„Св. св. Кирил и Методий” или „Александър Невски”?

Фердинанд сменя името на храма заради руските бомбардировки над Варна

Пощенска картичка от времето, когато „Александър Невски“ е носел името „Св. св. Кирил и Методий“. Илюстрация: „Стара София“ - „Св. св. Кирил и Методий” или „Александър Невски”?

Пощенска картичка от времето, когато „Александър Невски“ е носел името „Св. св. Кирил и Методий“. Илюстрация: „Стара София“

На 19 октомври 1915 г. с указ на цар Фердинанд храм паметникът „Александър Невски“, построен в почти завършен вид едва три години по-рано, получава ново име – „Св. св. Кирил и Методий“. По това време България е въвлечена вече в Първата световна война, дни преди преименуването руските войски извършват зверско нападение над Варна, което вбесява Фердинанд. На 14 октомври руска ескадра от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда приближава към Варна. Два хидроплана прелитат над града с проучвателна цел и пускат няколко бомби, а корабите обстрелват града. Загиват цивилни хора.

И макар никъде официално да не се признава, именно този акт на агресия става причина името на най-големия православен храм в България да бъде официално променено. Формално промяната е приписана на присъединяването на земите в Македония към българската държава, което става факт в началото на войната.
Заради деня на промяната – 19 октомври, който е и ден на Свети Иван Рилски, в църквата е издигнат специален олтар, посветен на българския светец.

През 1920 г., след края на Първата световна война, в която България се е оказала на страната на губещите, Светият синод изразява желание храмът да възвърне първоначалното си име. През 1921 г. правителството на Александър Стамболийски издава указ за промяната, новият цар Борис ІІІ го подписва и храм паметникът отново става „Александър Невски”.

Но още при построяването му е предвидено той да бъде и в прослава на братята Кирил и Методий. За тази цел комитетът по изграждането на храма поверява северния иконостас на Иван Мърквичка, чех по народност, един от основателите на Рисувалното училище, възпитаник на Пражката и Мюнхенската академии за изящни изкуства. Там той рисува св. Методий в архиерейско облачение – на северната олтарна врата, а на южната – св. Кирил в монашеско облачение. И двамата братя са в цял ръст.

Замислен като паметник в благодарност на руските освободители, храм „Александър Невски” първоначално е трябвало да бъде разположен в Търново, както гласи предложението на Петко Каравелов, направено по време на Учредителното събрание през 1879 г. Личното настояване на княз Александър Батенберг води до построяването му в центъра на София.

Този храм не е единственият, в който се преплитат имената на славянските първопросветители и руския светец. В Пловдив и до днес съществува църква, наречена „Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“ . Това е първият храм-паметник, посветен на Руско-турската освободителна война и Освобождението на България. На 11 май 1881 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жители на квартала – Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен ко-митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покой-ния по това време император Александър II – Цар Освободител на България. През лятото на 1884 година храмът бил завършен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах