Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

„Сватбата ни бе разлюляна от земетресение! Реших, че е знамение“

Успели жени със съкровени изповеди в сборника „Моята булчинска рокля“

Снимка: Иван Шишиев/Етюд-и-те на София - „Сватбата ни бе разлюляна от земетресение! Реших, че е знамение“

Снимка: Иван Шишиев/Етюд-и-те на София

44 жени, подбрани от журналистката и преводачка Жанина Драгостинова, разказват истории за бели рокли в сборника „Моята булчинска рокля” (изд. „Колибри“).

Омъжени, разведени, сантиментални, понякога дори брутални, разказвачките на тези истории разсъждават върху темата, представяйки женския поглед към семейството и ролята на жената в него. Независимо чия е булчинската рокля – лична, на майка, баба или дъщеря – тя е символ на женствеността в цялата ѝ дълбочина, рядко разкривана така откровено.

Постигнали много в личната си професионална реализация, авторките говорят без задръжки за онова, което обикновено остава в семейните архиви. Сред тях има актриси, певици, журналистки, писателки… Познати имена, които отварят врата към най-съкровеното – идеята за брака, за осъществената или загубена любов, за смисъла на свързването, символ на което е булчинската рокля.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Сборникът ще бъде представен на 7 октомври в Литературен клуб „Перото” в НДК.

Предлагаме ви откъс от книгата – разказът на оперната дива Дарина Такова.

Сама с Луната
Дарина ТАКОВА

ТОЛКОВА Е ПЪСТЪР И КОЛОРИТЕН ЖИВОТЪТ МИ!

Трудно бих казала, че съжалявам за нещо. Мое верую е да живея пълноценно и вдъхновено така, че след години да нямам повод да се обръщам назад с констатацията, че нещо не ми е достигнало, не съм го преживяла, не съм успяла да го направя или съм го пропуснала. За едно нещо съм категорична, че ако мога да върна времето, категорично то няма да е същото, както е било. И това нещо е… моята булчинска рокля.

От време на време вадя купчината черно-бели снимки от сватбата ми, взирам се в себе си и ми идва да си плесна два шамара. Какво е това подобие на булчинска рокля. По какво се разбира, че съм булка? Може би само по цветята в косите. Роклята ми е повече от семпла. Някакво парче бял плат, нищо и половина в горната част, семпло веревче надолу, с нищо незабележима дължина до средата на прасците, три четвърти ръкав. Семпло + скромно = тъпо.

По магазините няма нищо, или ако има, всичко е с връзки и под щанда. В разгара на соца сме. На мода са така наречените комсомолски сватби, което ще рече скромно и без изхвърляне. Тогава нямаше как да бъде с изхвърляне. Всички живеехме в утвърдена уравниловка. Нямаше полет на фантазията. Нямаше модни списания, нямаше интернет. И все пак свекърва ми беше видна столична модистка. Шиеше на известни дами от дипломатическия корпус, артистичния и политически свят. Защо избрах тази рокля, до днес не мога да си го обясня.

Аз съм бременна в четвъртия месец и се омъжвам по тази причина. На двайсет и две съм. Днес мога да кажа, че това е най-правилното нещо, което съм направила в живота си: да родя детето си млада. Всичко беше безгрижно и спонтанно. Никой не калкулираше живота си. Не слагахме кариерата пред личния си живот, пред семейството и децата. Не се плашехме, че това ще попречи на професионалното ни израстване. Мислехме по-просто и за нормалните неща. Не правехме големи и мащабни проекти за бъдещето. Когато заченехме, не правехме аборти, а раждахме децата си в млада възраст. Не мислехме дали е правилно, или не. Приемахме го като знак свише. Нали казваме „ако Бог е решил“.

Днес приоритетите са различни. Работя с млади момичета и жени, уча ги да пеят и да оформят характер за големи постижения в изкуството. Наблюдавам разсъжденията им. Всичко е премислено или мислят много от страх. Страхът от отговорност. Едно мое момиче е на двайсет, а изглежда на петнайсет. Видът му на дете, мисленето и поведението също. Казвам ѝ, време е да пораснеш и да поемеш отговорностите си. Пътят към голямото изкуство е почти само къртовски труд и отговорности. А тя ми отвръща: „Аз сама се спирам да порасна, защото съм разбрала, че възрастните са по-благосклонни към децата“. Това ме потресе. Тази липса на зрялост.

Когато разказвам на моите ученички как на тяхната възраст съм станала майка, те не ме разбират. Други времена настанаха. Младите са объркани. Инертни и непоследователни, искат бързи успехи с малко усилия, ако може и без усилия. Често в разговорите ми с тях се прокрадва идеята, че никак не е задължително да се женят и да раждат деца. Чувам разсъждения, че мъжът е напълно излишен и никак не е необходимо да бъдат в двойка, камо ли в брачен съюз. Чух моя приятелка да казва на дъщеря ми: „Ти мисли за дете, мъжът е без значение“. Аз съм луда, либерална и много отворена, но за тези неща си оставам демоде. Мъж – влюбване – любов – семейство – дете.

През живота си съм дала стотици интервюта и много често са ми задавали въпроса: „Ако можете да се върнете назад във времето, какво бихте променили в живота си?“. Винаги казвам: „Нищо, освен едно! Бих искала да намеря любовта в семейството“.

Да се върнем на моята смешна сватба с абсурдната булчинска рокля. Добре че имах едно супер красиво бяло палто, което свекърва ми уши. Даваше шик на нелепата ми външност. Сутринта рано в деня на сватбата отидох на фризьор. Тогава не идваха вкъщи. Не бях правила пробна прическа и каквото трябваше да се случи, се случи. Върнах се у нас с рев. Приятелки се опитваха да оправят безпорядъка от смешни букли на главата ми. Взех бижута назаем от сестрата на кумата ми, донесени от Индия. Придадоха ми блясък. За грима не се сещам, но от снимките ме гледа красотата на
младостта.

Големи танци бяха. Майка ми тичаше след мен и крещеше да не подскачам толкова, че ще изсипя бебето. Сватбата беше на 7.12.1986 година. Денят на голямото земетресение в Стражица. Е, сватбата ни бе разлюляна от земетресение! Тогава си помислих, че е знамение. Или ще сме супер, или ще се сгромолясаме.

След празненството със 160 гости в ресторант „Кристал“, култов за ония години, всички млади се качихме на „Щастливеца“ за лудия купон в дискотека. Толкова ми беше лошо, че си останах в хотелската стая. Младоженецът отиде да подскача.

Сама в хотелската стая. Две единични легла. Аз, седнала в едното, в моята красива бяла нощница. Вперила съм погледа навън, а луната по-пълна от всякога, свети облещена и огромна. Погледнах я и си казах: „Ами сега до края на живота ми само с този мъж?“. Уплаших се, много се уплаших. Почувствах се обречена.

Това беше моята първа брачна нощ. Сама с голямата луна. Догодина на 19-и април ще празнуваме 30 години от развода ни.

***

Дарина Такова е родена през 1963 г. в София. Завършва оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров“. От 1989 г. в продължението на 6 сезона е член на Националната опера. Носителка на множество награди от престижни конкурси в Лисабон, София, Барселона, Тревизо и др. Близо 25 години работи в различни оперни театри по света, където изпълнява коронни роли от оперния реmертоар. От 2007 г. се занимава активно с преподавателска дейност, има фондация за подпомагане на млади оперни певци, с която организира майсторски класове, семинари, уъркшопове.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах