Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Свети Августин и рицарите на книжната маса

„Южна пролет“ разбуни духовете. А критикарите май имат усещането, че подритват труп

И в крайна сметка – срещу кого е цялото негодувание? Снимка: Фейсбук, Августин Господинов - Свети Августин и рицарите на книжната маса

И в крайна сметка – срещу кого е цялото негодувание? Снимка: Фейсбук, Августин Господинов

Преди време в социалните мрежи бяха много разпространени колажите „Как си ме представят…“ Може би се сещате – изредени картинки с описания за представата на приятели, роднини, колеги, шефа, гаджето за конкретен човек, професия, социална прослойка. Забавното в тях беше какви радикални разлики могат да съществуват в погледа към едно и също нещо – и всички са убедени, че са безусловно прави.

Нещо такова се случва вече повече от денонощие във Фейсбук – или поне в онази част от него, която е съпричастна с книгите и литературата. Социалните мрежи активно се занимават с Илиян Любомиров, когото почитателите му виждат като Августин Господинов. Хората, изживяващи се като литератори, го гледат отвисоко – все едно е Паулу Коелю; журито на конкурса за дебюти „Южна пролет“ го зърна като новия Георги Господинов; издателите му, а навярно и той самият (това вече е догадка) пък развиват успешно рядък за българските мащаби продукт.

Накратко – Илиян Любомиров, пишещ под псевдонима Августин Господинов, спечели бронзовия Пегас на „Южна пролет“ с първата си стихосбирка „Нощта е действие“. Това може би не трябва да има чак такова значение – в крайна сметка конкурсът в последните години не наподобява толкова онзи, печелен от Борис Христов (1978), Петя Дубарова (1981), Георги Рупчев (1983), Бойко Пенчев и Георги Господинов (1993), Йордан Ефтимов и Силвия Чолева (1994) и още един куп имена, утвърдили се впоследствие като знакови в българската поезия.

По някаква причина обаче литературният Фейсбук се осея с вопиюща ярост срещу Августин Господинов, а големци в книжния бранш скочиха в апологии за истинската поезия и срещу неговия боклук. Отвсякъде критици, издатели, редактори, читатели и масивни книжни групи въстанаха срещу отличието за нискокачествена чалга под името „Нощта е действие“.

Ето личната ми позиция – стихосбирката на Августин Господинов е нещо, което внимателно ще прочета едва след като вече съм затворил събраните съчинения на Хорхе Букай, томовете на Цола Драгойчева и, да кажем, пингвинската книга на Людмила Филипова. Имал съм нежен допир до лириката му в социалните мрежи и веднъж от книгата на приятел по време на разговор – и това ми е повече от достатъчно да знам, че ако ми се натресе нова порция Августинова поезия, вежливо ще откажа, а след това ще си прережа вените.

И все пак – какво ви става бе, хора? Цялото книжно войнство на България се втурна да сквернослови срещу един автор, спечелил награда, чиито победители от минали години рядко правят нещо запомнящо се след „извънредния“ си дебют. От „Южна пролет“ отдавна е останало само името, но дори да не беше така, има си жури, някакви потайни критерии и мотиви, така че това просто е поредната литературна награда, която се е присъдила я заслужено, я не.

Атаките срещу Августин Господинов станаха толкова снобско агресивни, че адресантите им може би са изпитали какво е да подритваш труп. Позите, че никак не е красиво бронзовият Пегас да отиде при откровено слаба поезия, биха вкарали автора си в общия тон и в лагер, към който той доста вероятно не се числи.

Самият Илиян, верен на стила си, не остана по-назад и към един от статусите, вдъхновени от него, насред пространна дискусия, написа: „Оценявам колко време и енергия сте отделили, това прави наградата ми още по-сладка. Бъдете здрави“. Грозно високомерие или изящна ирония?

За всеки от книжния бранш е ясно, че „Нощта е действие“ е детайлно изпипан маркетингов продукт. Той е прецизно таргетиран към определена аудитория (млади току-разпъпили дами, бленуващи нежен сърдечен полъх всред грубото ни ежедневие), а претенции за високо изкуство от страна на автора някак не се забелязват.

„Нощта е действие“ дори не е просто една книга – това е процес, развиван много отпреди изданието физически да се появи по рафтовете в книжарниците. Пленителната усмивка и приятният за девойките перчем на Августин Господинов излязоха от анонимността, а чарът му покълна сред потенциалните читатели далеч преди да бъде анонсирана стихосбирка. После и тя се появи, а малко след това се вдигна страшна врява, че чалга песен изплагиатствала неговата поезия (може и да не съм експерт в маркетинга, но един продукт, за който се говори активно в контекста на доста популярен музикален жанр, е обречен на успех).

В този смисъл – гръмогласният шум и речта на омразата срещу поетичния напън на Августин Господинов вдига акциите му много повече, отколкото би го направил онзи ред в автобиографията му, където се вписва „Южна пролет“.

Кому е нужно това? И срещу кого е насочено негодуванието всъщност?

Срещу Августин Господинов, който умело прави пари от желанието на огромна маса читатели, жадни за достъпно и зрелищно стихоплетство?

Може би срещу журито на „Южна пролет“, че не са отличили Стойчо Младенов – поет с несъмнено по-високи качества (нищо, че на премиерата на стихосбирката му в сърцето на литературна България – София, отидоха 10 души)?

Срещу Георги Рупчев, че не е писал по-зле навремето, за да не влизаме днес в смехотворни полемики?

Или пък някой собствено се ядосва, че самият той не е издал Августин Господинов, редом до невероятно качествените си книги, залежаващи с години по складовете?

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах