Разговарях с тийнейджъри за магията на книгите. Говорихме за това защо не им е много интересно да четат и какво ги спира да потънат в книгата. Знам от собствения си опит още от детството, че добрата книга те издърпва в себе си, увлича те в паралелен свят, сякаш живееш още хиляди животи, докато четеш. Бях изненадана, че те не го усещат.
Накрая – след продуктивен спор – те извадиха заключението, че хората, които обичат книгите и четенето, притежават някаква суперсила, недостъпна за всеки. Наложи се да се съглася.
Да умееш да четеш така, че да се наслаждаваш на всяка секунда, не е обикновено умение. Книгите са машини на времето, телепортатори в пространството, те са паралелни вселени. С тях могат да боравят само супергерои.
Тъжно ми е, че има хора, които разполагат само с 5 сетива и никога не успяват да отворят шестото. То се нарича въображение и се активира в ранна възраст точно с помощта на словото. Способността за абстрактно мислене, за метафоризиране и претворяване на реалността в символи и знаци е свързана именно със словото. А мястото на словото е в книгите.
Макар книгата да става всеобщодостъпна едва след изобретението на Гутенберг, тя управлява развитието на света много отдавна. Всички религии и всички науки разчитат на книги, за да се съхранят. Това е основната им допирна точка, пресечният им център – в известна степен дори по-важен от самите тях. Религиите се променят, науката прави нови открития, но книгите, които ги съхраняват, остават неизменен артефакт, съд за съхранението им. Не само като памет, но и като отправна точка и финална цел.
Все още, когато изречем думата „книга“, си представяме обичайното – две корици, много страници, черни думи върху бели редове. Преди да добие този си вид обаче, книгата е изглеждала различно – свитъци, папируси, дори коприна са побирали думите. Не след дълго книгата ще бъде само двоичен код, преобразуван в думи. Но идеята за книгата остава неизменна, въпреки еволюцията на формата. Тя е истинският пример за Платоновото определение за идея – нещо, независимо от формата си. Книгата е идея, която съдържа идеи. Не мога да се сетя за по-добро определение за Бог.
Пристрастието ми към книгите е пристрастието на пътешественика към безкрайното пътуване. Днешната ситуация, затварянето ни в домовете, затварянето на света, за пореден път откроява смисъла на книгите – те са най-добрият начин да стигнем навсякъде със силата на ума и емоциите си. Да стигнем дори там, където никога не бихме отишли с ограничените си от физическите закони тела. Не мога да се сетя за по-мощна сила за овладяването на света.
Всичко, което знам, съм научила от книгите. Благодарение на тях познавам събития, епохи, но най-вече хора. Парадоксално е, но всички черти на всички хора по света могат да бъдат открити в добрите книги и – ако четеш внимателно – започваш да разбираш човека, неговата мотивация, недостатъци и красота, подсъзнанието му дори. Не мога да се сетя за по-добра дефиниция за любовта.
Честит празник на книгата! Всъщност, честит празник на всеки от нас, читателите.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение