супергерои в човешката история.

Гилгамеш е един от първите документирани супергерои в човешката история.

Определенията за супергерой са доста гъвкави. Супермен е извънземен, изпреварен с почти две хилядолетия от асирийския сатирик Луций, който в своята „Истинска история“ пише за небесни армии. Спайдърмен е ухапан от радиоактивен паяк, а Брус Банер е облъчен с гама лъчи, за да се превърне в разрушителния Хълк. С други думи повечето от тях са обикновени човешки същества със суперсили, които са им наложени. Древните са използвали сходен наратив, но обяснението е полубожественост, а не псевдо наука. Персей, например, е герой, защото баща му е Зевс. Жената-чудо, подобно на Хиполита и Пентесилея преди нея, е амазонка, тоест полубогиня.

Суперсилите на Брус Уейн и Тони Старк са техните бездънни джобове. Това пък обяснява защо Агамемнон – безспорно най-негероичният от всички герои – толкова много държи да заграби повече плячка от другите гърци по време на Троянската война: парите са могъщество. Една от най-интересните подгрупи герои включва Ястребово око и Зелената стрела, чиито суперсили са да бъдат „особено добри в боравенето с лъка и стрелите“. Това ги сродява с най-коварния от всички древни герои – Одисей. След 20-годишно отсъствие от дома си в Итака, той доказва самоличността си пред онези, които го мислят за отдавна умрял, като с помощта на лъка си прокарва стрела през главите на 12 брадви.

Всички съвременни супергерои си имат собствена история и изненадващо много от тях дължат съществуването си на древни митове, създадени хиляди години преди раждането им. Дори миниатюрният Ант-мен не е нещо ново: Зевс се превръща в мравка, като част от плана си да прави секс с всяко красиво момиче в древния свят, преобразен като най-различни създания. Леда е обезчестена от него, докато е бил в тялото на лебед; прелъстил е Евримедуза като мравка. Страховитите войници на Ахил – мирмидонците, дължат името си именно на този любовен съюз (древногръцката дума за мравка е μύρμηξ – мирмикс): те също са Ант-мен или хора-мравки.

Мирмидонците, дължат името си на любовния съюз (древногръцката дума за мравка е μύρμηξ - мирмикс): те също са Ант-мен или хора-мравки.

Мирмидонците, дължат името си на любовния съюз между Зевс и Евримедуза (древногръцката дума за мравка е μύρμηξ – мирмикс). Те също са Ант-мен или хора-мравки.

Комикси и класика

Да се върнем към първия въпрос, който е доста по-сложен: защо супергероите имат толкова първична притегателна сила, че разказваме истории за мъже и жени със свръхестествени сили още откакто изобщо сме започнали да разказваме истории. За древните хора героите и боговете са били като мост между онова, което са можели да разберат и обяснят, и онова, което им е убягвало. Например древните гърци и римляни постоянно са претърпявали земетресения; знаели са, че светът под краката им се люлее, но не са имали никаква представа за съществуването на тектоничните плочи. Затова са генерализирали: леката дървена маса ще се разтресе, ако тропнете с крак до нея върху дървения под. Когато сградите се раздрусват, значи нещо много могъщо е тропнало с крак някъде наблизо. Така Посейдон бил „назначен“ за отговорник по земетресенията. Идеята за бог, който се спотайва под повърхността на океана и удря с тризъбеца си по дъното, сега може да ни се вижда чудновата. Но като опит за обяснение с наличната информация, която са имали древните, не е чак толкова зле.

Героите в „Илиада“, „Одисея“ и „Енеида“ – епическите поеми за Троянската война и последиците от нея – често имат близки връзки с боговете, което се отразява съществено върху уменията и съдбата им. Ахил е син на смъртния Пелей и морската нимфа Тетида (към която Зевс е имал изключително топли чувства). Еней е син на Афродита. Въпреки че Одисей има смъртни родители, той любимец на Атина (и кошмар на Посейдон). Той е описан от Омир като polymetis, което означава „с много хитрини“. И все пак някои от най-лукавите замисли на Одисей са вдъхновени от един или друг бог: без помощта на Хермес, например, той не би проявил необходимите военни умения да победи вещицата Цирцея.

Връзката с висши сили, които могат да окажат влияние върху околния свят – независимо дали става въпрос за Зевс или S.H.I.E.L.D. (бел.ред. – могъщата тайна организация в „Отмъстителите“) – е важна за много герои. И вероятно тя поражда онази специфична и крайно обезпокоителна характеристика, присъща на супергероите: прекаленият индивидуализъм, който им позволява да действат отвъд обществените правила и закони. Това е често срещано в съвременните филми за супергерои: кой е Батман, че да решава каква справедливост заслужава Готъм? Той е маскиран самозванец, който поставя себе си над съгражданите си и действа като съдия, а понякога и като палач на злодеите, които населяват града.

Екзистенциалните Х-мен

Този въпрос не е нов. Във Втора песен на „Илиада“ за кратко се появява един човек, наречен Терсит. Той не е толкова добре обрисуван, колкото другите образи, и не се споменава кой е баща му. Тоест не е чак толкова важен, че името му да се подлага на проверка. Терсит е вулгарен и уродлив: очаква се да заключим, че той далеч не е герой. Независимо от това, когато отправя остра критика към характера на Агамемнон – царят предводител на всички гърци – и го обвинява в алчност и малодушие, той повтаря мнението на Ахил, което героят изказва за Агамемнон по-рано в поемата.

Върколака от „Х-мен“ е индивидуалист като Терсит от „Илиада“.

Върколака от „Х-мен“ е уродлив и индивидуалист като Терсит от „Илиада“.

Терсит обаче е пребит от Одисей и „плаче със сълзи обилни“ от болка и унижение. Тук публиката сигурно си задава въпроса: Защо Агамемнон да бъде почитан като велик цар, достоен за всички съкровища, които е обявил за свои? Кое го поставя над другите, освен огромното му себелюбие? Особено след като сме единодушни, че Ахил е по-великият воин и по-смелият мъж.

А какво се случва, когато един герой се отклони от пътя, който повечето от нас смятат за правилен? Магнито, например, първоначално е на страната на Чарлз Ксавие, след което двамата стават врагове. Неговата история повтаря тази на Аякс, който се бие заедно с другите гърци в Троянската война. Но след като е лишен от наградата, която смята, че му се полага по право (вместо това тя е дадена на Одисей), той се обръща срещу някогашните си другари. Единствено магия от Атина (тя, както винаги, защитава Одисей) успява да замъгли съзнанието му и да го убеди, че избива гръцки войни, докато всъщност коли добитък. Унижението е толкова ужасно, че Аякс се самоубива, след като осъзнава какво е направил.

Амфора, направена от атинския вазописец Ексекий. На нея са изобразени Ахил и Аякс, които играят настолна игра по време на Троянската война. Двата са едни от най-могъщите, но и най-драматични древногръцки герои.

Амфора, направена от атинския вазописец Ексекий. На нея са изобразени Ахил и Аякс, които играят настолна игра по време на Троянската война. Двата са едни от най-могъщите, но и най-драматични древногръцки герои.

Ние сме привлечени от героите и супергероите, защото хвърлят светлина върху човешкия характер – и те правят това толкова добре, именно защото действат на свръхчовешко ниво. Героите са като нас, но малко отгоре: по-силни, по-умни, по-бързи. Те имат същите слабости като нас, но заради свръхсилите им страданията им изглеждат по-драматични.

Супергероите внасят порядък в един хаотичен свят, който често изобилства с нечестиви сили (от природни бедствия до суперзлодеи). Обикновените смъртни дори не могат да разпознаят тези сили, камо ли да се борят с тях. Ние определено предпочитаме свят, пълен с необуздани супергерои, отколкото свят без никакви супергерои. И затова винаги ще си ги създаваме.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах