В Ирландия на власт идва крайнодясна партия. Две години по-късно наглед всичко е спокойно, но във въздуха се усеща напрежение. Започват да изчезват хора. Идват и за съпруга на Айлиш, един от ръководителите на учителски синдикат, а тя трябва да се справи и с работата си като учен в лаборатория, и с четирите деца, едното бебе. Когато името им попада в изнесени публично списъци с неблагонадеждни, фашизирани групи нападат дома им, а после унищожават и колата им.
Новият фашизъм постепенно прониква навсякъде. Надига се съпротива, а държавният терор нараства. Най-големият син на Айлиш се присъединява към бунтовниците. Ужасът обхваща съзнанието ù все повече. Гледа децата си, родени в свят на привързаност и любов, и ги вижда осъдени да живеят в свят на терор. Трябва ли да напуснат страната и да загърбят надеждата, че отново ще видят изчезналите си близки? Ще оцелеят ли?
Ирландският писател Пол Линч пише „Пророческа песен“ в едни от най-тежките моменти от живота си, когато се бори с рак, а бракът му се разпада. Когато разбира, че е в краткия списък за „Букър“, е на операционната маса. Започва да пише книгата през 2018 г., когато войната в Украйна и конфликтът в Газа все още предстоят, а режимът на Путин все още не е навлязъл в най-авторитарната си фаза, която наблюдаваме след февруари 2022 г. Според него обаче хаосът в съвременния свят е осезаем по това време, а крайнодесните партии вече са в подем.
„Ние унищожаваме света отново и отново и виждате това по новините“, казва Линч в интервю.
Пол Линч е поредният ирландски писател, който е във фокуса на вниманието, говори се за ренесанс на ирландската литература. През 2023 г. в дългия списък за „Букър“ имаше четирима сънародници на Линч. Авторът на „Пророческа песен“ смята, че причината за това е, че страната му е в период на социална революция, обърнали са гръб на крайния католицизъм и вече са космополитни европейци – този процес на предефиниране води до избухване на „свирепа енергия“ в изкуството, както казва той.
Линч е роден през 1977 г. Занимава се с филмова критика. Темите, които засяга в книгите си, са емиграция, расизъм и терор. Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър. Има няколко международни награди. „Пророческа песен“ е петият му роман и най-успешен досега, за него през 2023 г. получава наградата „Букър“.
Преводът на „Пророческа песен“ на български език е на Иглика Василева. Корицата е създадена от художничката Люба Халева.
Предлагаме ви откъс от „Пророческа песен“, предоставен на „Площад Славейков“ от издателство „Лист“.
Тя изостава със служебните си задачи, вкъщи с децата е разсеяна. Казва на шефа си, че има среща, прекосява града с колата, търси Бърд Роуд, паркира на две къщи разстояние от дома на инспектора, не беше трудно да открие адреса му. Поглежда часовника на таблото в колата, близо десет минути вече стои на едно място, скоро трябва да се връща на работа. Кърши ръце, отново проверява дали алеята е празна, това усещане да си нащрек като в кошмар, това усещане, сякаш вървиш по ръба на бездна и те е страх да погледнеш надолу. Вдига очи към огледалото в колата, слага си малко грим и се сресва. Светлината наоколо виси умислено над улицата, бавно пулсиране, което ту ненадейно те осенява с прозрение, ту постепенно помръква с мисълта за онова, което остава скрито, и онова, което остава видимо в меката разцъфнала светлина – случващото се ежедневие, центърът на същността му е зареден с обикновеното, с вечнозелените храсти, с рододендроните, алеите за колички, цимента, белязан от все повече стъпки, групичките на път за училище, безкрайното движение на автомобили, възрастните кретат прегърбени подир кучетата си, току поспират да поговорят, накацалите по жиците врани гледат надолу и под знамето на листата големият поход на годината предвожда всички тях към някое славно лято. Когато прекосява улицата, не се движи в тялото си, а сякаш се наблюдава от прозорец на съседна къща, продължава мислено напред и постепенно влиза в тялото си, усеща обема му в пространството, ръката, която почуква на външната врата. Лицето на жената, която й отваря, не е лицето, което помни от супермаркета, сега ù изглежда по-старо, обикновено, без грим. Госпожо Стамп, може ли да поговорим за малко по личен въпрос, няма да ви отнема много време. Варосани стени, откритото лице пред нея се сгърчва. За Шон ли става дума, казва, сега пък какво е направил? Застанала по средата на кухнята, вижда уюта, особено топъл в дъждовни дни, на фона на тихото радио, кофата до печката с кръг от въглищен прах по края. Издърпва един стол и сяда до масата, затаила дъх, преди да започне да говори, поглежда за миг към задния двор с хранилките за птици по големите ябълкови дървета, щиглец проблясва за миг и отлита припряно. Свела е поглед към собствените си длани, докато разказва за съпруга си, сплита и разплита пръсти, ръцете сякаш изстискват болката и я полагат върху масата като жертвоприношение. Наблюдава лицето на госпожа Стамп, което се движи пред нея, като че ли чертите му са ребус от светлина, очите, които беше взела за светли, сега са потъмнели, ръцете на жената като че ли са се уголемили. Вижда как заслушаното лице се навъсва, устните изведнъж се слепват. Госпожа Стамп става от стола, отива до плота и издърпва цигара от едно пакетче. Не възразявате, нали?, казва. Айлиш поклаща глава, жената пали цигара, премества се до задната врата и дръпва дълбоко, изпуска дима, после се обръща, измерва седналата Айлиш с поглед от главата до петите. Как казахте, че е името ви?, пита. Айлиш поглежда широките й плещи, но не си казва името. Моля ви, продължава, моля ви единствено да се застъпите, на мое място несъмнено и вие бихте постъпили така. Жената смръщва лице, започва да клати глава и пак дръпва дълбоко от цигарата. Наистина това е пълен абсурд, говорите ми, сякаш моят съпруг е извършил нещо нередно, един инспектор от Гарда, и то в тези времена. Исках да поговоря с вас като съпруга, като майка… Най-добре изобщо да не си бяхте отваряли устата. Очите им се срещат с неприкрита омраза и Айлиш се чува как пак се обажда, думите падат от устата й и след като ги е изговорила, ужасена поглежда надолу към тях. Значи, да си мълча, приведена и прекършена като всеки втори глупак в тази страна? Боклукчийски камион изтрещява по улицата и Айлиш извръща поглед, после кимва към градината. Ябълковите дървета имат здрав вид, събирате ли много плод? Госпожа Стамп се обръща, обсебената ù мисъл се отплесва и тя се замисля, поглежда към дърветата, без да ги вижда, после махва с ръка. Започнаха да дават плод едва преди година-две, „Кери Пипин“, Джон ги донесе от тяхната фамилна ферма. Госпожо Стамп, съпругът ми е най-обикновен човек, баща, учител, профсъюзен деятел, би трябвало да е у дома с децата си. Госпожа Стамп я измерва с присвити очи, облизва устни и промърморва нещо срещу прозореца. Моля, пита Айлиш, какво казахте? Госпожа Стамп се обръща и я поглежда с подигравателна усмивка. Измет, й казва, това сте вие, вие и вашият профсъюзен деятел, идвате в къщата ми и обиждате съпруга ми, мъж, носител на не една и две награди, който е отдал двайсет и пет години от живота си на тази държава, нека ви кажа, госпожо, както-и-да-е-името-ви, че вашият съпруг е там, където е, защото той е подстрекател, агитатор срещу държавата, и то във време на голяма заплаха срещу страната ни, вие и такива като вас, вие нямате представа какво се случва навън, в света, какво се е задало насреща ни, готови сте да ни видите унищожени, това би трябвало да е време на единение за нашата нация, но вместо това в цялата страна избухват граждански размирици, а ние трябва да търпим такива като вас, марш, вън от къщата ми на минутата! В лицето на жената Айлиш зърва високомерното изражение на партията, изправя се на крака, иска й се да размаха заканително ръце. Вижда, че жената всъщност говори като за пред съпруга си, мъжа, който души и доносничи, съсипва живота на Лари. Тръгва към антрето, чувства, че го е предала, пръстите ù се мъчат да отворят вратата, вижда турана паркиран на отсрещната страна на улицата, жената върви след нея, тя завива и тръгва в обратната посока.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение