Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Светът е сцена: Шекспировият театър „Глобус“ играе в бежански лагер

Около 300 мигранти гледат „Хамлет“ в Джунглата на Кале

„За нас е голяма привилегия да играем в Кале пред хората, останали без домове. Като театрална компания, единственото, което можем да предложим, е това: спектакъл, който, надяваме се, показва човешкия дух в неговите най-велики и най-мрачни моменти“, казват от трупата на Театър „Глобус“. - Светът е сцена: Шекспировият театър „Глобус“ играе в бежански лагер

„За нас е голяма привилегия да играем в Кале пред хората, останали без домове. Като театрална компания, единственото, което можем да предложим, е това: спектакъл, който, надяваме се, показва човешкия дух в неговите най-велики и най-мрачни моменти“, казват от трупата на Театър „Глобус“.

Ентусиазирани подвиквания и аплодисменти заглушават първата реплика на Бернардо „Кой е там?“ – но пет минути по-късно доста необичайната публика е погълната от представлението. Под стоманено сивото небе, в сковаващия студ, актьорите от Шекспировия театър „Глобус“ играха „Хамлет“ в сряда пред около 300 бежанци в Кале, в импровизирания им лагер, известен като Джунглата.

Това беше доста диво, но и напълно уместно нещо, пише „Гардиън“. Джо Мърфи, драматург и съосновател на проекта „Добър шанс“ твърди, че това е идеалната пиеса за случая.

„Хамлет“ разказва историята на млад мъж, депресиран и разочарован, между живота и смъртта, който не знае какво да прави и се бори да намери решение – обяснява Мърфи. – Предлагаме тази история на хиляди хора тук, които са точно в същото положение. Тук има много млади мъже и тийнейджъри без родители. Виждаме хлапета, които преминават през най-трудните моменти в живата си, разпадат се психически и физически, губят ума си… Гледката е трагична.“

Hamlet-migrants5

Около 300 мигранти и десетки журналисти гледаха представлението в Джунглата на Кале.

Доброволците започват да строят импровизираната сцена на открито от дървени палети в 8 ч. сутринта. След представлението тя ще бъде разглобена и частите й ще бъдат използвани за укрепване на бараките.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Един от младите мъже тук – санитар, принуден насила да стане войник в Еритрея, с усмивка ни се представя като Хектор:

„Чел съм книгата с пиесата, но никога не съм я гледал. Хубаво и да гледам театър. Хубаво е да видя английската традиция… Хубаво е да се радвам на нещо.

Животът тук е много лош. Стоим на това място вече 6 месеца. Ние сме хора – вие бихте ли живели тук?”

Hamlet-migrants3

Някои от мигрантите казват, че не са гледали спектакъл по пиесата, чели са я само в книга. Други са я гледали в изпълнение на фарси.

Една от целите на проекта „Добър шанс“ е да осигури малко светлина в мрачното съществуване на бежанците. В този лагер те са около 6000, от 22 страни, и повечето от тях се надяват да стигнат до Обединеното кралство. Но според доброволците, те вече не вярват, че това наистина може да се случи.

Тази седмица напрежението в Джунглата на Кале се повиши доста, след като полицаи с булдозери събориха импровизирани бараки в кюрдската част в лагера, джамия и еритрейска църква.

„Беше ужасно – казва Джо Робъртсън, другият основател на „Добър шанс“. – Риданията на пастора се носеха час и половина.”

Бенжамин, строител от Иран, наблюдава представлението с интерес, сред като е гледал пиесата в родината си, на фарси.

„Езикът е много красив – казва той. – Това е прекрасно.”

Неговият приятел, програмист, отказва да си каже името.

„Наричайте ме Хамлет – предлага той. – Хубаво е да има нещо, на което да се радваме заедно. Това променя настроението и ни сближава.“

Hamlet-migrants6

Актьорът в образа на Хамлет в спектакъла на Театър „Глобус“

Хамлетовците от Изток наблюдават представлението с пуканки в ръце.

Хамлетовците от Изток наблюдават представлението с пуканки в ръце.

Пътуващият „Хамлет“ е част от турнето на Театър „Глобус“, което започна през април 2014-а с амбициозното намерение да посети всяка страна по света. В края на януари трупата беше на Сейшелите – съвсем различно място от смразяващия студ на постапокалиптичната Джунгла в Кале.

Тъй като се оказало физически невъзможно да се посети всяка отделна страна, театралната компания вече е играла в няколко бежански лагера – пред сирийци в Йордания, пред йеменци в Джибути, пред бежанци от Централноафриканската република в Камерун.

Доминик Дромгул, артистичен директор на Шекспировия „Глобус“, казва, че представленията в бежански убежища не са били част от първоначалния план:

„Но две години са дълъг срок в глобалната политика. Големите размери и трагедията на настоящата бежанска криза изискваха реакция, колкото и малка да е тя.

За нас е голяма привилегия да играем в Кале пред хората, останали без домове. Като театрална компания, единственото, което можем да предложим, е това: спектакъл, който, надяваме се, показва човешкия дух в неговите най-велики и най-мрачни моменти.“

Трупата на „Глобус“ остави след себе си публика, която иска още  театър.

Трупата на „Глобус“ остави след себе си публика, която иска още театър.

Мърфи казва, че представлението в сряда било „забележително и красиво“. Публиката, на която били раздадени пуканки, чай и кратки преразкази на пиесата на английски, пушту, фарси, арабски, френски и кюрдски, вероятно не е схванала всеки нюанс, но – пита Мърфи: „Кой ли е?“

„Това не беше въпрос на висока или ниска култура – казва Робъртсън. – В изпълнението ни има музика, куклен театър, цирк, пантомима, танц… Хората имат нужда от умствено стимулиране. Нуждаят се от два часа на ден, в които да не мислят колко ще чакат на опашката за храна.“

Джо Фрайдей, основател на „Убежище за зимата“, организацията, която строи бараките в лагера, казва, че е поразително колко много високообразовани специалисти с добри професии има тук – архитекти, инженери, аптекари – които са имали пари, за да платят прекомерно високите такси, искани от трафикантите на хора.

Фрайдей твърди, че се интересува все по-малко от въпроса защо тези хора са тук и дали това е правилно:

„Политиката е сложна, а хуманитарният аспект на нещата е прост – всеки заслужава топло и сигурно място, където да спи, докато се намери дългосрочно решение на проблема.“

Режещият студ и проблемът с децата, които постоянно се опитваха да влязат в бекстейдж зоната при актьорите, станаха причина за доста орязана версия на спектакъла. Театралната компания остави публика, която иска още.

Всичко по темата „Годината на Шекспир“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах