Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Светът е потресен, а ние?

Няма учебник по журналистика, който да те научи как да съобщиш на зрителите за признанието на баща как е убил дъщеря си

 Българските медии оставиха усещането, че не искат да припознаят темата като „наша“, че убийството на „българското“ дете от „българския“ му баща е „международен“ въпрос.  - Светът е потресен, а ние?

Българските медии оставиха усещането, че не искат да припознаят темата като „наша“, че убийството на „българското“ дете от „българския“ му баща е „международен“ въпрос.

На 5 май БТА съобщи, че „Гърция е шокирана от убийството на 4-годишното българско момиченце“. „Светът е потресен“, казаха националните телевизии. 4-годишната Ани, която е заживяла с майка си и биологичния си баща в Атина от февруари, е убита по изключително жесток начин. Убийството на Ани стана „случай“. Българските журналисти търсеха думи, с които да назоват непосилната жестокост.

Няма учебник по журналистика, който да те научи как да съобщиш на зрителите, че баща е признал как е убил дъщеря си, а след това е сварил части от тялото й и ги е разхвърлял из кофи за боклук в Атина, за да прикрие уликите. Никой не може да изговори това изречение до край. Никой не би издържал да го произнесе. Водещите измислят пози, като Николай Дойнов и Ани Салич, които клатят глави, сякаш всичко това е далеч от тях. Да признаем, че това са го направили едни от нас, се оказа най-трудно. На третия ден медиите използваха степенуване, описвайки чрез класация жестокостта. Гръцки медии поставиха на първо място смъртта на 4-годишната Ани в списъка на 20-те жестоки убийства на века. Вестоносците от мястото на събитието обясняваха чувствителността на гръцкото общество към деца, изпаднали в беда, както и възмущението от поведението на майката, поверила детето си на наркозависимия й биологичен баща.

Всички научават за Ани от гръцко тв предаване „Светлина в тунела”, в което близки „издирват изчезнали хора“. Гръцките власти разпространиха информацията, че арестуваният баща на детето е строго охраняван на остров Корфу заради „кодекса на честта“, който действал в гръцките затвори. Дори затворниците искат да го линчуват…

Светът е потресен, а ние?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Телевизиите ни казаха, че ни се иска тази новина да не е българска. Не ни се иска хората, които гледаме, да са българи. „Нова тв” съобщава факти от личния живот на заподозрения баща. „Шокиращи са фактите относно личния живот на Станислав (Сава), който хладнокръвно уби собственото си дете по особено мъчителен начин. 27-годишният Станислав Бакърджиев е съжителствал с травестит на име Роза през 2007 година. Не е имал собствено жилище, а живеел в хотели“, казват медиите. Той не е като нас, сякаш си казваме вкупом.

В международните новини нерядко светът ни се разказва дистанцирано, сякаш „неутрално“, както беше определила разказа в тях Снежана Попова. Узнаваме съдбата на бежанците, на страдащите, на убитите, но не сме засегнати. Само телевизорът ни приближава до гледката за кратко и пак чрез него спираме да състрадаваме.

„Изключително неприятна тема“, каза водещият на Сутрешния блок по БНТ Даниел Михов в края на разговора си с кореспондентката на БНР в Атина Катя Пеева. „Неприятна“ ли е думата? „Неприятна тема“ ли ще кажем, ако убийството не беше извършено от български имигранти в Атина, които почти веднага са свързвани с думите „наркотици“ и „проституция“? Българските телевизии оставиха усещането, че не искат да припознаят темата като „наша“, че убийството на „българското“ дете от „българския“ му баща е „международен“ въпрос. „Нова тв“ отделиха в сайта си новините за 4-годишната Ани в рубриката си „Старият континент“, а не сред българските новини. Не открих нито една новина за убийството в архива на телевизия СКАТ. Все едно такова събитие не се е случило. „Дойче веле“ също няма текст на страницата си с новини на български език.

От българския „баща детеубиец” се дистанцира дори отгледалата го баба. Телевизиите съобщават, че „родата” и „роднините” на заподозрения баща на Ани искат доживотен затвор за него. Роднината, която говори, е една – бабата, отгледала 27-годишния баща на Ани до 14-ата му година. След това той заминава при майка си, която работи в Гърция. Нима това не е български сюжет? „Канибала” от Атина, както го нарече в. „Стандарт”, е един от многото българи, израснали при баба си, докато родителите им имигрират. Водещият Николай Колев по „Евроком” пита бабата Снежана Бакърджиева как живее в Дряново след новините от Атина. И в края на телефонното интервю водещият добавя: „Ние се познаваме, ние сме съученици, завършили сме една гимназия.” А тя благодари, без да съзнава за какво, когато той пожелава внукът й да получи наказание за „това, което е надробил”. Дори баба му не припознава внука си като „свой”, а как да го направим ние? Убийството на Ани е нечовешко, няма човек, който може да го приеме – защото е нечовешко, а не защото е извършено от българин.

Но заради начина, по който телевизиите отразиха убийството на 4-годишната Ани в Атина, питайки се дали българската журналистика разказва тази нечовешка история по-различно от световните медии, установих, че през последните години ние говорим за „български медии”, но не и за „българска журналистика”. Сякаш и тя е етикет, от който искаме да се дистанцираме. Нещо, което не можем да приемем.


Източник: „Култура“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах