Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Светът, който вдъхновява Нийл Геймън да започне да пише

Писателят с блиц интервю за „Гардиън“ за книгите, които съжалява, че не е написал или прочел, и с кой роман иска да го запомнят

Нийл Геймън е сред авторите, които почти всяка година са спрягани за евентуални носители на Нобеловата награда за литература. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Светът, който вдъхновява Нийл Геймън да започне да пише

Нийл Геймън е сред авторите, които почти всяка година са спрягани за евентуални носители на Нобеловата награда за литература. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Книгата, която е оказала най-силно влияние върху Нийл Геймън, е „Плаването на „Разсъмване“, пета книга от „Хрониките на Нарния“, споделя самият писател в блиц интервю за „Гардиън“. Геймън прочел романа на Клайв С. Луис, когато бил на 6 и от тогава се е влюбил в магичния свят на Нарния.

„Изглежда така, сякаш Луис чудесно прекарва времето си в писане, заговорничи и разговаря с читателя, все едно са добри приятели – споделя Геймън. – Това е първият път, в който осъзнах, че зад думите на страницата стои човек. Това ме накара да пиша. Исках да направя този магически трик.

Романът, който променя живота му, е „Книга на Новото слънце“ на Джийн Улф. Геймън го описва като „брилянтен, много по-брилянтен, отколкото си мислех първия път, когато го прочетох“. Улф е вторият автор, който оказва значително влияние върху писането на Геймън.

„Нямаше да бъда писателят, който съм днес, без приятелството на Улф или без да науча от него урока, че трябва да пишеш така, че с всяко препрочитане удоволствието на умния читател да се увеличава“, отбелязва той.

Колкото до романа, който му се ще да бе написал, това е „Lud-in-the-Mist“ на британската фентъзи писателка Хоуп Мирлис. Книгата не е превеждана на български език.

В библиотеката си Геймън има и литература, която определя като мъчна за четене. Такъв пример той дава с „Титания има майка“ (Titania Has a Mother) на Карил Брамс и С. Джей Симън. Писателят споделя, че е фен на творчеството на двамата, но отбелязва, че част от творчеството им „не остарява добре“.

Подобно на обикновените читатели, и Нийл Геймън притежава книги, до които така и не му остава време да стигне, въпреки свободното време, отворило се покрай карантината, например „Тристрам Шанди“ на Лорънс Стърн, британско-ирландски духовник и писател.

Налага ли се да избира книга за подарък, той посяга най-често към „A Humument“, викториански роман на Том Филипс, с надеждата, че „някои от хората, на които я подарявам, ще я прочетат и ще ѝ се зарадват, така както аз“.

На въпрос кой е романът, написан от него, с който иска читателите да го запомнят, Геймън отвръща, че „няма право да избира“:

Повечето от любимите ми автори днес не са на мода или са забравени. Ще бъда щастлив да се присъединя към тяхната компания, ако някой от време на време попада на моя книга на прашен рафт и намира успокоение в нея“.

Спокойствие му дава обаче четенето на доста популярен автор – Роджър Зелазни с книгата „Господарят на светлината“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах