Ентусиазирани подвиквания и аплодисменти заглушават първата реплика на Бернардо „Кой е там?“ – но пет минути по-късно доста необичайната публика е погълната от представлението. Под стоманено сивото небе, в сковаващия студ, актьорите от Шекспировия театър „Глобус“ играха „Хамлет“ в сряда пред около 300 бежанци в Кале, в импровизирания им лагер, известен като Джунглата.
Това беше доста диво, но и напълно уместно нещо, пише „Гардиън“. Джо Мърфи, драматург и съосновател на проекта „Добър шанс“ твърди, че това е идеалната пиеса за случая.
„Хамлет“ разказва историята на млад мъж, депресиран и разочарован, между живота и смъртта, който не знае какво да прави и се бори да намери решение – обяснява Мърфи. – Предлагаме тази история на хиляди хора тук, които са точно в същото положение. Тук има много млади мъже и тийнейджъри без родители. Виждаме хлапета, които преминават през най-трудните моменти в живата си, разпадат се психически и физически, губят ума си… Гледката е трагична.“
Доброволците започват да строят импровизираната сцена на открито от дървени палети в 8 ч. сутринта. След представлението тя ще бъде разглобена и частите й ще бъдат използвани за укрепване на бараките.
Един от младите мъже тук – санитар, принуден насила да стане войник в Еритрея, с усмивка ни се представя като Хектор:
„Чел съм книгата с пиесата, но никога не съм я гледал. Хубаво и да гледам театър. Хубаво е да видя английската традиция… Хубаво е да се радвам на нещо.
Животът тук е много лош. Стоим на това място вече 6 месеца. Ние сме хора – вие бихте ли живели тук?”

Някои от мигрантите казват, че не са гледали спектакъл по пиесата, чели са я само в книга. Други са я гледали в изпълнение на фарси.
Една от целите на проекта „Добър шанс“ е да осигури малко светлина в мрачното съществуване на бежанците. В този лагер те са около 6000, от 22 страни, и повечето от тях се надяват да стигнат до Обединеното кралство. Но според доброволците, те вече не вярват, че това наистина може да се случи.
Тази седмица напрежението в Джунглата на Кале се повиши доста, след като полицаи с булдозери събориха импровизирани бараки в кюрдската част в лагера, джамия и еритрейска църква.
„Беше ужасно – казва Джо Робъртсън, другият основател на „Добър шанс“. – Риданията на пастора се носеха час и половина.”
Бенжамин, строител от Иран, наблюдава представлението с интерес, сред като е гледал пиесата в родината си, на фарси.
„Езикът е много красив – казва той. – Това е прекрасно.”
Неговият приятел, програмист, отказва да си каже името.
„Наричайте ме Хамлет – предлага той. – Хубаво е да има нещо, на което да се радваме заедно. Това променя настроението и ни сближава.“
Пътуващият „Хамлет“ е част от турнето на Театър „Глобус“, което започна през април 2014-а с амбициозното намерение да посети всяка страна по света. В края на януари трупата беше на Сейшелите – съвсем различно място от смразяващия студ на постапокалиптичната Джунгла в Кале.
Тъй като се оказало физически невъзможно да се посети всяка отделна страна, театралната компания вече е играла в няколко бежански лагера – пред сирийци в Йордания, пред йеменци в Джибути, пред бежанци от Централноафриканската република в Камерун.
Доминик Дромгул, артистичен директор на Шекспировия „Глобус“, казва, че представленията в бежански убежища не са били част от първоначалния план:
„Но две години са дълъг срок в глобалната политика. Големите размери и трагедията на настоящата бежанска криза изискваха реакция, колкото и малка да е тя.
За нас е голяма привилегия да играем в Кале пред хората, останали без домове. Като театрална компания, единственото, което можем да предложим, е това: спектакъл, който, надяваме се, показва човешкия дух в неговите най-велики и най-мрачни моменти.“
Мърфи казва, че представлението в сряда било „забележително и красиво“. Публиката, на която били раздадени пуканки, чай и кратки преразкази на пиесата на английски, пушту, фарси, арабски, френски и кюрдски, вероятно не е схванала всеки нюанс, но – пита Мърфи: „Кой ли е?“
„Това не беше въпрос на висока или ниска култура – казва Робъртсън. – В изпълнението ни има музика, куклен театър, цирк, пантомима, танц… Хората имат нужда от умствено стимулиране. Нуждаят се от два часа на ден, в които да не мислят колко ще чакат на опашката за храна.“
Джо Фрайдей, основател на „Убежище за зимата“, организацията, която строи бараките в лагера, казва, че е поразително колко много високообразовани специалисти с добри професии има тук – архитекти, инженери, аптекари – които са имали пари, за да платят прекомерно високите такси, искани от трафикантите на хора.
Фрайдей твърди, че се интересува все по-малко от въпроса защо тези хора са тук и дали това е правилно:
„Политиката е сложна, а хуманитарният аспект на нещата е прост – всеки заслужава топло и сигурно място, където да спи, докато се намери дългосрочно решение на проблема.“
Режещият студ и проблемът с децата, които постоянно се опитваха да влязат в бекстейдж зоната при актьорите, станаха причина за доста орязана версия на спектакъла. Театралната компания остави публика, която иска още.
Всичко по темата „Годината на Шекспир“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение