Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Светът се връща към жизнената красота на Рубенсовата жена

Петер Паул Рубенс е роден на днешната дата 28 юни през 1577 г.

Петер Паул Рубенс, „Отвличането на дъщерите на Левкип“, ок. 1617 г. Репродукция: Уикипедия - Светът се връща към жизнената красота на Рубенсовата жена

Петер Паул Рубенс, „Отвличането на дъщерите на Левкип“, ок. 1617 г. Репродукция: Уикипедия

В епохата на процъфтяващото течение „боди позитив”, което предполага приемане на женското тяло във всичките му възможни размери, неизбежно се връщаме към превърналото се дори в термин понятие „рубенсова фигура”. Петер Паул Рубенс, фламандският художник, роден на днешната дата – 28 юни – през 1577 г., става известен със сластните изображения на женски тела с много плът. 

В началото на ХVІІ век Ренесансът вече си отива. Властва епохата на барока, чиято основна характеристика е пищността. Идеалът за красота се променя, но въпреки вече клишираните ни представи, все пак е близо до древногръцкия. Най-често като стандарт за красиво тяло по това време се посочва Венера Калипига – скулптура от неизвестен автор от ІІ век, чиято най-характерна черта са добре оформените задни части. Последният велик рицар на Ренесанса – Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом, формулирал в края на ХVІ и началото на ХVІІ век в своя труд „Галантните дами” основните характеристики на женската красота:

„Три неща в жената трябва да бъдат бели: зъбите, кожата, ръцете;
Три – черни: очите, веждите, ресниците;
Три – червени: устните, бузите, ноктите;
Три – дълги: ноктите, ресниците, косите;
Три – широки: хълбоците, гърдите, челото;
Три – тесни: талията, устните, китките;
Три – пълни: ръцете, хълбоците, прасците;
Три – закръглени: гърдите, шията, ушите;
Три – тънки: пръстите, косите, носа.”

Венера Калипига в Археологическия музей в Наполи. Снимка: ho visto nina volare/Уикипедия, CC BY-SA 2.0

Рубенс се придържа в общи линии към това законодателно правило за красотата, но го довежда до крайност. Пищността на неговите богини и нимфи е пословична, различава се от женските фигури, рисувани от съвременниците му, но и оцелява във времето по-дълго. Макар че дълго време неговите жени са наричани дебели и тежки, всъщност единствено изкривената наблюдателна гледна точка може да скрие красотата и хармонията в тях. Голата фигура при Рубенс е идеал, квинтесенция на здравето, сексуалността и жизнеността. Точно тази гледна точка се променя днес, след като десетилетия наред пълното женско тяло е било обявявано за неестетично. Пищните красавици вече спокойно шестват по модните подиуми, стават звезди в киното, пеят и танцуват на голямата музикална сцена, красят първите страници на модните списания. Днес Рубенс би могъл да бъде флагман на движението „боди позитив”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Двата най-известни шедьовъра на Рубенс, в които култът към пищното женско тяло е доведен до абсолютни висоти, са „Отвличането на дъщерите на Левкип” и „Трите грации”. Те демонстрират най-точно методите на изобразяване на голо тяло, които използва Рубенс и които се менят от средата на кариерата му до късните му периоди. На първата картина Кастор и Полукс отвличат дъщерите на краля на Месена. Цялото произведение е пропито с вълнуващата динамичност на барока. Контрастните повърхности блестят, текстурите на конската кожа, коприната и женската оголена плът съживяват картината. Всяка неравност по телата е изобразена внимателно. Втората картина е в ярък сюжетен контраст с първата – на нея придружителките на Венера танцуват спокойния си танц. Това е картина, нарисувана година преди смъртта на Рубенс, която показва завършената формулировка на неговия идеал за женска красота. Композицията, използвана от Рафаело и Ботичели, при Рубенс блика от енергия и сила, която обикновено е характерна за по-сложните му сюжети.

Петер Паул Рубенс, „Трите грации“, 1635 г. Репродукция: Музей Прадо

Картините на Рубенс са урок за съвремието. Неговите красавици са закачливи, весели, пълни със здрав жизнен дух. Еротични, но не пошли; цялостни, но не банални; голи, но не вулгарни. Това е химн на радостта от живота в цялата му пищност. Рубенс е вярвал, че тялото на обикновения човек до последния детайл е Божие творение колкото и съсухрените фигури на светците. Затова рисува и библейските сцени така, сякаш празнува живота с всичките му грехове – и сластта, и чревоугодничеството, и леността… И макар че днес никой художник не би посмял да бъде толкова детайлно откровен за женското тяло, никой не може и да отрече виртуозното и технически съвършено изобразяване на всички негови нюанси при Рубенс – плътта при него е като жива, събрала в себе си цветовете от палитрата. Дори несъвършенствата са изобразени изящно и грациозно. Буквално се усеща трепетът на художника, докато е рисувал фигурите.

Петер Паул Рубенс, „Венера в кожи“, ок. 1638. Репродукция: Музей за историята на изкуството във Виена

Всъщност Рубенс е бил истински красавец и е имал доста сериозен успех сред нежния пол. Бил е женен два пъти за две прекрасни дами, вторият път е бил над петдесетгодишен, а за съпруга си е взел шестнайсетгодишната Хелена Фурман. Тя става един от любимите му модели, както и първата му съпруга Изабела Брант. Но докато Изабела винаги е част от скромни и целомъдрени портрети, Хелена е многократно запечатана в откровени сцени. Тя е Венера от картината „Венера в кожи”, смятана за един от шедьоврите на художника. След смъртта му Хелена иска да унищожи картината, но личният ѝ духовник я убеждава, че трябва да я запази за поколенията. И тя наистина остава и до днес като свидетелство, че женската красота блика от сърцето, а не е затворена в мерките, които модата налага.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах