Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Светецът-покровител на меланхоличния глас

Как музиката на Жоао Жилберто разпали естетическа революция (видео)

Музикалната философия на Жоао Жилберто е „по-малко означава повече“. - Светецът-покровител на меланхоличния глас

Музикалната философия на Жоао Жилберто е „по-малко означава повече“.

На пръв поглед музиката на Жоао Жилберто звучи така, сякаш принадлежи към древния жанр, известен като easy listening. Като начало всичко е спокойно. Дори и темпото да е бързо, гласът на Жилберто не изисква нищо – почти шепнещ, тих, като на изповед. Ритъмът на китарата подкрепя музиката с почти хипнотично повтарящ се акомпанимент. Мелодиите рядко настояват за внимание, вместо това се наслаждават спокойно на характерната за бразилската музика възвишена смес от задоволство и копнеж. От време на време, на вълни се надига щрайх, а духови инструменти проплакват ниско и любовно.

Под тази гладка и приятна повърхност Жилберто изгради тиха (и все още неразбрана) естетическа революция – с гъвкав, поразително модерен подход към ритъма и мелодията, който залегна в основата на боса новата.

Вижте още: ПОЧИНА ЖОАО ЖИЛБЕРТО, СЪЗДАЛ БОСА НОВАТА

Жилберто, който почина в дома си в Рио де Жанейро в събота, 7 юли, е най-известен с приноса си към албума от 1964 г. „Getz/Gilberto“. Чрез сингъла си „The Girl From Ipanema“ той превърна боса новата в световна сензация и спечели „Грами” за албум на годината. Но Жилберто заслужава да бъде запомнен с нещо по-голямо, като светец-покровител на омаловажаването (в рокмузиката подобни вокални роли имат Джей Джей Кейл и Марк Нопфлър), чийто ранни записи преобразуваха бурната веселба на самба-парадите в музика със спираща дъха интимност.

Америка за България

Рядко срещан случай на инструменталист (а не композитор), който дефинира и оформя музикален жанр, Жилберто разработва сурова, сдържана революция, откриваща пътеки, които следващите поколения ще изследват. Тя пламва и се разпростира като горски пожар, преди още Жилберто да получи заслуженото признание за искрата, която я е подпалила. (В крайна сметка културното признание го настигна и въпреки репутацията му на отшелник, той се радва на голяма почит в Бразилия — наричат го O Mito (Митът), O Rei da Bossa (Кралят на босата), Ill Mastro Supremо (Върховният учител) и може би най-подходящото O Zen-Baiano (Дзен учителят от Байя).)

Ранните му записи, и особено неговото изпълнение на „Chega de Saudade/No More Blues“ на Антонио Карлос Жобим от 1958 г. имат метеоритно ​​въздействие върху музикантите от Бразилия; съчетанието от шепнещите вокали на Жилберто и прецизния китарен съпровод представляват радикален пробив в сладникавата поп баладичност (например Нелсон Гонсалвиш), която дави радиоефира по това време. Китаристът Оскар Кастро-Невес си спомня първия път, когато чул този сингъл като тийнейджър:

„Това промени всичко за всеки млад музикант в Бразилия… всичко, което мога да кажа е, че беше както когато за първи път чух Чарли Паркър”.

Colibri april 2017

Каетано Велосо, друг легендарен бразилски певец и автор на песни, чиято музика разработва основните теми на Жилберто, е още по-признателен в интервю за „Лос Анджелис Таймс”:

„Дължа на Жоао Жилберто всичко, което съм днес. Дори ако бях нещо друго и не музикант, пак бих казал, че му дължа всичко”.

Мекият, неуловим подход на Жилберто се ражда, когато след няколко неуспешни опита да се наложи като музикант в Рио, той заминава при сестра си в град, наречен Диамантина. Там, сред благоприятната акустика на покрита с плочки баня, започва да експериментира със звучене, изграден от меланхолични вокали с дълги тонове и без вибрато.

В едно от малкото интервю, които дава (за „Ню Йорк Таймс” през 1968 г.), Жилберто обяснява, че процесът му е включвал цялостно редактиране, но най-важното било:

„Трябваше да е много тихо, за да постигна звученето, за което си мислех”.

Централната иновация на Жилберто, като цяло, е в китарния съпровод. Той взима масивния ритъм на самба школите, който чува, докато расте в Байя – вълнуваща атака над сетивата, включваща стотици барабани, супершумни маракаси и метални звънчета, смесени в безкраен енергичен полиритъм – и го дестилира до прост човешки мащаб. Музиката е съсредоточена около един глас и една акустична китара.

Обикновено подобна редукция на силата намалява резултата – но при Жилберто има обратен ефект. Той намира нов резонанс за самбата и използва ритмичния интензитет на формата, за да покаже скрити посоки и нюанси. Първо, Жилберто възпроизвежда бас барабани на самбата с палеца си. След това, със самостоятелни движения на другите си пръсти, пронизва ритъма с ясно изразени акорди и умело, непредсказуемо синкопиране. Тези мотиви могат да звучат като повтарящи се лупове, но ако слушате по-внимателно, ще ги чуете като постоянно развиващи се скрити послания. Можете да забележите как променя ритмиката, дължината на мотивите, гласовете. Резултатът: постоянно променящ се фон в мозаечен стил, вечен двигател, задвижван от китара (Rosa Morena е добър пример за това).

В това време Жилберто пее в спокоен, праволинеен стил, който понякога маскира турбулентността, кипяща под него (както при „Brigas, Nunca Mais“), а понякога я изостря (както в „Doralice“). След като обръща екстраверсията на самбата навътре, той изследва различни нюанси на емоциите, добавяйки нови измерения и дълбочина към любимите ранни класики на самбата, като отнема външния им блясък.

В изпълненията и записите от 70-те години Жилберто започва да разтяга мелодичните фрази по причудливи, понякога радикални начини; обезоръжаващо е да се чуе как толкова апатичният му глас създава напрежение само чрез леки промени в познатите мелодии.

Тези размишления могат да доведат до сравнения между Жилберто и артисти като Боб Дилън, но това би объркало очакванията в търсене на нови резонансни интерпретации. По-общо казано, минималистичният, модернистичен подход на Жилберто се свързва с артистични движения извън Бразилия, най-вече с джаза. Както с китарата си, така и в пеенето си Жилберто е майстор импровизатор, а философията му – по-малко означава повече – отразява тези на Майлс Дейвис и Телониъс Монк. Също като тях, Жилберто свежда излишните разговори до стилистичен минимум в стремежа си да разкрие нови нюанси чрез отнемане.

Най-забележителното у Жоао Жилберто е колко добре владее това възвишено изкуство при всякакви музикални условия. Неговата дискография включва тихи смайващи записи в различни нюанси – от оптимистичното до медитативното. И независимо дали работи с пълен студиен оркестър, или свири само с перкусионист, той рядко звучи напрегнато. Всичко се случва без никакво усилие. Той се доближава незабележимо до музиката, сякаш се промъква и се плъзга в нея. С лукава сдържаност извайва превъзходни мелодии от плиткия си дъх и с грацията на танцьор вкарва в тях сложните стакатни послания на самбата.

Да, на пръв поглед това е easy listening – звукът на ведрината и спокойствието, постоянни като океана. Оставете го да влезе за малко под кожата ви и нюансите ще разцъфтят в по-сложни форми, а те ще захранят нюанси от нови нива… и съвсем скоро ще се почувствате като смазан от перце.


Със съкращения

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg